Автор: Димитър Цветанов – Диего
Завръщайки се от Китай всички приятели ме питаха едно и също, като да се бяха наговорили – “Дръпнаха ли ти се очите от ориза”? Такава е все още първосигналната асоциация у нас за китайците. Какво “дръпване” моля?!? Всъщност разшириха се!
По цял ден само ходех ококорен от чудесата – минали и настоящи, сътворени от жителите на “Поднебесната империя”. Повечето от съвременните китайски чудеса са събрани в Шанхай – най-големият китайски град (население колкото две Българии), най-голямото световно търговско пристанище и още много, много супер и най събрани на брега на Южнокитайското море.
Шанхай е град с богата история. Една невероятна смес от източни традиции, европейски колониализъм и съвременна гигантска урбанистика, забърквана с твърдата, но изглежда много мъдра ръка на наследниците на Мао. Не, разбира се целта не е да хваля управляващата компартия. В Шанхай няма да видите нито помпозна партийна централа, нито портрети на ръководители и вдъхновяващи лозунги, нито манифестации. Нищо подобно! Бих се изразил, даже с клишето цари див капитализъм, но епитета “див” не е точен. По-скоро мощно развиващ се.
Шанхай винаги е бил златната кокошка на новата китайска държава. След идването на комунизма през 1949 г. преживява икономически упадък, но си остава силен промишлен център и голям данъкоплатец, като в годините преди пазарните реформи е давал до 70% от събраните данъци в Китай. Затова Шанхай последен получава разрешение да му се отпусне примката на плановата социкономика. Градът е на директно централно управление, а да си кмет на Шанхай е последната стъпка преди Политбюро или министерско кресло.
В града пазарните реформите започват през 1992 г (само преди 15 години!), но с висока интензивност и без разруха. Единствените “разрушители” са мощните багери, осигуряващи място за поредния небостъргач. Като споменах небостъргачи, отначало ми се искаше да се похваля на българските емигранти, че в София ще се строи небостъргач на 40 етажа. Мина ми, още докато пътувахме с таксито от жп гарата. Нещо съвсем нормално е новите им жилищни ЕПК-та да са по 30 – 40 етажа, да не говорим за бизнес сградите. Е, поне мъничко гордост остана, защото на по-старите блокове канализационните тръби все още са отвън на калканите и задните стени.
В какво е разковничето на този гигантски урбанистичен бум? Естествено в онези, многото китайци с дръпнатите очи. Ама много, мноооого – 14 милиона без приходящите и това на площ колкото цялото равно софийско поле. Градът закономерно расте нагоре и нагоре. Високи билдинги и високи естакади – пътища на много нива между покривите на старите сгради.
За несвикналия това си е истинска лудница. Народ, сгради, пътища, коли, ресторанти, магазини, хотели и пак народ …, и т.н. до безкрай. Маниерът на шофиране е преобладаващо авантюристичен с честа употреба на клаксона. Софийските таксиджии направо ще ни се сторят дисциплинирани. На шанхайските кръстовища не важи правилото на десния, а правилото на калника … Който успее пръв да вкара калник преди другия – печели!
При по-инфаркта ситуация най-много да получиш китайска майна и яростна свирка. На този фон учудващо малко катастрофи – всъщност за няколко дни не видях нито една изкривена ламарина. Кара се бавно, ограниченията на скоростта се следят от хиляди камери. При нарушение ти взимат точки и си получаваш като поп фиша с глобата в къщи. Катаджии много, но не се спотайват по сенките и завоите, а стоят в средата на кръстовищата, на всички натоварени места. Нищо, че работи светофара – полицаят гледа да не се минава на червено, а униформени сътрудници на полицията (обикновено пенсионери) стоят на ъглите и с мощни футболни свирки укротяват реките от пешеходци, колоездачи и мотопеди да не внасят хаос в движението.
Автопаркът естествено е нов. Всички световни марки имат или вече строят заводи за необятния китайски автомобилен пазар. За “трошки”, “бараки” и т.н. презрени коли минават единствено 10 годишните Фолксваген Джета и Сантана. “Народният” концерн от Германия направо е ударил джакпота през 90-те години. Все още се движат и произвеждат по лиценз милиони джети и сантани с леко поосвежен дизайн на “двойките” от онова време. Новата средна класа естествено кара последните световни модели, набират сили и местните евтини, но добри марки (очаквайте ги скоро в България, а първите “лястовички” са вече у нас). Велосипеди вече карат само най-бедните, а позамогналата се работническа класа мързеливо пърпори с мотопедчета.
Какво е най-важно да се разгледа в Шанхай? Разбира се най-новото сити отвъд реката. Тамошният “Манхатън” се нарича Пудон. Качвате се на корабче от старата част и отивате на другия бряг. На брега ви очаква дълъг и живописен крайбрежен парк с множество кафенета на всички световни марки кафе, с вкусни пасти от истинска сметана (маргарина не е на почит). Човек си пие кафето след работа и гледа минаващите в безспирна нишка корабчета и шлепове по завоя на реката.
