Съставител: Александър Иванов,
студент, I курс, „Китаистика“, ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски“
Общо представяне и историческа справка
Тайван е най-големият от островите към територията на КНР.
Намира се на 200 км източно от провинция Фудзиен и е отделен от материка чрез Тайванския пролив. Заедно с прилежащите острови Пънху, общата му площ възлиза на 35982 км².
Коренното население е от малайско-полинезийски произход, а заселването от китайци (народността хан) започва през династията Мин.
През 1624 година холандците построяват търговска база за Далечния изток на територията на днешен Тайнан (в южната част на острова), но през 1661 година биват изгонени оттам при кампанията на Джън Чънгун. И така, през 1683 година, по време на династията Цин, там се установява китайско управление.
След Японско-китайската война (1894-1895) Тайван минава във владение на японците, а през 1946 г. е върнат на Китай.
Тайванско културно дружество
Орган на движението за съпротива на японската окупация, основан октомври 1921 год. Започва като организация на китайски студенти в Токио, по вдъхновение на аналогични движения в съседни страни като „Първи март” в Корея, „Четвърти май” в Китай, както и на „Демокрацията Тайшьо” в Япония, стремяща се към запазване на конституционните начала.
В Тайван бързо намира широка социална подкрепа, поради демократичната си идейна основа. Поради действащата забрана за политически организации, дружеството първоначално е под маската на културно-просветителско движение. Чрез списанието „Тайуан минбао” провежда политика на повдигане на духа сред народните маси, предлага идеята за китайски колониален парламент на острова.
Тези умерени искания са рязко радикализирани със селското, марксисткото и анархисткото движения около 1925 година. Младежкото крило се пренасочва към следване в континентален Китай. През 1927 година, на извънредно всеобщо събрание, ръководството се поема от групата на Лиен Уънцин, с лява политическа ориентация. След създаването на Тайванската комунистическа партия, те действат под нейно ръководство, но 1931 година прекратяват дейност поради репресии. След разцеплението от 1927 год. се появяват демократично крило, начело с Дзян Уейшуей и дясно крило, оглавявано от Цай Пейхуо.
Кой е Джън Чънгун?
Централна фигура в движението за възстановяване на династията Мин.
Баща му Джън Джълун бил презморски търговец, роден в провинция Фудзиен. Оженва се за японска девойка от Хирадо, търгува с Япония, Китай и остров Тайван и така придобива огромно богатство. През 1628 г., по покана на династията Мин, поема длъжността главнокомандващ на силите за отбрана на морската граница. След гибелта на Мин става феодал във Фуджоу, по-късно се включва в движението за съпротива срещу Цин. Опитва се да склони сина си да не воюва срещу тях, но не успява и бива екзекутиран за държавна измяна.
Джън Чънгун е плод на смесения брак с японката. На 7 години е повикан от баща си в мински Китай, за да учи в местна академия, след това завършва университета в Нандзин. Участва заедно с баща си в движението против Цин, става велик генерал и получава титлата „гуосинйе”, приблизително означаваща „старши държавен наместник”. Дори и след като баща му се подчинява на Цин през 1646 г., той не го последва, наследява суверенитета на баща си по море, основава бази на островите Дзинмън и Амой, свързва се с минското правителство в Гуандун и в продължение на години извършва набези по крайбрежието.
През 1661 година окупира Тайван, противопоставя се на легитимността на Цин, възпрепятствайки окончателното обединение на Китай, но скоро след това умира. В Япония, в знак на лоялност към минската династия, го наричат „уатоонай” или на китайски език „хътанней”, което ще рече „потомък на Ямато и Тан”. Събитията в неговия живот са послужили за тема на джьорюри – куклено-театрална постановка – на Чикамацу Мондзаемон, озаглавена „Кокусенъягассен” или „Войната на наместника”.
Какво е „Тайуан минбао”?
