Ригдзин Цанянг Гяцо е една от най-колоритните личности в тибетската културна история. Името му в превод на български означава „океан от благозвучни слова“. Наричат го още „тибетския еретик“, защото избира свободата на поезията, фантазиите и светските чувствени наслади пред отредената му, по силата на обстоятелствата и традицията, нелека житейска роля на тибетски държавен и духовен водач. Дори след повече от 3 века, и днес тибетците пеят песните и рецетират стиховете му. Народният фолклор отдавна го е превърнал в мит – животът на Ригдзин Цанянг Гяцо завършва трагично, но легендата за него продължава. Повече подробности за творчеството и житейската съдба на 6-ият Далай Лама, както и за особеностите на тибетската художествена литература, можете да прочетете в книгата на професор Александър Федотов „Огледало на сърцето“ /Издателство „Св. Климент Охридски“, 1998/.
* * *
Аз, Ригдзин Цанянг Гяцо,
търся любов, въпреки че не го казвам,
защото искам във всичко
да приличам на другите хора.
* * *
Малките черни букви, написани нейде
водата може лесно да ги отнесе.
Ненаписаните в сърцето си знаци
и да искаш не ще можеш да изтриеш.
* * *
Ако дъщерята на сановника
ти се види прекрасна като узряла праскова,
това е все едно да видиш истински плод .
недостъпен на върха на дървото.
* * *
О, старо псе, покрито с жълти петънца,
дето е по-умно от хората…
Не, казвай, че тази вечер излязох,
не споделяй с никого, че чак призори ще се върна.!!!
* * *
По здрач тръгнах при моята любима,
ала призори изневиделица падна сняг.
Тогава живеех в Потала
и се казвах Ригдзин Цанянг Гяцо.
* * *
Опитвам се да си спомня лика на моя лама,
ала в съзнанието ми той все не идва.
Без да си спомням лицето на моята любима,
то възниква в ума ми много ясно.
* * *
Срещнах случайно моята любов –
девойка с тяло ароматно.
Все едно, че намерих малък тюркоаз
и отново го загубих безвъзвратно.
* * *
Вестоносец на северния вятър –
скрежът покри цветята и плодовете.
Той винаги разделя
цветята и пчелите.
* * *
От източните планински върхове
изгрява бяла и чиста луна.
В съзнанието ми се появява
неземният образ на младата девойка.
* * *
Мислите на младежа от Конгпо
приличат на пчела, попаднала в паяжина.
Спеше три дни в моята компания
и вече се страхува за праведното си бъдеще.
* * *
Мястото, където се срещаме с моята любима,
се намира в гъстата гора в южната долина.
Никой не знае за това
освен приказливия папагал.
О, папагале, приказлив
не разкривай тази тайна…
Превод от тибетски: проф. Александър Федотов
Leave a Reply