Навътре в ситито следват атракциите. Първата е телевизионната кула “Перлата на Азия”. Две (три) гигантски “перли” една над друга с шип в облаците. Страдащите от височинна фобия въобще не им е там мястото. От бързия асансьор болят ушите. Гледката е като от самолет, а излизането на откритата тераса и срещата с височинните вихри е стряскаща. Всъщност кулата е един добре печеливш атракцион за туристи. В една от топките дори има влакче на ужасите (ролкостер) – най-високо монтираното в света.
За отмора от височините до кулата е следващата атракция е огромния градски аквариум, пълен с всичките екзотични риби на южнокитайско море.
Близо до “перлите” се намира друга кула – четвъртият небостъргач по височина в света – “Дзин Мао”, 88 етажа в който са събрани бизнес сграда, хотел и туристическа атракция едновременно. От 53-я до 87-я етаж е разположен най-изисканият хотел в източен Китай -“Риджънси Хаят”. Той притежава най-високия атриум в света – 35 “изтърбушени” отвътре в кръг етажа. Хрумна ми идеята, че това вътрешно пространство е идеално за провеждане на парашутни скокове в зала…
От небостъргача се наблюдава друга интересна гледка строящият се наблизо още по-голям небостъргач с вид на елегантна гигантска “отварачка”. Строителите буквално понякога плуват в ниската облачност, докато заваряват поредната огромна стоманена греда на върха. Явно отдавна са преодолели страха от височинната бездна.
Всички лъскави небостъргачи образуват елегантен кръг, в който пак по манхатънски има централен парк. В него юпита по снежнобели ризи събират сили, наблюдавайки отраженията на сградите в огледалната повърхност на езерото.
Освен с новата зона Пудун, Шанхай е известен и с един от най-живописните пазари в света Юен. Това всъщност е цял квартал в традиционен китайски стил – ниски, тесни тъмни улички и безистени. Може да си купите всичко, каквото се сетите и евтино, колкото си мечтаете или по-скоро спазарите с настйчивите продавачи. Незабравимо изживяване е разходка по централната търговска улица Нандзинлу, на която са разположени представителни магазини на почти всички световни марки за дрехи, аксесоари, часовници. Цените са като на “Витошка”, дори и по-ниски. Всъщност основното изживяване е странното чувство, че си в някоя европейска столица, но кой знае защо на щандовете по странна приумица на Версаче или Армани ви посрещат усмихнати китайки.
Стряскащо впечатление правят многобройните заведения на Макдоналдс и KFC. При невероятната китайска кухня и култът към храненето, човек да се чуди как може да накараш китаец да яде сандвичи и картофки. Явно “докосването” до западната култура блазни множество деца и младежи да пълнят тези закусвални.
За любителите на културните забележителности в Шанхай са музеят на Лу Сюн – най-даровитият китайски автор от началото на ХХ век. В югозападната част на града е Храмът на нефритения буда Юфосъ, известен с най-големия Буда в света, направен от единствено парче нефрит. Според китайската митология нефритът бил храната на Нефритения император, извор на безсмъртие и вечна младост. Затова и досега китайците предпочитат бижута, направени от този камък, като често по-редките видове нефрит са по-скъпи от златото.
В стария център съжителстват старите колониални къщи, магазинчета и тук таме църкви с нови бизнес сгради. Можеш да видиш на единият тротоар да блести луксозен билдинг, а на отсрещният – магазинче за риба, плуваща в легени на тротоара, а до тях продавачката клекнала с маркуч да си мие зъбите над канализацията.
Тръгвайки си от Шанхай за десерт е последната атракция – влакът на магнитна възглавница MAGLEV, свързващ последната спирка на метрото с новото международно летище. Разстоянието е 35 км, но го взема само за 7 минути…Това “влакче” буквално лети над земята със скорост 430 км/ч, което го прави най-бързият влак на света в редовна експлоатация (с такава скорост доскоро летяха старите витлови АН-чета от София до Бургас).
За всички, решили да посетят Шанхай това е сравнително лесно и не скъпо начинание. Да, светът вече е глобално село. Самолетният билет в двете посоки струва 700 – 800 евро, а полетът от европейско летище до там отнема 10 – 12 часа. Предварително е нужна китайска виза, която се вади бързо чрез туристическа агенция, ако не ви се реди на опашка в посолството. Джобни пари за храна, транспорт и хотел са нужни по-малко отколкото за престой в който и да е голям български град. Самолетите на вътрешните китайски лини са евтини – до Пекин, Гуанджоу, Шенджен и дори Хонг Конг цените са под 100 евро.
Leave a Reply