Днес е 02.08.2008 г., минали са едва два дена, откакто се завърнахме от Китай и участието ни в състезанието „Китайски езиков мост” е хем тук, хем вече го няма, а остава само плътен спомен за пълнота, приключения, титаничен труд и огромно безкрайно щастие от самия факт, че сме там – в страната, на която сме се посветили.
Но всичко по реда си. Ето ни – аз, учителят, и трите ни ученика, формиращи националният средношколски отбор на България по Китайски език.
Това са Сиана Димитрова, 11ти клас, Лъчезара Пръвчева и Боби Димитров от 10ти клас. Те са много различни помежду си. Боби е нашият спокоен, уравновесен кавалер. Той отговаря за компютърната поддръжка, носенето на тежести и понасянето на критики, че не е прибрал навреме двете девойки и отново сме закъсняли и бавим целия автобус. Невероятен е той. Разказва с усмивка как преди малко се бил ядосал на Лъчезара, че го е накарала три пъти да става и да й сваля куфара. Но никога няма да повиши глас и никога няма да ви предаде. Тепърва предстои на България да чуе за този млад човек.
Сиана е висока и красива, като манекен, но с много мил характер и нежна душа. Тя може да се разчувства от просяк на улицата, сбогуване с приятел или красиво цвете. Тя е нежна и разсеяна. Когато й се скараш, тя само гледа секунда наранено, после ти се усмихва и те прегръща и ето, че не можеш да й се сърдиш, макар веднъж заради нея самолет излетя с десет минути закъснение! Опита се да си забрави всичките неща, но после, за щастие, всичко се намираше по чуден начин.
Лъчезара е с неописуеми зелени очи и чаровна усмивка, едновременно мила и послушна, в същото време засипва Боби с капризите на млада властна дама, а той търпеливо понася всичко.
Това е нашият отбор. Гледам ги и се чудя какво ли ще направим, как ще успеем да се справим с целия свят?
И ето ни в Пекин…
Посрещат ни куп народ с камери, за всеки отбор и страна има свой доброволец, който ни съпровожда, това обикновено са местни деца на по 16-17 години. Много мило, че са се сетили да сприятелят така учениците, за да могат взаимно да попиват различните култури. Отборите са 29 от 24ри държави. Навсякъде пътуваме с четири автобуса, гидове, полицейски ескорт и цял куп придружаващи високопоставени особи, начело с госпожа Лиу и госпожа Ли, представители на организацията „Ханбан”, която финансира и подпомага обучението по китайски език в света.
Настаняват ни във великолепен хотел, почти в центъра на Пекин, от южната страна на Тиентан – Храма на Небето. Макар и пътували 16 часа и не спали цяла нощ, решаваме да отидем да разгледаме Храма на Небето (макар и живяла в Пекин цял месец, така и не стигнах до него и ми беше невероятно любопитно). Тук засега няма да се спирам на подробностите около всяка забележителност, защото само за това трябва да изпиша цяла книга.
Важното е, че цялото ни посещение бе изградено в две части – седмица обиколки из пет града като Пекин, Циндао, Уейфан, Дзинан, Цюфу, заедно с планините Лао шан и Тай шан и десет дена състезание, прекъсвани от обиколки, мероприятия, конференции на учителите, вечерни мероприятия, като посещението на симфоничен оркестър с народни китайски инструменти, където чух невероятно изпълнение на марш и валс от Щраус, китайска акробатика и обеден спектакъл с танци и Дзиндзю – Пекинска опера, както неправилно се назовава едно от най-интересните изкуства, характерни за тази страна.
На втория ден ни раздадоха книги от по 60 страници с материали за състезанието. Тук всички изпадахме в униние и дори сериозно се оплакахме на една от срещите с „Ханбан” и организаторите. Бяха дали за първи кръг, освен мерни единици, глаголи, подредба на изречения и други граматически упражнения, още над 80 „чъню” или фразеологизми, които реално съставят висшата форма на владеене на всеки един език. Наистина равнището не беше като за ученици, да не кажа, че и в университета за почти шест години обучение по китайски език не съм се срещала с толкова обемен материал.
