Това е едно от най-древните оръжия в Евразия и не е известно кой е създателят му. Някои автори твърдят, че е създадено в Тибет по време на династията Тан (618-907г.), а според други още в периода на „Воюващите царства“ (475-221г. пр. Хр.). Според автора, това оръжие е заимствано от конните народи в Централна и Средна Азия, в това число и българите, тъй като най-масово е използвано от тях. В един по-късен период много известни генерали от династията Тан и Сун (960-1279г.) използват с голям успех „летящия чук“ (чук-метеор) в битките. Любопитно е, че по същото време през 1205г. в битките при Одрин срещу кръстоносците, багатурите на цар Калоян използват също чук-метеор (бойна гира), като смазват съпротивата на надменните западни рицари, поваляйки ги от конете с това коварно оръжие и бойни куки!
Чукът-метеор се състои от дълго до 5 метра въже и ударна бронзова глава. Въжето при китайците обикновено е копринено или памучно. Древните българи използвали въже изплетено от конски косъм или женски коси с вплетени растителни нишки (памук, лен или коноп). Ударната глава е с различни форми – кръгла, с шипове, многоъгълник и т.н. Някои български бронзови глави отвътре са кухи и се пълнели с олово за по-голяма тежест. При двустранния (с две ударни глави) чук-метеор понякога вместо въже за връзка се използва тънка верига.
Бойната гира (чук-метеор) е страшно ударно оръжие, което се използва от конник срещу пешаци или конници. Разбира се може да се използва и от пешаци. Освен за бой тя се използва и за лов. Разновидност на чука-метеор се явява и южноамериканското боло (болеадорас).
Техниките на чука-метеор включват удари, оплитане, душене, стрелящи удари, спъване, помитане, въртене и др. Подобно на въженото копие (шън бяо) чукът-метеор няма фиксирани комплекси (таолу), а само принципни техники, които свободно се компилират според ситуацията.
http://www.zlaten-drakon.com/stat/018/stat_018.htm
Leave a Reply