Лияна Панделиева, пратеник на “Монитор”
Китайска медицина, китайско икономическо чудо, китайски лечебен чай, китайски клечици, китайски ресторант, китайско ветрило, Китайската стена, китайски мъдрости, китайски стоки, китайски ориз, китайски цирк, див китайски труд, китайско мъчение, номера на китайката…
Като се замислим, как изобщо живеем, без да споменем нещо, свързано с Китай?! В световен мащаб освен за футбол и политика, хората винаги могат да кажат нещо и за Китай или за китайците. И знаете ли кое е най-голямата лъжа за китайска мъдрост? Онази препоръка за храната: „Закуската изяж сам, обяда подели с приятел, вечерята дай на врага.“ Кой ви каза това? – удивено попита истински китаец от Пекин на име Джън, комуто традициите са близки. И поясни: мисля си, че е нормално да обичаме закуската. На обяд хапваме набързо. Вечерите ни обаче са посветени на семейството, на подготовката на хубавите ястия в кухнята, на спокойствието. И логично тогава ядем с удоволствие и най-много, до насита. Никога не съм чувал вечерята да е вредна, честна дума!“
До неотдавна китайците са били много бедни и недохранени, затова поредната ни погрешна идея е, че те са дребнички хора. Но и това не е така. Китайците са пораснали не само в сантиметри, но и като нация.
Учителите са най-богатите
най-добре платените държавни служители и най-тачените хора днес в КНР. Нали от тях зависи неколкостотин милиона деца да станат добри граждани на страната си, способни да работят, да разбират, да бъдат съпричастни, да се развиват. Съществуват както държавни, така и частни училища. Изучаването на английски език е задължително за всички възрасти. В много училища преподават специалисти от Великобритания и САЩ.
Китайците искрено вярват в авторитета на държавата. Техен отколешен навик е да хвърлят боклуци навсякъде. Когато започва подготовката за олимпийските игри, държавата моли своите граждани да превърнат улиците в чисти места. И сега човек никъде не може да види търкалящи се боклуци. Хората са променили манталитета си, за да е добър имиджът на цялата страна.
Нуждата от познания по английски във връзка с началото на игрите довежда до поредна мащабна езикова акция. Събират се по 25 хил. души на стадиони, където се преподава английски чрез мощни звукови уредби.
Пак заради олимпиадата са направени списъци с доброволци, които да работят по няколко часа, като подарък за подготовката на игрите. Желаещите се оказват толкова много, че повечето се включват с труд само по веднъж в седмицата. Но хората го правят със сърцата си. Това разказа за „Монитор“ Стоян Николов, бивш търговски представител на страната ни в Пекин. Днес той се занимава с успешен бизнес, до него са съпругата му Жана и тяхната 17-годишна дъщеря Ива. Родена и израснала в Китай, девойката с не по-малка гордост участва в олимпийските приготовления. Ива е не само част от единността на това общество, но и гордостта на нейните учители и приятели. Тя е художничка и е участвала със свои творби на няколко международни изложби. Китайците подкрепят всеки човек с талант и умение – категорични са семейство Николови.
В държава с над милиард жители е наивно да се мисли, че бедни няма. В Хонконг например те живеят на вода.
Водните колиби са всъщност лодки от всякакъв калибър, на които преживяват малоимотните семейства. Те се изхранват предимно с риболов, но получават и социални помощи. Скромният им поминък също се е превърнал в атракция. Когато човек пита местните гидове за броя на бедните, размера на помощите, вложенията в подобряване на нечий социален статус, китайците не цитират нищо конкретно. Не е тяхна работа да са запознати със статистиката. Те обаче са убедени, че държавата дава толкова, колкото е възможно.
В икономически план Хонконг може да е икономически тигър, но в човешки е просто уникално географско място, което показва колко много постигат хората, дори когато природата не го позволява. Гледан от самолет, Хонконг прилича на игленик. Към небето стърчат бодлите на десетки небостъргачи, а основните квартали (градчета) са свързани с уникални мостови конструкции. Хонконг е точно толкова впечатляващ отгоре, колкото и отдолу. За разлика от континентален Китай, в бившата британска колония зеленината е в изобилие, разположена върху островърхи хълмове. Плашещо изглежда и местното гробище, което наднича иззад два 60-етажни блока, разположено амфитеатрално в почти вертикална денивелация.
Гробищните плочи
стоят буквално една над друга, а опечалените стигат до желаното място сигурно по кози пътечки.
Когато местното управление реши да разшири строителството, възможностите са две: да бъде отрязано от планината и тази земя да се премести в морето (както е построено новото летище, чиято полоса е легнала във водата) или да отрежат от планината и на новата площадка да изникне още един стържещ облаците билдинг.
