Хонконг – най-свободната икономика в света

Адриана МЛАДЕНОВА

Моделът за икономическа свобода Хонконг е автономна област със статут на специален административен район към Народна република Китай. Tериторията й обхваща остров Хонконг (Сянган), в който е съсредоточена икономическата и административната активност на страната, полуостров Коулун и 235 крайбрежни малки острова. От 1841 до 1997 г. Хонконг е под владението на Великобритания, с изключение на японската окупация през Втората световна война, която продължава 3 години и 8 месеца. На 1 юли 1997 г. Хонконг е върнат на Китай със статут на специален административен район.

Начинът на управление на автономната област се основава на принципа “една страна –
две системи”, което позволява островът да се управлява независимо от централната власт на Китай, с изключение на въпросите, свързани с отбраната и външната политика.
През последните 11 години Хонконг държи престижното първо място в класациите по
икономическа свобода, изготвени от независимите изследователски групи от американ-
ската фондация “Херитидж” и от “Уолстрийт джърнъл”, както и от канадския институт
“Фрейзър”. Икономическата свобода води до просперитет чрез насърчаване на предприемачеството и инициативността на хората и увеличаване на инвестициите.

Хонконг заедно със Сингапур, Южна Корея и Тайван формират групата от така наречените нови индустриални икономики. Те се характеризират с висок жизнен стандарт,
технологичен прогрес, относително ниски нива на бедност и малък процент безработица.
Хонконг отчита най-високите нива на БВП на глава от населението на целия азиатски континент – 26 823 щ. долара за 2006 г. Измерено чрез паритета на покупателната способност, чрез който се коригират ценовите различия в страните, Хонконг заема 10-о място в световната класация на МВФ според показателя БВП на глава от населението.

В Хонконг действа валутен борд, който фиксира хонконгския долар за щатския долар. В резултат на това правителството не може да използва монетарните механизми като инструмент на водената икономическа политика и инфлацията в страната е ниска –
средното увеличение от 1995 г. до 2004 г. е едва 1.23%.

Привлекателната сила за хора, капитали и стоки Хонконг привлича чуждестранни капитали
благодарение на липсата на регулации и рестрикции върху чуждестранната собственост
в страната. Търговията е безмитна, а нетарифните ограничения и регулации при износа и
вноса са минимални. Свободната търговия и простите и прозрачни правила за правене на бизнес са сред едни от приоритетите за инвеститорите и предприемачите, които търсят пазари, в които да инвестират. Свободата на размяната и гарантирането правата на собственост допринасят в голяма степен за благоприятния инвестиционен климат на азиатския остров.

Липсата на протекции и защитни ограничения върху търговията превръщат Хонконг
в силно експортно ориентирана икономика. Близо четири пети от промишлените й стоки
се изнасят. Привличането на капитали намира израз в изграждането на един от най-големите и бързо развиващи се финансови центрове в света. Икономическият разцвет привлича много туристи и превръща страната в предпочитана дестинация както за азиатци, така и за европейци и американци. Хонконг се посещава годишно от близо 7 милиона туристи.

Свободата на търговията и предприемачеството, спазването на правата на собственост
и минималните регулации в частния сектор от страна на държавата са в основата на просперитета на автономната административна единица. Хонконг е на 5-о място през 2006 г. според индекса на Световната банка, чрез който се оценяват условията за правене на бизнес в страните чрез различни индикатори и комплексни показатели. В Хонконг няма изискване за минимален капитал при регистриране на фирма, самата регистрация отнема средно 11 дни, а необходимите процедури са едва 5.

Данъчната система в Хонконг е една от най-благоприятните за правене на бизнес в
света. Има три вида облагане – на печалбите на фирмите, на доходите на физическите лица и на собствеността, като ефективните ставки при всеки един от тези данъци не надвишават 16-17%. Няма ДДС или други косвени данъци върху потреблението и върху капиталовата печалба от продажба на акции, облигации или други ценни книжа. Тъй като пенсионната система е частна, работещите не плащат социални осигуровки на държавата, а внасят средства по лични капиталови пенсионни сметки.

Липсата на регулации и рестрикции се отразява и на друга сфера от икономиката – ви-
соките технологии. В Хонконг 69.2% от населението ползва интернет, което нарежда страната в топ 10 в света и по този показател. Това допълнително улеснява търговията и насърчава бизнес активността в региона.

Частна пенсионна система

Хонконг последва примера на Чили и през 2000 г. премина изцяло към частна пенсионна
система. Страната трансформира разходопокривната си пенсионна система и въвежда капиталонатрупваща, с лични капиталови сметки, в които се събират индивидуалните вноски на всеки осигуряващ се. Те се равняват на минимум 10% от доходите на хората, от които работодателят е длъжен да внася 5%. Средствата от тези вноски се инвестират и носят доходност. Всеки осигуряващ се има правото да избере оптималната комбинация от възвръщаемост и риск, които съответстват на неговите предпочитания.

Ваучерна система в образованието

Факторите, които превръщат образователната система в Хонконг в една от най-добрите
в света, са същите, които извеждат страната по пътя на просперитета и стабилния икономически растеж – конкуренция и свобода на избора.

Един от успешните модели в изграждането на стопанския ред в Хонконг е реформата в образователната система по посока децентрализация, намаляване на зависимостта на образователните институции от държавата, установяване на финансова независимост на училищата и университетите и въвеждане на принципа “парите следват ученика” чрез ваучери.

В Хонконг всеки ученик има право да избира кое училище да посещава. Образователните институции в страната носят характеристиките на корпоративни компании. Изборът
на училище е възможен благодарение на съществуващата ваучерна система, според която учениците и родителите избират училищата, а правителството плаща за образованието.

Има три вида училища в Хонконг: публични, които се управляват от държавата, субсидирани от правителството училища, които се управляват от неправителствени организации, и несубсидирани частни училища, които се ръководят от частни организации. Повечето училища се финансират изцяло от правителството (и следователно са безплатни за учениците), но много малка част от тях де факто се управляват от
държавата. От 674 правителствено финансирани основни училища само 38 пряко се управляват от държавата. От 524 финансирани от бюджета гимназии само 36 се управляват централизирано.

Всички училища се придържат към стандарти и ръководства по отношение на учебните програми, но училищата могат да правят промени и да създават програмите в зависимост от нуждите на учениците. Свободата на избор и конкуренцията принуж-
дават институциите да се “борят” за ученици чрез предоставяне на подходящи учебни програми и предлагане на услугата “знания” чрез най-съвременни и ефективни начини на преподаване. Конкуренцията е възможна поради автономията и делегиране на права на училищата сами да определят таксите и броя на учениците, да имат реално влияние върху финансите и програмите. За да се оценяват знанията на учениците в различните институции, има външно оценяване на изхода чрез общоприети тестове и изпити, базирани на британски методологии.

Хонконг показва на практика, че икономическата свобода и високият жизнен стандарт
на гражданите вървят ръка за ръка.

http://ime.bg/pdf_docs/papers/12_Hong_Kong_Adriana_November_22.pdf