Превод от старокитайски: проф. Бора Беливанова
В края на епохата Мин1 в областта Дзи се навъдили много разбойници. Във всяка околия имало настанени войници, те убивали на място всекиго, когото заловят. Особено много били разбойниците в околия Джанцю.
Един войник имал препасан много остър меч – като замахне, сякаш сече празно място.
Веднъж заловили десетина души разбойници, повели ги под стража към пазарния площад, на мястото за смъртни наказания. Един от заловените разбойници познал войника с меча, повъртял се около него и нерешително казал:
– Чувал съм, че вашият меч е най-остър, отсича главата с един удар. Имам молба – вие да ме убиете.
– Бива – рекъл войникът. – Гледай само да си близо до мене, не се отдалечавай.
И разбойникът тръгнал подире му към мястото за наказания. Войникът измъкнал меча и с един замах отрязал главата. Тя паднала. Вече на няколко крачки встрани, докато все още се търкаляла, тя се провикнала възхитена:
– Ех, че остър меч!
–
1 Мин – XIV-XVII в. – Б. пр.