Скоро след промените преди двадесет години, в България, като гъби след дъжд, започнаха да никнат китайски ресторанти. Който е фен на китайската кухня, не може да не помни прословутия ресторант Азия с огромните порции и тясно-задушевната обстановка. Славата му беше непомрачима за известен период от време, докато не се появи репортаж за страхотната мърсотия, скрита за посетителя. Още помним мръсната обувка лежерно хвърлена във варения ориз от друг ресторант.
Както и във всеки друг отрасъл, с появата на повече играчи на пазара, нещата започнаха постепенно да се променият. В София отдавна китайските ресторанти са над сто, като някои от тях са с български собственици. Поотминаха времената, когато готвачите бяха самите собственици, които понятие нямаха от професията, а готвеха както си готвят вкъщи. Сега все по-често се канят професионални готвачи от Китай. На тях им се осигуряват храна, престой и голяма заплата, но и трудът им е съответстващ. Често тези хора работят по седем дни в седмицата от10-11 часа, докато има клиенти.
И все пак, макар да нямаме база за сравнение, често се случва, похапнали в даден ресторант, да усетим, че нещо не е съвсем наред. Предлагам няколко прости правила, според които преценявам равнището на ресторанта.
1. Обстановката
Трябва да е чисто. Това е задължително условие за всяко хранително заведение. Персоналът да е облечен ако не в традиционните цибао (рокли с високи яки), то поне в прилично еднотипно облекло. Клечките, ако ги ползвате, задължително трябва да са нови, като новите обикновено са неразпечатани и залепени една за друга.
Типично китайският интериор, освен червени фенери, включва и картини с пейзажи и калиграфии. Ако тези картини са обикновени фототапети или плакати, значи собственикът вероятно не си дава много зор и по отношение на качеството на персонала и храната.
Китайската маса е кръгла, в средата има въртяща се стъклена табла, за да е удобно на клиента да опита от всяко ястие без да се пресяга през останалите. Добро впечатление ми прави, когато видя поне една такава маса в ресторанта, защото подсказва отношението на собственика към работното му място към роден дом и му напомня за Китай.
Музиката обогатява усещането за приятно прекарване. Приятно е да е нежна и не много бърза и най-важното – да е китайска. Случи ми се да заведа китайци в ресторанта срещу Руската църква. Персоналът беше български и си бяха пуснали дива чалга. При молбата ми да сменят музиката, много грубо ми отговориха да си гледам работата. Поговорих с шефа им, с който се оказа, че сме работили заедно преди. Имах ходене до същия ресторант месеци по-късно и се оказа, че нещата са се променили в добра посока.
2. Храната
Винаги си поръчвам ориз, когато ходя в нов ресторант. По него преценявам уменията на готвача. Оризът трябва да е така приготвен, че всяко зърно да стои отделно. Да не е препържен, да не е преварен. Ако се наложи да доовкусявате със соев сос или друго, значи не е добре приготвен.
Соевият сос. Това е подправка, която неизменно се свързва с китайската кухня. Истината е, че майсторите-готвачи смятат соевия сос за плебейска подправка и я избягват поради силния аромат и вкус, тъй като убива всички останали вкусове.
Всяко ястие е уникално и трябва да има свой собствен вкус, аромат и цвят. Ако към всяко месно ястие ви поднасят едни и същи зеленчуци, значи не знаят рецептите и готвят „едно към гьоторе“. Кисело-сладките ястия се поднасят с морков и нещо зелено за контраст например. Солените са в огромно разнообразие и винаги се гледа визуалната страна на нещата. Ако всичко прилича на манджа и цветовете са еднакви при различните ястия, значи не сме попаднали на изискан ресторант.
Вкусовете в едно китайско ястие рядко са чисти. Самата философия на китайската кухня я представя в полусенки. Вкусовете, за разлика от нашата кухня, много често са смесени: солено-люто, сладко-кисело, сладко-люто, солено-сладко-горчиво и т.н. Ако не долавяте смесени вкусове, значи не говорим за истинско майсторство.
Ароматът е третият задължителен компонент, съпътстващ усещанията, свързани с една наистина добра трапеза. Трябва да е лек, ненатрапчив и всяко ястие да има свой специфичен и приятен аромат. Ако излезете от ресторанта и дрехите ви са пропити с миризми, значи нещо не е наред.
И така, обстановката, съчетана с ястия с уникален аромат, вкус и цвят – ето ви наръчник за намиране на добър китайски ресторант. Желая ви приятно прекарване и много весели моменти с добра компания!
Автор: Яна ШИШКОВА
Къде има такъв ресторант?
Не съм голям почитател на китайската кухня, но жена ми е. Всички такива ресторанти, които съм посещавал досега, са пълна противоположност на написаното в статията. Опита ми е ограничен във Варна, но предполагам, че и в другите градове е така.
Типично за китайските ресторанти тук е липсата на каквато и да е хигиена. Мръсни, прогорени и скъсани покривки, лепкави маси, счупени столове. За да се впишат в обстановката, сервитьорите трудно се различават от тълпата и по облекло и по действия.
Вкуса…за всеки е различен, но рядко се случва да съм доволен от храната.
След като се прибера, дрехите ми миришат така, сякаш съм бил на състезание по бабешки манджи.
Уви, не мога да препоръчам 😉
Все още съм в процес на търсене тук. За Варна не знам, но ще попитам наша колежка, която е родена и си живее в прекрасния ви град. В София тъкмо откриеш добър ресторант и готвачът се премести, защото си е открил свой собствен или е отпътувал на запад. Преди имаше един два, сега нито един не ми отговаря на най-елементарни представи за добра кухня, но аз напоследък нямам възможността да обикалям повечко, затова и не представям генерално нещата.