Дойде времето и аз да напиша своята гледна точка за събитията в Тибет…
Напрежението между Тибет и Китай съвсем не е от днес и възниква сериозният въпрос защо точно сега се засилват негативните прояви, призивите за свобода, протестите. Отговорът е твърде прост – олимпиадата през лятото. Целта е не просто да се бойкотира, макар че и това е само по себе си чудесна цел.
Само си представете какъв купон – седят си САЩ и Франция (и кой ли още ще се присъедини?), люпят семки и се „кефят” как „жълтурковците“ напразно са престроили цял Пекин, а защо не и Китай, обучили са на английски таксиметровите си шофьори, хвърлили са 20 МИЛИАРДА долара в стремежа си да се покажат в най-добрата си възможна светлина, като междувременно току понасъскат чрез купени журналисти я студенти, я изкуфели правозащитници, които само гледат в чуждата паничка.
Но не, планът съвсем не спира до там. Ако внимателно сте следили, вече сравняват предстоящата олимпиада с онази в Германия преди Втората световна война, като искат да обърнат световното мнение във вреда на Китай.
За мен обаче в ситуацията се набиват и определени позитивни моменти.
На първо място, този очевиден страх на западняците показва, че КНР успя да достигне своя план да се превърне в истинска суперсила, която има своя авторитет и тепърва ще завладява територии и диктува условия. И то много по-бързо, отколкото се очакваше.
Едно просто доказателство в подкрепа на това твърдение – Далай Лама от край време се разхожда нагоре надолу по света и мъти водите, можеха да решат проблемите на Тибет тогава, когато Китай бе твърде слаб, например по време на културната революция (1966-76 г.). Но не, странно, изчакаха Китай да се стабилизира и стъпи на крака и чак тогава го атакуваха.
Второто позитивно е, че това е първото сериозно външнополитическо предизвикателство на Китай, което ще покаже потенциала на дипломацията в тази страна. При всички случаи, за нас зрителите ще стане кристално ясно кой е победил, дори часът и минутата се знаят, а именно – в 08 часа 08 минути и 08 секунди на 08.08.2008 г. Защо ли имам натрапчивото усещане, че след тази дата проблемите на Тибет вече изобщо няма да са и световни. До следващия път, когато решат да дискредитират Китай.
И все пак, за да не ме обвинят в прокитайски настроения, искам да кажа, че според мен никой и никога не е редно да бъде твърде велик и над всички и подобен външен контрол, макар и напълно инсцениран, като цяло е крайно необходим. По този начин горделивостта на никоя нация (макар да имаме обратен пример в лицето на САЩ) няма да надделее над здравия разум.
Защото най-важното условие за развитие и процъфтяване на целия свят преди всичко и най-вече е мирът.
Яна Шишкова
Leave a Reply