Това е антияпонски китайски седмичник, излизал от 1923 до 1932 година. Общо броевете са 410. От 306 брой нататък променя името си на „Тайуан синминбао”. През 1920 година се издава за пръв път орган на борбата против окупатора под името „Тайванска младеж”, тъй като тогава антияпонското движение придобива особен размах. През април 1922 год. наименованието е променено на „Тайван”. И двата варианта се издават на класически китайски и японски езици, но поради стремеж за унификация с тенденциите в континентален Китай, класическият китайски се премахва и се заменя със статии на „простонароден език” или „байхуа”.
Това е началото на „Тайуан минбао”. За да се избегнат репресиите се прибавя и японска част. Първоначално излиза само в Токио, като издаването на острова е забранено, но през 1927 год. забраната е вдигната. 1929 год. се основава китайско издателство за него и настъпва горепосочената промяна в името. След спирането на „Тайван” през 1924 год. това е единственото списание, трибуна на антияпонската полемика, то побликува произведения на автори като Ху Шъ, Лу Сюн, Гуо Мо Жуо и предава духа на революцията на местно равнище. След разпадането на Тайванското културно дружество, списанието се завзема от десни сили, а лявото крило на организацията започва да издава „Тайуан даджуншъбао”.
Произход на наименованието
Островът изглежда е познат на китайците още от древността, както личи от една стара историография, озаглавена „Ханшу дилишъ”. Въпреки това има съмнения, дали данните в това произведение се отнасят именно до Тайван, защото реалната власт на китайските императори е била ограничена до долното течение на Жълтата река. Следователно разпростирането й до днешните провинции Фудзиен и Гуандун е много рядко и ненадеждно. Така че споменаването на най-старото название на Тайван най-вероятно се е отнасяло към мъгляв брой острови, сравнително близки до брега.
В стари описания на обществото, природата, флората и фауната се вижда, че тогава Тайван се е смятал за част от Китайската цивилизация. От времето на династия Суей (603 година) е запазена литература, съдържаща данни от изследването на острова. Там той е назован със същото име, с което и днешните южнояпонски острови Рюкю (на китайски Лиуциу), като йероглифните съчетания за това четене според времето и обстоятелствата са имали около пет варианта.
600 години след това островът изчезва от китайските летописи, за да се появи отново през династията Юен. В записки от династията Мин островът се среща под названието Дунфан. В по-късни съчинения наименованието вече се приближава до съвременното звучене – Даюен. В „Дзиншанцюендзи” на Хъ Цяоюен, островът получава окончателното си съвременно наименование – Тайван (на китайски Тайуан).
Хората от крайбрежието на Фудзиен наричат южната част на острова Пишъйе, докато от вътрешен Китай наричат северната му част „Малките Рюкю” (на китайски „сяо Лиуциу“). В началото на династия Мин, наименованието Лиуциу служи за обозначаване както на Тайван, така и на островите Окинава. Окинавските острови са наричани да Циулиу (или големите Рюкю). Освен това за Тайван са употребявани и други названия: Сяодундао, Бейуан и Дзилун. Съвременното наименование на Тайван се появява окончателно през династия Цин и по произход е неизвестно.
За най-вероятни се сочат три хипотези свързани с етимологията на името.
Според първата, на местния полинезийски език то трябва да означава „пришълци”; според втората е със значение „близка до морето земя”; а според третата вероятно означава „земя на кравешките кожи”.
За произхода на названието „Формоза” например, може да се каже, че е от португалски език и означава красив. През втората половина на XVI век група холандски моряци на португалска служба, идвайки на острова, се възхитили на красивата гледка и го нарекли „иля формоза” или красивия остров. Това португалско название може да се изпише с фонетично употребени китайски йероглифи и така се получава думата „фуърмоша”. Това название се употребява и до днес понякога, също както и китайския превод по смисъл на словосъчетанието красив остров – „мейлиджъдао”.
В Япония островът се е наричал „страната с високи планини” (на японски „Кодзанкоку“), по повод изпращането на посланик от местните жители до шогуна Токугава Иемицу, които нарекли довереника си „пратеникът от високопланинската страна”.