Състезанието малко се превърна в умение за зазубряне и стана ясно, че само издържливите психически и физически ще го минат. Тук наистина си пролича важната роля на учителя. Да накараш децата си да учат всеки ден до 12 през нощта, като успяваш да ги държиш здрави и в добро настроение на фона на огромното количество мероприятия през деня е задача неимоверно тежка и тънка. Аз успях.
Първият кръг премина под формата на три тура: писмен изпит, реч, която всеки предварително бе приготвил в рамките на три минути, и талант. Сиана не бе много подготвена, а имаше уникална сценка, която прави с ръце, като едната ръка е девойка, а другата – младеж с грим и дрешки.
Имахме щастието в Циндао да попаднем на открит урок по приложни изкуства и учителката до късна нощ стоя със своя ученичка в хотелската ни стая, за да ушие на Сиана костюми за ръцете. Беше невероятно. Текстовете и писменият изпит минаха добре и излязохме на девето място, като от Европа пред нас бяха само Русия – Москва и Германия. Това бяха твърде силни съперници.
Немските участници бяха на по 18-19 и всеки от тях вече бе живял в Китай по една година. Сред тях най-много блестеше Яна, която просто бе невероятна и накрая й дадоха награда – година стипендия в Китай. Момичето напълно си я заслужи.
Руският отбор идваше от училище изцяло посветено на китайския език. С 1500 ученика и обучение от първи клас, тримата участника вече бяха учили по 10 години китайски език и всяка година идваха на по месец специализация в Китай. Моята лична амбиция бе да ги минем, защото самата аз съм руски възпитаник и обучавам моите ученици с руски методи и силна ръка в кадифена ръкавица.
Най-тежкият удар дойде, когато ни съобщиха четири дни до полуфинала, че трябва да подготвим отборно представяне в рамките на три минути. Това ми се стори невъзможно – просто за толкова кратко време никакъв текст не може да улегне и да стане втора природа така, че да го представиш добре.
И все пак не стоях със скръстени ръце. Спас, съпругът ми, бе изстрелян спешно от работа да търси скенер. С камерата на компютъра обходихме хола ни в София, за да намери нужния ми учебник и текст. Скенерът не работеше, та приятели дошли да снимат с дигитален фотоапарат само и само до сутринта мое време да го имам и да работим. Какво преживяване, не мога да ви опиша!
Избрах пиесата „Май сие” или „Покупка на обувки”, която разказва за един твърде ограничен мъж на средна възраст, който не умее да си избере обувки, затова съпругата му му дава въженце, което уж представлява дължината на стъпалото му. Той избира обувките, вади най-различни въженца за други покупки, като очила и панталони, и накрая купува значително по-големи обувки, макар да не са му по мярка.
Тази история е много популярна. За щастие, бях карала класа на Боби и Лъчезара да я учи наизуст, затова те имаха някаква представа. Всеки жест бе поставен и изигран, докато се получи такъв бисер, че накрая всички ахнаха. Едновременно с това готвехме втората порция трудни въпроси. Една от задачите бе да покажат с движения някакво действие, което друг член на отбора да отгатне и каже на китайски език. Това ни проправи пътя към върха всъщност.
Самият полуфинал бе на 30.07 под формата на телевизионно състезание в Шандун ТВ, което на практика продължи около три часа. Децата играха всеки своите три минутни представления, отговаряха на въпроси и представяха с пантомима действия.
Германският отбор бе с по-силен номер от нашия, още повече, че накрая Лъчезара си забрави текста. Обаче немците сбъркаха едното от действията и така отидоха на последно място.
Руснаците имаха изключително живописни костюми, но напълно се объркаха и не направиха нищо, като останаха предпоследни от 12те отбора полуфиналисти. Знам, че ако не се бяхме объркали, щяхме да сме във финала, но самата психическа умора от дългите дни учене до полунощ просто не можеха да продължат с още един ден, тъй като материалът за финала беше просто безумно труден и абсолютно непосилен за овладяване в рамките на един следобяд.
