Комуникациите

Владетелите на Китай винаги са обръщали голямо внимание на комуникациите. Още по време на Хан от Чанан са тръгвали “седем императорски пътя”, които свързвали столицата с областните градове.

Пътят бил до 15 метра широк, през 30 ли /около 10 км/ са били разположени пощенски станции. Императорските пратеници успявали да се придвижват със сто километра на ден. В средата на пътя имало още един, построен да бъде по-висок, по който се движел самият император. През следващите епохи пътищата се разраствали. Знае се, че през дин. Суей в нач. На VІІ в. суейският император Янди построил път от почти 1000 км. покрай Китайската стена, а два века по-късно в страната имало 1300 пощенски станции. Сега булевардите в Китай имат по няколко платна за двете посоки, ивица от дървета, велосипедна алея и тротоар, на който също има много зелениня. Сутрин китайците излизат да правят гимнастика или да се учат на танци, а по клоните на дърветата закачат клетки с пойни птици.

От дълбока древност традиционният транспорт на Китай били двуколките с покрив или голям дървен чадър. Военните колесници били запрягани с четири коня и се явявали основна бойна единица. Благородниците пътували в открити карети с една ос, покрити с копринен балдахин с впрегнати два-четири коня. По-късно вместо коне колата се теглела от бикове и мулета. Конете останали най-бързото средство за предвижване, а седлото било възприето по модел на седлата на номадите. Язденето на кон дори се възприемало като добродетел у мъжа, но прието било да се качваш на гърба на коня, ползвайки специална пейка. През последните столетия най-изисканото средство за придвижване станал паланкинът. Популярен отначало само на Юг той бързо се разпространил като транспорт из цял Китай. Имало два типа паланкини: във вид на кресло, закрепено между две оси, носи се от двама кули /такива паланкини има и до днес по туристическите пътища, особено в планините/ и т.н. топли паланкини, които имали форма на дървена будка със завеси. Носели я двама, четирима и дори осмина души. Имало и два начина на носене на паланкина: обичаен и “носене на равнището на покривите”. Носачите били особена прослойка на населението, те често говорели с двустишия и се държали дръзко.
Товарния транспорт също представлявал каруца с две големи колела, като различавали няколко вида: “колата на великото спокойствие”. Представлявала покрита каруца с решетка отпред, която с времето ставала все по-дълга. На задната стена закрепяли звънче, да предупреждава сблъсъците. Друга каруца, по-малка, също покрита се използвала както за превоз на стоки, така и за превоз на пътници. В нея впрягали понякога само един бик.
В края на ХІХ в. в Китай се разпространила японската мода с рикшите. В големите градове рикшите успешно конкурирали трамвая. Те съществуват и до днес почти навсякъде в Китай, като вместо бягащ човек има велосипед или мотор, а зад него има покрито кресло за един или двама души. Возенето с рикша е незабравимо изживяване и си струва поне веднъж в живота да се направи панорамна обиколка на града по този начин. На живота на рикшите е посветено едно от най-известните произведения на Лао Шъ “Камилата късметлия” /骆驼祥子/ или “Сяндзъ камилата”.
Сега в града има всякакъв вид транспорт, включително метро в Пекин и Шанхай, планира се до 2008 година да са построени 7 линии на метрото в Пекин. Заради гъстото строителство има 地铁 – подземно метро и 城铁 – надземно метро, което се движи по огромен мост във формата на дръжка на чайник по четвърти кръг, като пресича трети.

Пътят бил до 15 метра широк, през 30 ли /около 10 км/ са били разположени пощенски станции. Императорските пратеници успявали да се придвижват със сто километра на ден. В средата на пътя имало още един, построен да бъде по-висок, по който се движел самият император. През следващите епохи пътищата се разраствали. Знае се, че през дин. Суей в нач. На VІІ в. суейският император Янди построил път от почти 1000 км. покрай Китайската стена, а два века по-късно в страната имало 1300 пощенски станции. Сега булевардите в Китай имат по няколко платна за двете посоки, ивица от дървета, велосипедна алея и тротоар, на който също има много зелениня. Сутрин китайците излизат да правят гимнастика или да се учат на танци, а по клоните на дърветата закачат клетки с пойни птици.

Такситата са собствено производство жълто-сини и червени. Най-луксозните са марка “Сантана”. Те са с различни цени в различните градове. Общата практика е със самото сядане да се начисли такса от 10 или 12 юана и след два или три километра броячът да отброява цена на километър. При по-голям късмет попадаш на 1,20 юана за километър, но както се изрази една китаистка в Пекин такива таксита са “като бели лястовици” в центъра. Най-често цената е 1,60 на километър. Такса престой в задръстванията започва да се отчита след десетата минута чакане, но тя не е голяма. В общи линии от единия край на града до другия край в рамките на четвърти кръг със средно количество задръствания цената е около 40-45 юана /около 8-9 лв./. В Шанхай са най-скъпите таксита и там е по-добре да се возиш с градски транспорт. Има чудесни супер-модерни автобуси с климатици, както и бързо метро, което свързва гарата с почти всяка точка, тъй като пресича града.

Шосетата
Шосетата са важни за изграждането на инфраструктурата и развитие на търговията и туризма. Затова през 2003 г. в изграждането на шосета са вложени над 350 млрд. юана, планирани са 219 важни обекта, по трасето на 5те “надлъжни” и 7те “напречни” магистрали от национално значение., шосетата в Централен и Западен Китай, както и в селата. В края на 2004 г. дължината на действащите шосета е достигнала 1,871 млн.км., от тях 34,4 хиляди км. са високоскоростни магистрали и по този показател Китай е на второ място в света.

До 2008 г. ще бъде построена цялата система държавни магистрали дълги общо 35 хил. км., което ще позволи свързването на над 200 града с обща пътна система.
В началото на 2005 г. Държавният съвет утвърди “План за държавна мрежа от високоскоростни магистрали”. Дължината на пътищата в тази мрежа ще е около 85 хиляди км. Те ще тръгват от Пекин към седем града, а именно:
Пекин-Шанхай
Пекин-Тайбей
Пекин-Сянган и Аомън
Пекин-Кунмин
Пекин-Лхаса
Пекин-Урумчи
Пекин-Харбин
В момента вече е започнато строителството на част от тези пътища. Най-дългият мост в Китай и трети в света е канатния мост над р. Яндзъ Жунян дацяо. През 2005 г. е изграден четвъртия по дължина в света е вантовия мост с две кули Фъндзъ дацяо над р. Яндзъ.

http://www.soufun.com/html/subjects/no13/default.asp – снимки на чънтие
http://news.sina.com.cn/z/bjrail/index.shtml – чънтие
http://www.bjxch-invest.gov.cn/b/b05a.htm – карта на градския транспорт в Пекин
http://www.digitalbeijing.gov.cn/searchcity/sdefault.asp – Дигитален Пекин

Съставител: Яна Шишкова