Вино

От незапомнени времена китайците са открили тайната на приготвянето на вино и алкохол от различни видове зърно: просо, ориз, ечемик, гаолян и др. Според легендата един от придворните на добродетелния Ю уан изобретил виното, което много се понравило на владетеля. Самият йероглиф за алкохол 酒 се среща още в гадателните надписи Дзягууън от епохата Ин, като виното по онова време е носело предимно ритуален характер. Древните китайци различавали 2 основни вида вино: младо или “сладко” и престояло или “горчиво”. Преди в китайския език не е съществувала разлика между вино и твърд алкохол. През ранното Средновековие в Китай се появява виното от грозде. През последните няколко столетия класическите сортове китайско вино се приготвят от гаолян. Най-известна и скъпа е водката Маотай от пров. Гуейджоу. Тя е около 55 градуса, минава 7 пъти пречистване и се съхранява не по-малко от 3 години, преди да бъде пусната за продажба. Други известни вина са светлите вина от района около Фънян, пров. Шанси; тъмните съчуански вина, както и Шаосинските вина, пров. Джъдзян, които стоят в бъчви по 20 и повече години. Един от най-добрите сортове шаосинско вино е “Девиче вино”, което се приготвя с раждането на момиченце в семейството и се отваря в деня на свадбата му.

В Шандун най-известното вино е “Семейното вино на Конфуций”, от Цюфу.
Сега в Китай има собствени чудесни сортове западни гроздови вина, като ризлинг, вермут, портвайн.
Виното винаги е присъствало в медицинските рецепти и в ритуалите. Древните лекари са правели много отвари както за повишаване на тонуса, така и за лекуване на болести и те са съдържали алкохол. В медицинските справочници са споменати над 70 вида лечебни вина. В “Описание на необичайни неща” се казва: “Способността на виното да предотвратява болести превъзхожда всяка диета”.
През ХХ в. в Китай се научават на производството на бира. Сега три големи фирми държат целия пазар на бира в КНР, като потребителите на глава население са на 1 място в света.
Китайците, както и всички хора обръщали внимание на свойствата на виното да опиянява. Народно поверие разказва за чудни вина, които можели да опиянят за цели 1000 дни. От епохата на ранното Средновековие опиянението станало алегория на духовно блаженство и свобода и е възпято от множество велики китайски поети най-известен от които е Ли Бо и Тао Юенмин. В калиграфията и дори във фехтовката имало особен “пиян” стил, където опиянението било чисто вдъхновение и висше просветление на съзнанието, тъй като отслабвайки контрола над съзнанието, виното предизвиква необичайна чувствителност на духа. От Ли Дъю, благородник от династия Тан е тръгнало понятието “отрезвяващ камък”, така се наричало прозрението на истината след опиянение. Вулгарното пиянство обаче е напълно несвойствено на китайците, поради липса на определени ензими отговорни за разграждането на алкохола /същата липса се наблюдава и при жените: от 10 – 8 стават алкохолички за три години по-бързо от мъжете, при мъжете от постоянно пиещите от 10 трима стават алкохолици; при жените алкохолички 100% от децата се раждат с психични отклонения/.
Лу Шаойен, ХVІ в. пише:
“При пиенето на вино също има свои правила. Когато цъфтят цветята по-добре е да се пие през деня, за да се любуваш на цвета им. Когато пада снега по-добре е да се пие нощем, за да се запази чистотата на беседата. Когато пиеш в добро настроение, по-добре е да се пеят песни, за да се постигне съгласие в душата. Когато пиеш преди разлъка, по-добре рядко да се налива в чашите, за да се заздрави духа. Когато пие мъж, надарен с литературни таланти, подобава му да декламира стихове и да свири на лютня, за да не се опозори. Когато пие мъж, надарен с възвишени стремежи, подобава му по-често да надига чашата, за да се втвърди волята му още повече. Да се пие вино в кула е по-добре в жега – там е прохладно. Есен е по-добре да се пие край вода – там е приятно. Всеки път, пиейки вино, трябва да се има предвид пейзажа, инак пиенето губи своя смисъл.”月下独酌
李白
花间一壶酒， 独酌无相亲。 举杯邀明月， 对影成三人。 月既不解饮。 影徒随我身。 暂伴月将影，
行乐须及春。 我歌月徘徊， 我舞影凌乱。 醒时同交欢， 醉后各分散。 永结无情游， 相期邈云汉。
天若不爱酒， 酒星不在天。 地若不爱酒， 地应无酒泉。 天地既爱酒， 爱酒不愧天。 已闻清比圣，
复道浊如贤。 圣贤既已饮， 何必求神仙？ 三杯通大道， 一斗合自然。 但得醉中趣， 勿为醒者传。
Съставител: Яна Шишкова