Лъчезара дойде трепереща и почти разплакана, но се учуди като ги прегърнах всичките и поздравих с абсолютно невероятния успех – БЯХМЕ ПЪРВИ В ЕВРОПА НА СЪСТЕЗАНИЕ ПО КИТАЙСКИ ЕЗИК!
Такава радост ме изпълваше, че ми идеше да подскачам до тавана! Отборът ни беше великолепен, всеки се стремеше към победа, изпълнен със страст и амбиция, децата дадоха всичко от себе си, а аз наистина се показах в пълния си блясък на режисьор, треньор, мама, мащеха и ръководител.
Минахме през неразположения, безкрайна умора и невероятно щастие. Запомниха ни всички, като черешката на тортата бе последният концерт на 31ви юли вечерта, когато Боби и Лъчезара изпълниха „Лудо-младо сън засънило”, а аз, след всички останали просто взех микрофона и в препълнената зала отидох, седнах на стълбите по-близо до публиката и изпях „Дельо Хайдутин”. Залата просто обезумя, всички избухнаха във възторжени аплодисменти и казваха, че не са чували нищо подобно през живота си…
Ние прославихме България. А аз съм най-добрият учител в Европа по китайски език.
Аз съм човекът, който седем години се бори с МОН, училищни власти, университет, инспекторат да съществува тази паралелка.
Аз съм човекът, който с труда си и денонощното учене докарах 30 000 лв. инвестиции от страна на Китайското посолство под формата на фонетичен кабинет, библиотека, телевизор, видео и какво ли още не.
Аз съм човекът, който умоляваше всеки колега и дори беше малко смешен с безкрайните си настоявания да станат учители. Те идваха и си отиваха след месец, защото работата е тежка и мизерно платена, единствен Иво Димитров издържа и бе докрай с мен, докато глупостта на заместник директорката ни не го накара да вземе решение да си тръгне.
Аз съм човекът, който първата година бе на 70 лв. заплата, а фишът, преди да изляза миналия декември по майчинство, бе за 230 лв.
Аз съм човекът, който от четири месеца насам не се води по майчинство и не е получил нито лев от полагаемата се мизерна сума от 220 лв., заради мързела на счетоводителката на 18 СОУ Валя.
Аз съм човекът, който е най-ниско платеният специалист по китайски език и култура в света. Следваща по ред е учителят от Сърбия. Тя преподава 12 часа седмично за 400 ЕВРО заплата. Аз бях с 20 часа за 115 ЕВРО.
Аз съм човекът, който години наред работи по три работи, за да си позволи да бъде учител.
АЗ СЪМ ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ТЪРПИ безразличието на нашите институции.
Така че, Министър Вълчев и МОН, г-жо Стойчева, директор на 18 СОУ, Китайско посолство и Ханбан, помислете, желаете ли приказката да продължи или просто ще си затворите очите пред очевидния факт, че разполагате тук, в България, с един от най-талантливите китаисти на света, който може да направи чудеса за обучението не само в едно единствено училище, но и в цялата страна.
Време е да действате.
Яна Шишкова
София, България
02.08.2008 г.
Сигурен съм, че нищо няма да се направи.
Сигурен съм, че изброените по-горе хора, представящи науката у нас, може би дори ще се изсмеят на написаното (ако изобщо го прочетат)…
Как може творци като това момиче да бъдат принудени да живеят при такива условия?! Това са хора, дали светлина върху държавата ни… С колко подобни прояви можем да се похвалим в последно време…?
И докога България ще губи умовете си по такъв лек и безразличен начин?
Престоят ви в Китай е бил като приказка ^_^ Невероятно е как описвате преживяванията си.
Последната част много ме натъжава, защото ако паралелката се разпадне, ние, учениците в 18-то, няма да можем да си довършим образованието с китайски език =( Но… надеждата умира последна и силно се надявам, че някой някога ще обърне внимание на този проблем!
