През ІІ в.пр.н.е. вече остро се усеща нуждата от свежа кръв в редиците на гигантския държавен апарат, изграден от чиновници на различни нива. Император У Ди /140-86 г.пр.н.е./ създава отворена система, при която чрез полагане на определени изпити, провеждани веднъж в годината, на практика всеки гражданин на страната може да кандидатства за административен пост. Това явление повлиява на развитието на китайския език и дори на формирането на национално самоосъзнаване, тъй като всички явяващи се на изпитите били длъжни да говорят определен вид официален език и да познават задължителните трактати. Така управляващият апарат навсякъде бил с еднаква обща подготовка и налагал правописните норми на официално-деловия стил.
Образованието в Древен Китай не само играе основна роля за формирането на облика на китайската култура, но има принос и за развитието на световната култура като цяло. От 1840 година обаче за цял век развитието на образованието е в застой, поради промяната на статута на Китай в полуколониална, полуфеодална държава. Около средата на ХХ век, повече от 80% от населението е необразовано.
Със създаването на Китайската Народна Република и раждането на социалистическата образователна система през 1949 г., досега в тази сфера са се извършвали безброй промени и реформи. Истинският обрат обаче настъпва с отварянето на Китай към света през 70-те години, навлизането на информационните средства и налагането на нови световни тенденции в образованието с оглед на глобализацията. Сега правителството провежда образователна политика, подчинена на закона, която дава на всеки гражданин възможност за равен достъп до образованието, поощрява талантливите и подпомага хората в неравностойно положение.
Автор: Яна Шишкова
Leave a Reply