Географско положение и климат
На североизток Тайван граничи с японски острови, най-близкият от които е Йонакуни, отстоящ приблизително на 110 км. На юг граничи с Филипините. Най-дългото разстояние по оста север-юг е 394 км, а ширината на острова 144 км. В западната част има равнини, а в средната и източната – планини.
По дължина на острова са разположени пет планински вериги, които заемат близо половината от цялата му площ, поради което обработваемите земи са не повече от 30 %. Освен това на острова се срещат хълмове, плата, равнини и низини. Тъй като Тайван е разположен върху пресечната линия на Евразийската и Филипинската плочи, дейността на вулканите и земетресенията е също така интензивна, както в Япония.
Северната част на острова е в субтропичната зона, докато южната е в тропическия климатичен пояс. Поради тази причина, ако изключим летния сезон, температурата в северните части е сравнително ниска, докато тази в южните части, изключвайки зимата, е висока – средно над 30 градуса по Целзий.
Източната част на острова в посока север-юг е пронизана от планинската верига Джунян (Централната планина), на запад се разпростират Сюешан (Снежната планина) и Юшан (Нефритената планина). Централните върхове на тези масиви надхвърлят 3000 м, като най-високият връх се намира в Юшан (3997 м). Низките зони (считано от север на юг) са низината Тайпе, платото Таоюен, равнините Тайнан и Пиндун. Тропикът на Рака /23 градуса и 26 минути северна ширина/ минава почти през средата на острова, климатът е субтропичен, а през зимата в равнините не вали нито сняг, нито пада слана.
Тайванското лято продължава от май до септември, като влажността на въздуха е висока и температурите се движат между 27 и 35 градуса. Най-топло е през месец юли със средна температура 28 градуса. Продължителността на зимата е от декември до февруари и температурите като цяло са високи, като средната за януари е 14 градуса по Целзий.
Високо в планините понякога има и снеговалежи. Средното количество валежи за годината е около 2515 мм, но то варира силно в зависимост от сезона, точното място и надморската височина. Тайфуните се срещат сравнително често, по три, четири на година. По време на ураганните бедствия се разрушават много от водопроводите, случват се наводнения и срутвания на земни маси, като заедно с това и населението си набавя голяма част от необходимата вода. Към природните катаклизми на Тайван се прибавят и обилните валежи наречени „сайбакхо“, характерни за летния сезон.
Природа
Тайван е изключително богат на природни забележителности, тъй като е обграден от океани и осеян със стръмни и високи върхове от север на юг. Понастоящем съществуват 6 парка, всеки от които е посвоему уникален:
А) Кънтин – това е първият парк на територията на Тайван – основан на 01.01.1984 година. Намира се на полуостров Хънчун и притежава екологична тропическа среда, изключително красива океанска гледка, като обхваща и природата на морското дъно;
Б) Юшан – основан е на 10.04.1985 година и е най-обширния парк на острова. Включва най-високия връх на югоизточна Азия Юшан и представлява планински тип парк;
В) Янминшан – основан на 16.09.1985 година, граничи с градската зона на Тайпе и е известен със своя вулканичен пейзаж;
Г) Тароко – основан на 28.11.1986 година, намира се в източен Тайван. Пейзажът му е планински, с високи мраморни скали и бързеи, дълбоко в подножието;
Д) Шейпа – основан на 01.07.1992 година. Има останали следи от планинските глетчери;
Е) Кинмън – основан на 18.10.1995 година. Това е първият парк на острова, който служи за запазване на историческото и културно наследство.
Икономика
По време на японското нашествие островът е служил за снабдителна база за хранителни продоволствия. Леката индустрия, свързана със съхраняването и обработката на храна е процъфтявала. След Втората световна война основен политически курс е засилване на военното производство, като се осъществява плавен преход от лека към тежка промишленост. На цялата територия се основават индустриални райони със специално значение.