Не го мисли. Или ще стане или не, изобщо не си го дръж в ума. Ти си дете, трябва да мислиш за други неща, като за прекрасната ваканция например 😉
Да, права сте. И аз съм учител като Вас, и аз имам същите проблеми. Подкрепям Ви напълно. Сигурна съм, че все още понасяте тежките удари от учителската стачка, липсата на подкрепа от родителите и учениците. Но според мен това, което сте написали, е един вид възхвала на Вашата личност. Не Ви познавам лично, но от това, което съм чела в страницата Ви ми става ясно, че сте един изключително интелигентен и амбициозен човек. Четейки тази статия обаче ми прави впечатление, че обръщате повече внимание на това, с което Вие сте допринесла, а не на децата. Все пак заслугата на 90% е тяхна, колкото и добър да е даден учител. Какъвто и учител да си, ако нямаш кадърни ученици, нищо не можеш да направиш. Повярвайте ми, и аз всяка година вървя по този път.
Но несъмнено и Вие имате огромна заслуга за тази победа. До колкото разбирам от написаното Вие сте човекът, който е крепял отбора в най-върховите моменти, за което Ви поздравявам! Вие сте една изключително силна личност и си мисля, че ако аз бях на Ваше място нямаше да се справя.
Таня Иванова (учител по немски), град Плевен
Разбира се, че е възхвала на моята личност. Аз мисля, че тук, в България, има много криво разбиране за скромност. Отборът ми е върха, без тях нищо не би могло да се получи. Обаче аз съм човекът позволил изобщо да се стигне до там, че да съществува такава паралелка, защото години наред бях единственият учител и не позволих да се спре приемът. Така че искам всеки, който чете тези статия отсега да разбере. Аз имам нужда от помощта на изброените институции срещу това, което вече съм направила и което ще направя, ако ме подкрепят.
Аз съм човекът благодарение на който един голям брой деца са си променили живота и вече са заминали за Китай. Тъй като никой за всичкото това време не само не ми благодари, но и се опитват да се направят, че не забелязват постиженията, се налага да спра със скромността и да изясня позицията си по въпроса.
Изрично подчертавам. От тук нататък не желая нито един човек да си приписва моите заслуги, нито да си позволи да не се съобрази с мен.
Не омаловажавам труда на децата, но това е мой сайт и в случая говоря за себе си. Те са свободни да пишат в своите сайтове – Боби например е изключително способен човек и е направил няколко сайта вече. Той ще напише каквото намери за добре и ако го намери за добре. В случая имам един месец съответните хора да се размърдат и категорично изразявам, че нямам време да чакам и да умирам от глад междувременно.
В България не е прието да се казва „аз съм върхът“. Мисля, че е време това да се промени, когато е повече от заслужено. А вие?
Аз не смятам патриотично да поплача за изтичането и полирането на мозъци от и в страната.
Познавайки кой човек е Яна, харизмата и таланта, които струят от нея, плаках отново със сълзите на 16 годишните. Като ученичка и аз губих неколкократно най-ценни преподаватели. За някои от тях в началото предприемахме протести пред МОН, после разбрахме, че е безсмислено.
Плаках и със сълзите на спънатия кон, който представляват талантливите и ентусиазирани преподаватели. Те, като опълченци, стоят на върха докато изразходят и сетната си частица енергия. Ст. Някой казваше, че краят на света настъпва тогава, когато всеки започне да спасява само себе си. И аз така, мисля си за себе си в цялата учителска работа – добре че АЗ имах досег с такива личности, а след мен – да става каквото ще.
Яна ще си намери други ученици, те няма да са по-малко привързани от сегашните, тя няма да е по-малко всеотдайна в преподаването, с разликата, че ще има какво да сложи пред чудесния си син за храна. А това не е нещо неестествено. Днес Яна, утре друг кадърен учител, докато порасне и моето детенце и се зачудя, как да го пратя на уроци по математика в Германия, по литература в Испания и дали да учи български изобщо…… а сърбите пишат такива графити: „Ако си патриот – емигрирай!“.
Мисля си още, че образователната, както и здравната ни система, са един геноцид, от който най-много страдат децата…
Никой не е длъжен да търпи, но и хората с ентусиазъм за промени вече не са тук. Спасявайте се по единично!
Здравей Яна, понеже те познавам съм убедена че си направила дори повече от това за което разказваш. За тези които не я познават ще кажа само, че е изключителна, талантлива, умна, комбинативна и много лъчезарна. Искрено се надявам първо някой от МОН да прочете написаното от теб и второ да успее да се пребори с всички административни трудности. Честно казано не вярвам да се случи, но искрено го желая на теб и на учениците ти.
