Пиех вино сред цветята сам
нямаше никой до мен
докато,вдигнал чаша,помолих светлата луна
да доведе сянката ми и да станем трима.
Уви, луната не може да пие
а и сянката застана до мен безучастна;
Но все пак с тези приятели край мен
по-лесно изпратих пролетта…
Пях. Луната ме насърчаваше.
Танцувах. Сянката ми подскачаше край мен.
Бяхме весели другари, мисля.
Но после се напих и пак останах сам…
“ Да пиеш сам под луната“ – Ли Бо китайски поет /701 г.- ? /
Бунтовник и скитник по душа,романтик, мистик и волнодумец. Пристрастен към виното, любовта и поезията. Често се нуждае от помощ за да се прибере в къщи. Един от най-популярните поети от епохата на Тан. Говори се, че се удавил, навеждайки се през борда на лодката, за да целуне отражението на луната.
http://horeq.blog.bg/viewpost.php?id=97285



Leave a Reply