Я. Ш. С тази статия приветствам с добре дошла журналистката и дългогодишния изследовател на процесите в Източна и Югоизточна Азия, преводач, публицист и анализатор в БНР и множество печатни издания Ивелина Ватова.
Радвам се, че се съгласи да води своя страница във „Всичко за Китай“ и съм убедена, че нейният поглед ще успее да разшири в значителна степен кръгозора и разбирането към тази страна на всички приятели на Китай. Очаквайте в близко бъдеще най-интересните й материали – интервюта с китайската диаспора в България, портрети, анализи и икономически обзори.
„Успехът е като красив парфюм, който изтрива всички предишни миризми”, казваше Елизабет Тейлър. А началото на 2011 изглеждаше така: светът се опиянява от задаващата се година на Заека – най-големият късметлия в китайския зодиак; идваше времето на справедливостта, любовта и доверието; предвкусвахме чистотата, покоя и новия приятен вкус на живота, които трябва да ни предложи той.
Отвсякъде, поне нас българите, ни заливаше обилна информация как пò- и най-тържествено да посрещнем китайската Нова година или Празника на пролетта. Сред цялата тази еуфория се случи паметно събитие, а именно – срещата на двамата първи в света президенти Барак Обама и Ху Дзинтао.
Според анализаторите срещата от втората десетдневка на януари бе най-важното събитие в календара на дипломацията на великите сили след края на Студената война.
Особено интензивните четиридневни китайско-американски разговори на най-високо равнище се съчетаха с благосклонност и доброжелателство, но и с категоричност в тона по определени въпроси. Така и двете страни не само демонстрираха, но и заявиха волята си да се придържат към най-висок стил в публичната си дипломация.
У дома и двамата първи държавници на планетата са изправени пред редица проблеми. И двамата обаче притежават способността да мобилизират хора и ресурси в безподобен размер. Днес пред тандема Ху-Обама на практика се издигат три големи стълба:
1) да се потвърди взаимната обвързаност международната търговия все повече да се отваря и да се разширява, а това пък означава пазарно признание за китайския юан и фискално свиване на американския дефицит;
2) САЩ и Китай трябва да започнат да обсъждат контрола над въоръженията си – в последните години те разполагат с огромен потенциал от конвенционални оръжия и засилиха тихоокеанското си присъствие, т. е. назряло е време да се премине към интензивен експертен диалог на тема „мениджмънт на потенциални кризи”, а проявената двустранна воля в това отношение би била важно послание както към регионалните партньори на всяка от тях, както и на военните среди във всяка една от тях;
3) и лидерите на САЩ и на Китай сигурно ще планират регулярни срещи помежду си, на които да сверяват часовниците си – тази практика наложи американско-съветската дипломация още през 70-те години на 20 век; тя помогна да се стабилизират не само двустранните, но и международните отношения в последните две десетилетия на Студената война. А подобна атмосфера в най-високите етажи на геополитиката несъмнено би довела и до активизиране на всички други нива в йерархичната структура на публичната дипломация – държавни администрации, делови среди, икономически кръгове, академични и културни общности, медии. Една такава стъпка обикновено води и до демистификация на фалшиви образи и овехтели стереотипи.
Естествено надпреварата ще остане главен основен елемент в отношенията между САЩ и Китай. Без да се забравя, че дипломацията между великите сили е един от най-важните комуникационни канали, който не отстранява конфликти на интереси и възприятия, но помага за разрешаването им.
Барак Обама заяви: „Политическата система на Китай е различна от нашата. Имаме много различна култура и различна история.” Това не означава противопоставяне, а желание за опознаване. Ху Дзинтао от своя страна за първи път публично призна, че в страната му “ предстои да се направи още много“ що се отнася до правата на човека – област, която всички коментират, докато вече твърде малко се обсъжда как под ръководството на ККП Китай ще промени начина, по който функционира глобалната икономика.
Анонимността на „нетизъните” и реалността на виртуалния „чат”
Казват, че мирисът на жасмин е колкото нежен, толкова и силен, че хем действа отпускащо и релаксиращо, хем избистря съзнанието и повишава концентрацията. Хиндуистите и мюсюлманите го уважават като „парфюм на любовта”. През февруари ароматът на това цвете се понесе от Арабския свят.
Жасминовата революция определи среща на китайския Заек, а руската „Независимая газета” на 25 февруари прогнозира сътресения и в страната с най-голямо население, питайки „може ли жасминовата треска да порази Китай?”
Пак по същото време и мен ме попитаха почти същото. Отговорих: „Китай има хилядолетна имунизация срещу трески и зарази.” Любопитното в случая бе, че от тази виртуална среща се роди отроче, което активистите на антиправителствената онлайн съпротива нарекоха „случаен свидетел” – той не бие на очи, трябва да е на точното място в точния час, да си избере точното меню от заведение за бързо хранене, призивът „Без викове или лозунги, просто се разхождайте и се усмихвайте” трябва да го подготви бързо да формира тълпа.
Какво се получава: нетизъните, т. е. жителите на мрежата, анонимно потъват във виртуалното си пространство, правителството от Пекин засилва своята уеб-цензура, а мнозинството от реалните граждани на реален Китай продължават да го подкрепят поради различни, но реални причини.
Засега повечето китайски граждани не са готови открито да поемат по пътя на „жасминовата” революция, защото предпочитат вкуса на жасминовия чай, който китайците пият от хилядолетия. Основното искане на анонимните нетизъни бе повече прозрачност на управлението и свобода на словото – и в най-големите западни демокрации тези искания са в центъра на публичното внимание, а дори и на реалното публично поведение.
За разлика от тях премиерът Уън Дзябао съвсем реално се впусна в „онлайн чат” с тях за инфлацията и ниските заплати, за корупцията и жилищната криза, за подскачащите нагоре цени на храните. Всъщност това не е новост – третата поредна година той „си чати” с „нетизън обществото”. Мисля, че той е първият държавник от подобен ранг, който съвсем реално се впуска в подобно виртуално приключение.
Дванайсетата петилетка – начало на нови 30 години реформи в съвременен Китай.
Някои анализатори така определиха предстоящите пет години. Откакто съществува КНР, страната е преминала през два трийсетгодишни периода: 1949-1979 – създаване и изграждане на основите на Нов Китай, и 1979–2009 – реформа на всички сфери и отваряне към света.
Дванайсетият петилетен план за национално икономическо и социално развитие (2011-2015) предвижда средно 7% годишен ръст на БВП (т.е. забавяне с около 3 на сто), по-голямо внимание към енергетиката и технологиите, повече грижа за увеличаване на вътрешното потребление, на заплатите, здравеопазването, постепенно преодоляване на пропастта между селото и града и между различните региони, на екологичните проблеми, повече внимание към живота на обикновения китаец.
Според икономистите абсолютното търсене на бърз растеж на БВП вече е история. Все повече ще се прилага идеята за „инклузивен растеж”, т.е. балансиран икономически и социален прогрес чрез устойчиво развитие.
Предстои ни да видим, а и да участваме в сътворението на новия 21 век. Едно е сигурно той в никакъв случай няма да е баналното „естествено” продължение на отминалия 20 в. Хубаво е все пак да си припомним, че западното „не се боим от разнообразието” има свой далечен източен предшественик в идеята на китайския философ Конфуций за „хармония в обществото”.
Мултикултурното време, в което живеем, налага не „сблъсък на цивилизациите”, а „хармония на цивилизациите”. А милата вечна Елизабет Тейлър си отиде от този свят с думите „С изгрева на слънцето, се проявява и моралът”.
Ивелина Ватова
Leave a Reply