Първо, искам да кажа едно голямо БРАВО и едно БЛАГОДАРЯ на теб, Яна, и на учениците за това, че с вашия труд, търпение и упоритост донесохте такъв успех на българската китаистика и на България като цяло и че, за пореден път, доказахте, въпреки мизерията, липсата на средства и материална база и цялостното пренебрежение от страна на институциите, че българите сме способни на такива успехи. Имате моите най-сърдечни поздравления за постигнатото и пожелания за още по-големи успехи за в бъдеще. Не спирайте да се борите и не спирайте да вярвате в каузата, на която всички ние сме се отдали!
Здравейте!
Включвам се в този приятен диалаг, защото много бих искала да спомена едно име на един прекрасен преподавател по китайски език, който ми даде толкова много в моето обучение. Това е Александър Алексиев – директор и преподавател по китайски език в катедра „Китайстика“ на СУ.
Този човек толкова много се раздава за своите ученици и толкова много прави за популяризирането на китайския език в нашата срана. Благодарна съм на съдбата си, че ме срешна с него и че успях да бъда негова студентка.
Жалко е ,че не шуми много около себе си, а си върши работата.
Искам да поздравя учителката Яна Шишкова с успехите на нейните ученици. Искрено се радвам за тях и им пожелавам от цялото си сърце в най-скоро време да продължат образованието си при господин Алексиев и да се докоснат до таланта на истинския преподавател.
Здравейте, Албена,
Развам се, че се включвате. Ако разгледате този сайт, ще видите множество места, където споменавам г-н Алексиев, тъй като той е и мой учител. Аз съм със същите впечатления за него. Това, че той не се афишира е и хубаво и лошо, защото е истинското лице на българската китаистика и е редно повече хора да знаят за него.
Също искам да изкажа възторга си от г-ца Куцарова, която ни преподаваше в първи курс и която ни заливаше с потоци йероглифи и граматични конструкции, на г-жа Катърова, при която по старата програма имахме четири години стар китайски език, благодарение на което имаме истинска здрава основа, не на последно място на проф. Беливанова, която даде началото на много от нас в литературните ни увлечения.
Да не забравяме и китайците, които минаха през факултета и училището.
На всичките – огромен поклон, живот, здраве и творчески успехи!
Само едно уточнение – „учителка“ звучи отвратително, предпочитам да ми казват „даскал“ 😉
Здравейте, Яна и посетители на този сайт!
Беше ми мого интересно да разбера как сме се представили и ми е изключително приятно да прочета този материал,написан от моята преподавателка по китайски! Докато тя преподаваше, се научаваше най-много, спор няма. Искам да благодаря най-вече на нея за знанията, които ми е дала, макар и да сме имали дразги с нея. По мое мнение Яна може да се опише като човек-перфекционист и съм сигурна, че не е пропуснала нито един детайл в участието на учениците от 18то СОУ на това състезание.
1. Била съм с нея в Китай и знам, че е строга, но винаги организирана, особено щом се отнася за подобен вид мероприятия!
2. Докато четях материала, се засмях, защото аз самата съм играла може би 2 поредни години по няколко пъти въпросната сценка от купуването на обувки 😉
Ами, това е от мен!
Наистина поздравявам българските ученици (познавам ги и тримата) и Яна!
Че кога сме имали дрязги? Ти и преди беше споменавала нещо подобно, а аз не помня… Вие бяхте великолепен клас, постиженията ви след завършването двойно го доказаха. Поизмъчвах ви три години, но пък за добро е било – Радостин е там, ти, Волен, Мария, Мила, Радо Механджийски (вярно, че той „дзъфей“ го даде, т. е. сам си плати първия път престоя), Деница, май ми се губи някой даже. Това са много хора от 25 души – повече от 30%, които са били там, а част от тях категорично си свързват съдбата с Китай.
Представи си, че я нямаше паралелката, както се мислеше в годината на вашия прием. Със сигурност щяхте да сте също толкова свестни и ученолюбиви, но никога с подобен летящ старт, мисля.