60-ина кв. м жилищна площ са истински лукс на тази свита като в орехова черупка земя. При по-внимателно проучване обаче се оказва, че апартамент на 30-ия етаж, с зашеметяваща гледка към морето, струва на кв. м по-малко от апартамент около Докторската градина в София.
Затова любителите на урбанизираното съвършенство не бива да се плашат от цените – особено за туристи те са напълно достъпни. Хотелите са нови, лъскави, с прекрасно обзавеждане и отлично обслужване. Незабравимо е удоволствието човек да се опъне в леглото си върху четири пухени възглавници и да съзерцава гледката към залива от 28-ия етаж през панорамните прозорци. За тези условия цената не е тайна: около 200 лв. на нощ, с включена закуска.
От София до Хонконг се пътува удобно през Москва или през Истанбул. Трябва да бъде признато качеството на обслужване на турските авиолинии. Самолетите им са нови, с възможно най-модерно бордно оборудване, а кабинният състав е професионален и дружелюбен. Полетът от Истанбул до Хонконг продължава 11 ч, но индивидуалните телевизори на борда предлагат над 50 филма и програми, електронни игри и забавления за децата.
Хотелите в Пекин
също са в състояние да задоволят и най-капризните гости. Дори тези, които са по-стари, са с прекрасна архитектура и отлично поддържани стаи. Най-голяма е трудността с езиковата бариера, защото дори когато мислят, че говорят на английски, езикът на местните все пак си остава… китайски. Затова в момента на нужда човек ръкомаха, срича, рисува, развиква се на български и се надява, че все пак ще бъде разбран.
Китайската храна е много вкусна, противно на слуховете, че хранели чужденците само с кучета. Вкусна си е, стига да поръчате познати типове месо. Никой не ви кара да си купувате печена патица със странен цвят от улицата, нито пържоли, изложени направо на тротоара.
На много места в Хонконг и Макао продавачи на печено месо със странен аромат и вид на гумена подметка режат с ножица парченца от него и го подават за дегустация на преминаващите. Да им е сладко… ама нали не е задължително, може и само да се гледа.
Улицата в Пекин с местните деликатеси е май повече туристическа атракция, защото там мнозина азиатци ядяха сочни октоподчета на клечка, но никой – нито бял, нито местен, си поръчва добре опечени хлебарки и скорпиони на шиш или копринени буби в карамелен сос.
Днешен Китай предлага многообразие от лъскави бутици и световни марки. Но да отиде човек до Китай и да пазарува от официален магазин е обида към прогреса на държавата. Затова умните хора пазаруват от местния… универмаг, който предлага най-невероятните цени в целия свят за най-търсените търговски марки.
„А-леди, лука-лука, гуда-гуда, чипа-чипа!“
Знаете ли какво значи това, произнесено като скоропоговорка от всеки китайски търговец? На английски е! „Hey, Lady! Look, good, cheap!“ – „Мадам, виж, хубаво, евтино!“
Евтино обаче става след страхотен пазарлък. Сочите великолепен кашмирен шал и питате: Колко? Търговката преценяващо казва: 300 юана (60 лв.). Тръгвате си. Тя обаче се втурва, хваща ви здраво за ръката, дърпа ви назад и пита: Колко купи, колко даде? Зарязвате граматиката и казвате: Едно купи, 30! Неее – пищи китайката, – 200! Пак си тръгвате. Тя обаче не ви пуска ръката. Колко даде? 30 – настоявате си вие. Неее – все така пищи жената. След още малко бутане, дърпане и гонене си стискате ръцете на 50 юана. „Гуда френдааа!“ (Good friend!) – доволна е търговката.
В огромния магазин на пет етажа се предлага всичко – от обувки, през чанти, бельо, бижута, техника (телефончета „Верту“ за 100 кинта), аксесоари и дрехи, маркови часовници („Патек Филип“ за нищо го нямат!) и човек се пазари като луд за всяко нещо.
Плаща се само кеш. Репортерът на „Монитор“ в бързината обаче успя да си купи две леви маратонки, едната номер 39, другата 41. И това е майсторлък. На другия ден ухилена до ушите продавачка подмени странния чифт с думите: „Много бърза, лошо ходи!“
Само до преди 15 години най-високата сграда в Пекин е била на 9 етажа. Чудото на най-многолюдната държава в света е не само в мащаба на олимпийските обекти, новото строителство и гладките магистрали, а в размаха, с който се е променил манталитетът на цялата нация. Китай е и единствената страна в света, която остана незасегната от поредната икономическа криза.
http://www.monitor.bg/life/article?sid=&aid=165115&cid=60&eid=1435
Leave a Reply