Двусекционна тояга – „метач“ (шао дзу)

Това оръжия е създадено от военачалника Чао Кандзин. Той се обучавал в манастира Шаолин и бил майстор в боя с дълга тояга. При едно нападение на разбойници той ги прогонва, но горната третина на тоягата му от ценно дърво се счупва. Майсторът запазва двете парчета и по-късно ги свързва с верига. по-нататък майсторът създава и трисекционната тояга, като във всичките версии (тояга, дву и три секционна тояга) бил непобедим и се прочул в провинция Хъбей. По-късно под името Тай Дзу той става първи император на династията Сун (960-1279г.).

Двусекционната тояга съществува в две модификации – дълга (да шао дзу) и къса (сяо шао дзу). За разлика обаче от прословутото нунчаку и двата вида са асиметрични.
При „големия метач“ дръжката е дълга около 140-150 см., а ударната част – 40-50 см. „Малкия метач“ се доближава по размери с нунчакуто и понякога се използват в чифт (например в Ба-Гуа).

Техниките включват удари, помитания, въртене по 8-ца, мушене, люлеене, блокове и др. В актуалния бой „метачът“ се е използвал основно за атака краката на конете и е бил ефективен също срещу противници със щитове, защото ги е опасвал с верижната връзка. „Големия метач“ се използва предимно в дълга дистанция, а „малкия метач“ в по-близка дистанция. „Метачът“ притежава огромна разрушителна сила и както подсказва името му буквално помита противниците. Той е по-ефикасен от дългата тояга и е труден за блокиране поради гъвкавата връзка.

http://www.zlaten-drakon.com/stat/018/stat_018.htm