Вие сте ми първият курс, нормално бе, че съм била изключително амбициозна за вас, но всяко нещо си има предел. Още си спомням текстовете за влаковете.
Труднички дойдоха, никой не ги научи и това беше достатъчно да сложим край на пренатоварването. Но все пак се постарахте и това беше най-важното – авторитетът на учителя е бил до толкова голям, че да направите всичко по силите си и това аз никога няма да го забравя.
Това е истинската оценка за моя труд, а поуката и аз си я извадих – от тогава не пренатоварвам никой клас.
Тази статия ми се струва твърде много в контекста на нещата, да я запазим за поколенията…
Закриват училища и съкращават учители преди 15 септември
Към настоящия момент в страната са закрити 271 училища, а до 15 септември ще бъдат закрити общо 350 учебни заведения, 300 от които по предложение на общинските съвети заради демографските проблеми в страната и липсата на ученици в тях.
Това каза по време на пресконференция председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева.
От тези 350 учебни заведения професионалните гимназии, които ще бъдат закрити, са общо 34. Те се закриват, защото в тях учениците са 45, което е крайно недостатъчно.
Ще бъдат закрити още около 17-18 учебни центрове, които са на издръжка към общините. „Ние се притесняваме, че до началото остават по-малко от двадесет дни“, каза Такева.
От закритите училища на борсата ще излязат около 5000 учители, а децата, които ще трябва да бъдат пренасочени в средищни и защитени училища са около 6000.
15% от тях няма да продължат образованието си, заради икономическите трудности, които изпитват семействата им.
Янка Такева каза още, че не е отпуснато увеличението от 10,6% на средния разходен стандарт за издръжка на един ученик.
Общо средствата, които правителството е обещало са в размер на 61 млн.лв.
Според Синдиката на българските учители има опасност тези средства от републиканския бюджет да се пренасочат към други дейности, свързани с изплащането на проекти по ФАР, САПАРД и ИСПА.
Янка Такева уточни, че увеличението на разходния стандарт е необходимо за покриването на инфлационните процеси в страната, в противен случай 60% от училищата ще фалират и няма да могат да покрият разходите за ток, вода и парно през септември.
Средствата са необходими и за увеличението на работната заплата на учителите от първи юли в размер на 650 лв., като към момента увеличението е налице само при 30 % от училищата.
Засега от СБУ не предвиждат протести на учители, но ще се включат в предвидените от КНСБ протести през септември, тъй като са част от синдиката.
„В момента единният разходен стандарт за страната е средно 1151 лв., ако правителството отпусне обещаното увеличение 10,6 % стандарта ще достигне 1263 лв. средно“, каза още Такева.
Тя посочи, че в бюджета за 2009 г. трябва да бъде заложен единен стандарт не по малко от 1 700 лв.
Другите искания на синдикатите са отделяне на 5 % от БВП, въвеждането на наредба за кариерно развитие на учителите, която да бъде финансово обезпечена и да влезе в сила от 1.01.2009 г., да има увеличение на заплатите през януари и юли 2009 г. и да се въведат ваучери за храна по 40 лв. на месец.
http://education.actualno.com/news_175395.html
Винаги съм го казвал и го пиша навсякъде по блоговете – ти си най-великия преподавател, с когото съм имал честта да работя! Затова и толкова много те обичаме всички: и деца, и родители, и учители! Бъди ни жива, здрава и все така засмяна! И не отстъпвай пред чиновниците, те затова никога няма да почустват радостта от това да си НАЙ-ДОБРИЯ УЧИТЕЛ ПО КИТАЙСКИ В ЕВРОПА! Е, нека да умират от яд! Поздравявам те и те подкрепям с цялото си сърце и душа! Александър РАКОВ – Гуанджоу, Китай
Трогна ме до сълзи, миличък!
Здравей, слънце! Хиляди целувки и едно голямо БРАВО за успеха ви, защото както на всички е ясно само това получаваме за успехите си в БГ 🙁
С много радост, тъга и сълзи в очите четох статията ти, и ти пожелавам успех и разбиране 🙂