АР Вътрешна Монголия е отделна част от Външна Монголия, в която се включват днешните независима Монголия и руската република Тува..
Вътршна Монголия граничи със следните провинции от изток на запад: Хъйлундзян, Дзилин, Ляонин, Хъбей, Шанси, Шънси, Нинся-хуейски автономен район и пров. Гансу. На север граничи с Монголия и Русия.
Вътрешна Монгoлия е с площ 1,183 млн. км², административния център е град Хуххот, а най-големият град е Баотоу. Населението, по статистика от 2004 год., е 23,840 млн., с гъстотата 20 души на км². Националностите населяваши Вътрешна Монголия са: китайци (79%), монголци (17%), манджури (2%), дунгани (0,99%), даури (0,3%); има още и евенки, орочени и корейци. Префектурите на територията на региона са 12 на брой, окръзите са 101, а общините 1425.
През по-голямата част от историята на Вътрешна Монголия китайците, се редуват да владеят териториите й наред със северни номадски племена, сред които монголци, хитанци, нурчени, хуни и сянбей. По време на манджурската династия Цин Вътрешна и Външна Монголия се разделят административно на съюзи. Обикновените монголци не били допускани свободно да пътуват извън собствените си съюзи. Външна Монголия по онова време също е била под управлението на манджурския император.
При все че китайските земеделци населяват тези земи още от времето на хан Алтан (ХVІ век), масовото преселение във Вътрешна Монголия започва през ХІХ век. Изправен пред заплахата, идваща от север в лицето на Русия, владетелят на Цинската династия (1644 -1912) насърчава китайските фермери да се заселват както в Манджурия, така и в Монголия.
Построяването на железопътни линии в тези райони изиграва важна роля за просперитета на китайските заселници. Земите биват или продавани, или отдавани под аренда oт монголските принцове или просто изземани от номадите и предавани на китайските земеделци.
След създаването на КНР, Външна Монголия успява, с помощта на Русия, да се откъсне от китайско влияние. Същевременно Вътршната част бива разделена на множество провинции, сред които Жъхъ, Чахар, Суейюен и Нинся. Източната част на Монголия, тогава принадлежаща на Манджурия, през 1931 г. става владение на новосъздадената държава Манджугуо, като това положение се запазва до края на Втората световна война.
През 1937 г. избухва воина между Китай и Япония. На 8 декември 1937 г. монголският принц Дъ Уан обявява независимостта на Вътрешна Монголия (с изключение на тези части от нея, които са под владение на Манджугуо) под името Мъндзян, или Мънгугуо. Тои подписва споразумения с Манджугуо и Япония чрез които Вътрешна Монголия също се превръща в марионетна държава на Японската империя. За нейна столица е обявен град Чан Пей. През август 1945 Мъндзян бива окупиран от войски на Русия (бивш СССР) и Външна Монголия.
След края на Втората Световна война, Китайската комунистическа партия с помощта на Русия си връща по-голямата част от Манджурия и през 1947 г. основава Автономния район Вътрешна Монголия, състоящ се първоначално от най-източните части на съвременна Вътрешна Монголия, като останалите територии са присъединявани по-късно с увеличаването на контрола от страна на ККП (Китайска комунистическа партия). В крайна сметка, в Автономния район се включват области с преобладаващо китайско и монголско население.
Релефът на Вътрешна Монголия е съставен предимно от високи плата. В източната й част се простира планината Голям Хинган, а в централната – планините Иншан и Ланшан. В северната част към границата с Монголия се простира пустинята Гоби. Сред останалите пустини на територията на Автономния район са Му Ус и Хобч, южно от големия завой на Жълтата река, и Бадаин Джан на запад. Връх Хълан, в планината Хълан, е най-високата точка на Вътрешна Монголия с надморска височина 3556 метра.
Голяма част от източна Вътрешна Монголия е заета от басейните на реките Амур и Ляо. През централната й част тече Жълтата река, която навлиза в Автономния район от юг и минава през някои от главните градове като Баотоу и Хуххот преди отново да завие в южна посока.
Климатът като цяло е континентален, с дълги зими и резки колебания в температурата през пролетта и есента. През последните години основен проблем на Вътршна Монголия е превръщането на големи територии в пустиня.
По речните долини във Вътрешна Монголия расте пшеница. В степите основно се препитават с отглеждането на домашни животни, главно овце и кози. В източната част, по склоновете на Голям Хинган, от голямо значение са лесовъдството и ловът.
На територията на Вътрешна Монголия има по-богати залежи на ниобий (колумбиум), цирконий и берилий, отколкото във всяка друга провинция на Китай. Регионът е относително богат на въглища. Индустията във Вътрешна Монголия е базирана основно на въгледобива, електропроизвотството, лесовъдството и др.
Град Хуххот е столицата на АР Вътрешна Монголия и регионален икономически, културен и научен център. Заема площ от 17,224 км², населението е 1,4 млн. души. Хуххот е един от най-важните градове за развитието на провинцията. Дом е на повече от 36 етнически групи.
Хуххот е идеално място за почивка сред природата, далеч от ежедневието на модерните градове. Интереснии забележителности са летният парк Гегентала, в който има ресторанти и места за отдих.
Други исторически и културни забележителности са: храмът Даджао, Храмът на Петте пагоди и Дворецът Силитуджао. Наричан още Сяо Джао, този дворец е най-големият оцелял през вековете ламаистки храм. Но по време на управлението на дин. Мин храмът е частично разрушен. Дворецът Силитуджао е отворен за посетители и в него всяка година се провежда световна конференция на будистите.
В Хуххот се провежда и фестивалът Надам (от монг. “състезание”, “игра”), традиционен за Вътрешна Монголия. Той продължава от 3 до 10 дни между месеците юли и август. По време на празника се провеждат различни народни увеселения и състезания по стрелба с лък, борба и конни надбягвания .
Източници:
http://bg.wikipedia.org
http://www.travelchinaguide.com/cityguides/inner_mongolia/index.htm
http://www.chinaculture.org/gb/en_map/2003-09/24/content_21549.htm
http://en.wikipedia.org/wiki/Hohhot http://www.travelchinaguide.com/attraction/inner_mongolia/baotou/index.htm
Съставител: Любов Николова
Leave a Reply