Ароматните пръчици

Ароматните пръчици в Далечния Изток се свързват неразривно с историята на Будизма.
От родината на зараждането на учението, ароматните субстанции, заедно с изображенията на Буда и будистките сутри и канони се разпространяват в околните страни. Те играят незаменима роля в будистките ритуали и церемонии, като се приемат, че пречистват всичко наоколо и придават още по-голяма красота на храмовете и действията.
Днес, пръчици се палят в храмовете на различните учения в Източна Азия или пред олтарите на предците и божествата. Хората, които посещават тези страни, остават с особено впечатление от храмовете, в които винаги се носят кълба наситен ароматен дим. Пръчиците се поставят в специални бронзови урни с особена форма или в сандъчета с пясък.
Религиозните учения придават на пръчиците значението за мост за общуване с божествата или духовете, като се казва, че димът на пръчицата прави мислите на молещия се прозрачни и божеството може да види, доколко човек е искрен. Също така, по най-древните вярвания, огънят прогонва лошото и привлича добрите сили. Така, димът на пръчицата се превръща в пратеник за молитвите на хората до божествата на Небето. Отделно, знаем, че паленето на ароматни субстанции със силно въздействие се използват в много езотерични ритуали.
Благодарение на пречистващите и медицинските си свойства, ароматните субстанции се разпространяват и извън сферата на религиозните дейности. Особено в Далечния Изток, те са свързани дълбоко с всекидневния живот. Така, се смята, че индицийте имали навик да палят сандалово дърво през лятото за да премахнат умората. Впоследствие, учениците на Сакиамуни – основателя на Будизма, за да могат да се концентрират по-добре и да не заспиват в жегата, палели малки цепенички сандалово дърво. От тогава, будистките последователи започнали да палят клечки от ароматни видове дървета в специални съдове по време на уроците.
В древен Китай и Япония в течение на много столетия те са били привилегия само на властващите – различни ароматни субстанции като бор, кедър, лавандула и цветя се смесвали, като се добавяли и сушени китайски сливи или мед, завързвали се и се поставяли в стаите. Също така, не било рядкост да се зашиват в ръкавите или в подплатата на дрехите.
Поради нарастващото търсене и високата цена на ароманите субстанции, китайски търговци прекосявали планини и пустини по Копринения път за да се снабдят със скъпоценните съставки. Интересното е, че въпреки че по тези пътища върлували много банди, те се страхували да нападат товари с ароматни субстанции.
След време, китайците се научават сами да извличат и съставят ароматни вещества. Но чак през династия Мин се достига до техниката за изработване на ароматни пръчици, която се пренася от Китай в съседните страни. Те представляват ароматни вещества, смляни на прах, които се оформят като пръчица, която гори сама след като веднъж е запалена. Тази форма ги прави по-лесно преносими и съхраними, а и достъпни вече за всички класи. Тогава и настъпва истински бум в използването на ароматни пръчици.
Ръчната направа на ароматни пръчици е относителна проста, но изисква голямо майсторство за да може да се постигнат равномерно покрити и горящи добре пръчици. Първо, сноп клечки от бамбук или сладък османтус се потапят на 2/3 във вода. След това, майсторът ги разгръща като ветрило и ги въргаля в широк съд с естествено прилепващ прах. Най-накрая се слагат на три пъти в ароматен прах. Този прах най-често е ароматизиран с олио от сандалово дърво, вид ароматно вечнозелено дърво от тези ширини, както и мускатово олио, допълнителни съставки като женшен, канела, карамфил, както и различни химически ароматизатори. Най-накрая, след изсушаването, единият край, за който се хваща, се оцветява в червено.
Междувпрочем, китайците са и първите, които започват да произвеждат ароматни пръчици фабрично.
През вековете, техниките и рецептите на смесване на ароматни вещества за постигане на определен ефект се развиват, което определя, че и в наши дни продуктите на определени заначтчийски къщи са по-известни от другите. Затова в цените може да има разлики до 100 пъти, което и ще ви насочи, кои пръчици са по-качествени и полезни.
Тук е мястото да предупредя за една опасност, която надали много от използващите ароматни пръчици предполагат. За много пазари е характерно присъствието на продукти на недобросъвестни търговци, които използват вредни заместители. Що се отнася до пръчиците, в последните години се откри, че при използването на лоши продукти, в дим с голяма концентрация, както се получава по време на масови празници и чествания, са открити канцерогенни съставки.
Другото, на което трябва да обръщаме внимание при употребата на пръчици, е пожарната безопасност. Само като факт ще спомена, че в някои държави застрахователите имат особени клазуи в договорите, които се отнасят за религиозни обекти, където се палят ароматни пръчици.
И не на последно място, при някои хора димът на пръчиците може да предизвика дихателни проблеми или алергична реакция; както и не е добре пръчиците да се палят по време на ядене или в помещения с хранителни продукти.

Тея Порва, радио Пекин за България