Този камшик се нарича също съйюйбян („камшик от Западните области“) и това наименование подсказва за връзката му с конните народи от Синдзян – Уйгурската автономна област и Средна Азия. Състои се от дървена дръжка дълга около 1 м., въже дълго около 2 м. и наконечник като връх на копие. Техниката е сложна и общо взето при майсторско боравене острието на края достига огромни скорости и нанася тежки поражения. Използват се сечащи, камшични и стрелящи удари, както и удари с дръжката.