Град Суджоу се намира юг от река Яндзъ. В околностите на града се произвежда ориз, поминъкът е свързан и с риболовство, затова и е наречена „областта на ориза и рибата“.
Една от най-живописните улици на града е улица Гуанцян. Разположена непосредствено пред храма Гуанцян, тя е известна с огромния брой ресторанти, които предлагат местни специалитети. Един от тях е ресторант „Джухунсин“, където се предлагат може би най-известните спагети в бульон в Суджоу.
Всяка сутрин, било то горещо лято или студена зима, пред вратата на ресторантчето „Джухунсин“ хората се редят на опашка, за да похапнат купа от великолепните спагети. Защо спагетите на „Джухунсин“ са толкова вкусни? Защото супата, в която се слагат спагетите, е приготвена по специфичен начин – строго пазена тайна. Ресторантът е основан преди повече от сто години, и до ден днешен местните жители и туристи не спират да го посещават. Готвачът на „Джухунсин“ Фу Цян каза: „Табелата на ресторанчето е поставена преди сто години, от нашите предшественици. Репутацията му е запазена, защото строго следваме техните наставления. Всеки ден в три и половина, започваме да приготвяме супата, а в шест часа ресторантчето се отваря. За четири часа успяваме да направим нашия великолепен бульон“
Жителите на Суджоу се съобразяват във вкусовите си предпочитания с годишните сезони. Знае се, че вкусът на раците например се променя в зависимост от времето, затова са предпочитано блюдо през есента, когато са и най-дебели и вкусни.
Ресторантите в Суджоу се съобразяват с тези неписани правила и сменят менютата си всеки сезон. Сервитьорката Ли Ин от ресторант Дъюе разказва: „През пролетта, ние в Суджоу приготвяме месо със соев сос, през лятото – месо с листа от лотос, през есента – месо със сушен зеленчук.“
За суджоуската храна се разпространяват много легенди. Една от тях разказва за ресторанта Лугаодзиен. Той е създаден преди век. Фамилията на основателя му е Лу. Една вечер, в първите дни от създаването му, на портите почукал просяк. Той бил мръсен и дрипав, но помолил за подслон и храна. Собственикът Лу се смилил над него и го оставил да пренощува в ресторанта. На сутринта, когато дошъл готвачът, заварил само рогозката на просяка, който вече си бил тръгнал. Изхвърлил той рогозката, но внезапно от печката се понесъл чуден аромат, който привлякъл хората от улицата в ресторанта.
Оказало се, че просякът бил свят човек, който донесъл голям просперитет на рода Лу. В памет на тази случка кръстили ресторанта „Лугаодзиен“. „Лу“ идва от името на собственика, а „гаодзиен“ на суджоуски диалект значи „рогозка“. Така заради милостта на първия собственик, търговията потръгнала и досега ресторантът е от най-известните в Суджоу.
(По материали на българската редакция на радио Китай: http://bulgarian.cri.cn)
Leave a Reply