Чай

Китайците са известни по целия свят с чая си, но първи са започнали да отглеждат чай народите на Югоизточна Азия. Най-ранни сведения има от епохата на ранното Средновековие. По късно, през ІХ век, чаят става държавен монопол като производство и продажби. Първоначално чаят се вари с листата като супа. Обичаят да се залива с кипяща вода възниква през ХІV в., а тъй наречената чаена церемония започва от момента, когато будистките монаси започват да използват пиенето на зелен чай като част от ритуалите по духовно усъвършенстване.
Според будистите първите чаени листенца пораснали от миглите на светия монах Бодхидхарма, който се молел на Буда да му изпрати средство срещу заспиване по време на медитация. Ритуалът става толкова важен и любим на управляващите, че е заимстван от околните азиатски държави и достига най-големи детайли в Япония.
Има три основни вида чай в Китай: зелен, улунски и черен /или червен, както се нарича в Китай/ те се различават по начин на обработка на листенцата и условията, при които растат. Освен чайовете има и отвари от билки, цветя, плодове и т.н. Чаените плантации като цяло се садят по склоновете на хълмове и в планински местности, главно в южните провинции, тъй като чаят е топлолюбиво растение. Зеленият чай се прави като предварително се нагряват листата и така се препятства ферментацията, като съдържащите са в листа масла не се разтварят във водата.
Черният чай се оставя да ферментира преди нагряването и съдържащите се в него масла се разтварят във водата, като така я оцветяват в тъмни тонове. Подобна обработка на чая е най-свойствена на руснаците и се е разпространила в Китай едва през ХVІІ век. Сега черен чай се произвежда в цял Южен Китай и особено в югозападните провинции Юннан, Гуейджоу и Съчуан. Третият вид чай, който се произвежда само в Китай и е уникален по рода си като обработка е по средата между зелен и черен чай. Този вид има особен аромат и е разпространен във Фудзиен, Кантон и на о-в Тайван. Най-известния сорт улунски чай се казва “Желязната Гуанин”. Гуанин е женска бодхисатва, покровителка на семейното огнище и по значение се равнява на западната Дева Мария.
Най-добрите сортове са скъпи, колкото златото. На юг популярен е зеленият чай с леко горчив вкус и свеж аромат. Най-известни са сортовете от Шъфън, Лундзин и Тиенму в пров. Джъдзян. В пров. Анхуей е най-известен чаят от планината Хуаншан, която е най-красивата в Китай според самите китайци.
Други чайове в КНР са цветните чайове: хризантемов, жасминов, понякога към чая се добават миниатюрни рози. Много известен е чаят “Бабаоча” или “Чаят Осемте скъпоценности”. Той се пие на Север и идва от Синдзян. В него освен чай има още седем съставки, като това е единственият чай, който се пие подсладен с небет-шекер.
Друг уникален чай е “дзампа”, който се пие от тибетците. В паничка се слагат чаени листа, брашно от препечен ечемик, бучка масло от як и малко сол. Всичкото това се залива с вряла вода и се пие като основно ястие. За разредения въздух и студовете в Тибет това е най-подходящата напитка, тъй като е силнокалорична и тонизираща. Но за другите хора… За самият ритуал на чаепитие може да се говори много, но е достатъчно да се каже, че още през ІХ век са различавали 16 правила на кипване на водата за заварка, като най ценна била водата от скоро паднал сняг, както и от росата, събрана от бамбук. С изключителна красота се отличава посудата за сервиране на чай, а най-известна е червената глина от градчето Исин, пров. Джъдзян, от която се прави най-качествената керамика и порцелан в Китай.
По време на дин. Тан бил на мода бял и сиво-зелен порцелан, през Мин – бял порцелан изрисуван с кобалт. Сега чаят се заварява в миниатюрни кафеви глинени чайничета и се пие в още по-мънички чашки-пиали. Отделно има по-високи чашки, специално за мирисане на чая. Към комплекта има поднос с двойно дъно, специални дървени принадлежности, които включват лопатка за сипване на листенца, тънко шило за почистване на нослето на чайничето от листенца, друга лопатка за изваждане на употребявания чай и т.н. Обикновеният китаец обаче предпочита зелен чай в термосче, към което постоянно добавя “кайшуей”, която е навсякъде или го пие в голяма чаша, най-често бела с характерна синя шарка от два преплетени дракона, символи на китайската власт.

Сю Дзъшу през ХV век пише:
“Чай може да се пие по следното време: когато си безразличен;
когато слушаш скучни стихове; когато мислите са объркани;
когато отмерваш такта, слушайки песен; когато музиката стихне;
когато живееш в уединение; когато водиш живот на учен мъж;
когато беседваш с някого късно нощем; когато се занимаваш с научни търсения през деня;
в брачните покои; когато ти гостува е учен мъж или възпитани певички;
когато навестяваш приятел, завърнал се от далечни земи; в хубаво време;
в залезен здрач; когато съзерцаваш лодките, плъзгащи се по канала;
под корони на дървета и бамбук; когато се разтварят цветята;
в горещ ден, до цъфнали лотоси; палейки благовония на двора;
когато по-малките са излязли от стаята; когато посетиш уединен храм;
когато съзерцаваш потоци и камъни, съставили живописна картина.”

Съставител: Яна Шишкова