По време на Виетнамската война инфраструктурата и отраслите, касаещи военната продукция, се развиват стремглаво. През 80-те години развитието на електрониката обхваща малките и средни предприятия. През 1997-98 година настъпва азиатска икономическа криза, коята районът лесно преодолява, поради наличието на малки и средни предприятия и стабилната управленска роля на държавата.
Произвежданите растителни култури основно са ориз, сладки картофи, царевица, фъстъци, цитрусови плодове, захарна тръстика, банани, ананас, чай и други. Отглежданите животни са главно кокошки, патици и свине. Планинските райони са покрити с горски масиви. Ценната дървесина на формозийския червен кипарис и японския кипарис се използва в строителството, а в нископланинските участъци преобладава добивът на камфорово дърво. По планинските низини и склонове се отглеждат просо и сладки картофи батати.
Основни промишлени отрасли първоначално са текстилна, хранително-вкусова, циментопроизводителна, дървопреработвателна, машиностроителна и химическа промишлености. Те претърпяват бърз растеж през 60-те години на ХХ век. Впоследствие, от 70-те нататък, се развива и тежката индустрия, която включва стоманодобив, нефтопреработване и корабостроителство. През последните години ускорено развитие претърпяват информационните технологии и автомобилопроизводството. В градовете Гаосюн и Тайджун са построени индустриални зони, специализирани в износа и партньорството с чуждестранни предприятия. Делът на коренното население е около 2%. По статистика от 2002 г. цялото население на острова е 22 457 000 души.
Инфаструктура
Първоначално са построени две основни магистрали свързващи главните северни градове на странанта, а впоследствие са изградени и пътищата, обслужващи провинцията. Там където няма пътища за транспонтиране на стоки се използва железница.
В миналото автобусният транспорт се е стопанисвал от Държавната корпорация на железниците, но от 2001 година насам, посредством приватизация, тази институция е заменена от частно дружество. Заедно с това настъпва либерализация на високоскоростния автобусен транспорт. Поради голямата конкуренция в бранша се постига осигурено 24 часово обслужване на маршрутите между големите градове от луксозни возила, предлагащи храна за из път, тоалетна и двуетажно разположение на седалките. Подобен интензитет съществено се забавя в района на столицата, поради създаващите се задръствания.
В рамките на градовете има автотранспорт. В миналото са се използвали стар модел автобуси, а в последно време, особено в столицата, са въведени нови модели със специални трасета само за този вид транспорт. Въпреки това в градския транспорт съществуват известни инфраструктурни проблеми, което налага използването на таксита и лични коли, както и на скутери, които се придвижват много лесно в задръстванията. Възникват много автотранспортни произшествия и неуредици, свързани със смесената употреба на различни возила вътре в града и с културата на шофиране.
Що се отнася до авиотранспорта той се използва за връзка между островите, както и за комуникация между главните градове. Ако се използва намаление, получената сума конкурира таксата на железниците и автобусите. Освен това самолетният транспорт свързва Тайван с Япония, Сянгян (Хонконг), Филипините, както и с останалия свят по високо ефективен начин.
Езици
Китайският общоприет език путунхуа (известен като Мандарин) е официален в Тайван, като освен на него, населението говори и на два местни китайски диалекта: хакка (къдзя) и тайвански. Освен това са запазени и полинезийските езици на местното коренно население.
Говореният в Тайван китайски език има несъществени разлики с континенталния путунхуа в областта на фонетиката и лексиката. На слух обаче той е напълно понятен на владеещите китайски литературен език. Но случаят с тайвански е малко по-различен – той исторически произлиза от минската група диалекти на китайския език и по слух не е разбираем за носителите на различни диалекти. Понятията южномински диалекти и тайвански диалект съвпадат почти напълно. Сферата на употреба е сведена до ежедневнобитово общуване, докато официалният език на местните институции си остава литературният китайски.
