Това оръжие произлиза от метателните остриета, които някой се е сетил да подсигури с въже. Съгласно преданията шън бяо за първи път е било използвано от генерал Ду Му от Западната династия Хан (206г. пр. Хр. – 24г. сл. Хр.). Въженото копие е често използвано от националните малцинства в Северен Китай по време на династията Хан и по-късно се разпространява и в други части на страната. Познато е извън Китай в стиловете Кън-Тао на Пенджак-Силат, които се упражняват в китайските малцинства на Югоизточна Азия (Филипини, Индонезия, Малайзия).
Въженото копие се състои от дълго до няколко метра въже и метален връх с формата на острие на копие. В тренировъчния вариант острието е затъпено и е във формата на конус и ромб. Теглото на наконечника достига до 250-300 гр. и дължина 15-20 см. Въжето трябва да е меко, най-добре е памучно плетено въже с дебелина до 1 см. В старите варианти въжето се нанизвало на къса бамбукова тръба като ръкохватка, чрез която се регулира дължината на въжето. Въженото копие е едно от най-коварните и трудни за овладяване оръжия и е трудно дори да се опише неговата техника. Тук се използват въртения, стрелящи удари, намотавания, размотавания, оплитане на противника, завързване, душене, пробиване, изстрелване с лакът и крак и др. При работа с оръжието особено е важно да се използва движението на цялото тяло, което придава по-голяма динамика на оръжието и усилва ударната мощ.
Leave a Reply