Попадам на следния пасаж в „Беседи и разсъждения“: 哀公问社于宰我。宰我对曰：“夏后氏以松，殷人以柏，周人以栗，曰使民战栗。”子闻之曰：“成事不说，遂事不谏，既往不咎。”
Той се превежда лаконично като: „Ай гун попита за дърветата край жертвения олтар шъ Дзао Уо. Дзао Уо му отговори: „Поколенията на Ся (садяха) бор, хората в Ин – кипарис, хората в Джоу – кестен, внушавайки на народа да трепери от страх. Учителят чу за това и каза: „Извършеното не се обсъжда; за започнатото не се дават съвети; за миналото не се търси вина.“
Четете си този пасаж и си викате – аз трябва да съм твърде глупав. Това звучи много мъдро, нищо, че не разбирам изобщо казаното.
Работата на преводача в нормално издание е да даде контекст, който е толкова сложен и многопластов, че е сложно дори да се обособи като пояснения. Да го поясни с бележки под линия, да изведе в предговор историческия контекст и основите на учението.
Кой кого пита и защо?
Княз Ай гун по време на Конфуций управлява номинално княжество Лу, където живее мъдрецът, докато реалната власт е в три могъщи рода. Питайки Дзао Уо, който е ученик на Конфуций, той търси начин, помагайки си с конфуцианската доктрина, да разбере как точно да си върне фактическата власт, която се опира на правилните имена и термини. Така, ако засади правилното дърво, е възможно да получи помощта на Небето като безименен бог да отстрани трите рода и да властва истински.
Какво го пита?
Този олтар шъ всъщност е олтарът с най-важния ритуал Молитва за добра реколта към духовете на Земята, в прерогативите само на владетеля. Дърветата, които се засаждат, носят определено послание за хората. Борът се смята за дълголетно растение и вечнозелено, сиреч през династия Ся хората са мечтали периодът да е вечен и в пълната си мощ. През следващата династия Шан-ин са садили кипарис – символ на здраве и дълговечност, докато през Джоу садят кестен. Защо кестен, защото, според Дзао Уо, кестенът ли съвпада по значение с фразата джан ли – „да трепериш от страх“.
Какви са тези духове на земята?
Йерархия на шъ (社) включва цяла мрежа от духове на китайските земи, организирани строго според политическата йерархия:
Най-високо ниво: Джоуският уан, с номинална, но авторитетна власт като английската кралица, има свой „Велик шъ“ (大社 ), символизиращ властта му над всички китайски княжества.
Междинно ниво: Владетелите (князете гун/джухоу) на отделните княжества (по-късно цраства), като Ай гун в княжество Лу, имали свои „държавни шъ“ (国社), които пазят техните земи. Това е жертвеникът, за който пита княз Ай гун.
Най-ниско регионално ниво са местните „Духове на земята“ (土地), почитани от обикновените хора по селата и градовете.
Как реагира Конфуций?
Конфуций чува за този разговор и се вбесява. Той не може да укори публично ученика си, защото това ще се отрази на репутацията на всичките му ученици и школата, затова косвено го съветва да не разсъждава по неща, които са били установени от древността до негово време и, в общи линии, да си гледа работата, защот не е в състояние да вникне в замисъла на посланията.
А сега кажете, достатъчно добър превод ли съм направила, за да изясня поне основните смисли, при това че в бележка под линия сложих лаконично играта на думи с кестена?
„Княз Ай гун попита (ученика на Конфуций) Дзай Уо за дървото, което се засажда край жертвеника към духовете на земята. Дзай Уо отговори: „Управниците от династия Ся използваха бор (за издържливост); през династия Шан-ин използваха кипарис (за здраве и дълговечност); през династия Джоу използват кестен, за да внушат на народа „да трепери от страх“ . Учителят чу за това и каза (с укор): „Извършеното не се обсъжда; за започнатото не се дават съвети; за миналото не се търси вина.“
Един ден се надявам да се появи възможност да се издаде превод на „беседи и разсъждения“ с всички възможни пояснения, пълна картина на действителността през VI-V в. пр.н.е., биографията на Конфуций и преглед на съжденията му, така че българската публика, а най-вече нашите политици, дипломати и общуващи с тази цивилизация, да разберат какво е залегнало в основата на тяхното мислене и за каква дълбочина става въпрос и досега… Не случайно „меката сила“ на Китай е свързана тясно именно с конфуцианството (спомнете си мрежата Институти Конфуций).
Д-р Яна Шишкова