Не малко от хората на средна възраст и по-младото поколение владеят тайвански диалект пасивно – разбират го без да го говорят. Има детски градини, в които цялото обучение се провежда изцяло на английски език. Освен това интересът на младежите и студентите към образование в развитите капиталистически страни е висок и по специално към Америка.
Религии
В Тайван има около 11,2 млн религиозни хора, повече от 75% от тях се смятат за будисти или даоисти. В същото време има силна вяра в традиционната племенна религия, практикувана от съответното малцинство. Много често съществува спойка от трите елемента: двете най-разпространени религии и племенните вярвания.
Конфуцианството също е уважавано като школа на мисълта и етичния кодекс.
Християнските църкви са провеждали активна дейност в Тайван много години подред. И днес съществува стабилен процент на изповядващите християнството.
Култура
Културата на острова е спойка от три елемента – китайски, японски и западноевропейски. Изящните изкуства, фолклорните традиции и масовата култура включват древни и модерни, азиатски и западни мотиви. Една от най-големите атракции на Тайван е сбирка от 650 000 експоната, включващи китайски бронз, скъпоценни камъни, художествени творби, калиграфия и порцелан. Колекцията е толкова голяма, че само един процент от нея може да се изложи наведнъж.
Тайванският пролив
Разделя Тайван от югоизточната част на континентален Китай. Северната част е в Източнокитайско море, а южната – в Южнокитайско море. Простира се от североизточна до югозападна посока на дължина от 300 км. Средната ширина е 150 км, а най-тесният участък е 135 км. В южната му част се намира архипелагът Пънху. От страна на материка бреговата линия е силно насечена, с дълбоки заливи и много пристанища, като близо до тях са разпръснати и множество малки острови. Морските ресурси са много богати поради съединяването на студено и топло морски течения, както и заради обилния излив на речни води, съдържащи хранителни за планктона минерали.
Административен център Тайпе
Намира се източната половина на низината Тайпе.
Северната му част е заета от хребета на Янмин, част от планината Датуншан.
Климатът е субтропичен, средната температура за януари е 16 градуса по Целзий, докато средната юлска е 28 градуса. Годишното средно количество валежи е около 2 100 мм и са съсредоточени от юни до септември. Центърът на града са източните брегове на река Таншуей. В началото на XVIII век започва заселване от ханците и устието на реката става пристанище. То е преместено по-късно заради натрупване на наноси.
През 1892 г. тайванската администрация се изнася от Тайджун към града. През японското колониално управление градът претърпява бърза модернизация. По време на Втората световна война североизточната част и Санджун, разположен на отсрещния бряг на реката, стават индустриални зони.
Основните индустрии са металодобивната, машиностроителната, химическата, текстилната и хранително-вкусовата.
В самия град и близките околности са съсредоточени множество културни звена: университетът, Педагогическият институт, библиотеката, историческият музей, паркове, градини и др.
С важно транспортно значение, градът приютява в източната си част международно летище, оттук започват най-важните пътни артерии за острова, ориентирани север-юг. В полите на Янмин са минералните басеини Бейтоу. Сред планината има множество паркове. Като исторически забележителности се открояват храмът Луншан, Музеят на Конфуций, Чънхуанмяо и даоистки храм в южното предградие. Площта на селището е 272 км², а населението е наброявало 2 641 856 души през 2002 год.
Град Тайнан
Разположен е в югозападната част на остров Тайван. Основно се разпростира в едноименната низина, но включва и югозападния дял на планината Али. Селскостопанските продукти са идентични с произвежданите във Фудзиен. По бреговата линия има солни полета. Център на регионалната хранителнопреработвателна промишленост. На североизток, в Гуандзълин, има минерални извори. Площта е 2016 км², а населението през 1992 г. е 1 037 794 жители.
Библиография:
1.「ブリタニカ国際大百科事典 小項目電子辞書版」、２００７年４月の編集
２．「広辞苑 第五版」
３．「デジタル大辞泉」小学館
В интернет:
http://www.state.gov/r/pa/ei/bgn/35855.htm
Leave a Reply