Източници

Основен източник на нашето познание за древната история на Китай са археологията и запазевите писмени паметници:
-) Върху т.н. кости за гадаене и черупки от костенурки, датирани от ІІ хилядолетие пр.н.е и са от периода Шан-Ин. Тези надписи съдържат въпроси към оракула и характеризират до известна степен социално-икономическите отношения през този период.
-) От края на Шан-Ин /1600-1046 г.пр.н.е/ и по време на периода Джоу /1046-256 г.пр.н./ спадат надписите върху бронзови ритуални съдове.
-) Върху каменни барабани от династия Цин /221-206 г.пр.н.е./.
-) Релефните изображения, запазени в пр. Шандун от дин. Хан /206 пр.н.е.-220 г./
Историческата традиция е отразена в стигналите до нас произведения на най-древната класическа литература, в която се включват исторически, религиозно-философски и художествени произведения. Този комплекс от класическа литература през V-ІІІ в.пр.н.е. е подложен на значителна редакционна обработка, в резултат на което множество текстове са променени.Например в “Чун-циу” /”Пролети-есени”/ – хроника на царство Лу, според легендата написана от самия Конфуций, е пропуснато да се спомене убийството на четирима луски владетели, изгонването от народа на друг владетел и убийството при вражеско нападение на шести владетел. За изследователите не е толкова интересен самият трактат толкова, колкото добавеният по-късно коментар, наречен “Дзуоджуан”. Други важни трактати са:
– “Бамбуковите анали”, своеобразен царски и княжески летопис, създаден ХІІ-VІІІ в.пр.н.е. В него се споменава слънчевото затъмнение от 776 г.пр.н.е., има списък на царете от династия Шан-Ин и др. Исторически сведения. Краткото и сухо изброяване на исторически факти показва, че трактатът е минал през сравнително малка обработка.
– “Шъдзин” или “Книга на песните” е сборник народни песни, събирани ХІІ-VІ в.пр.н.е., компилирани като цяло през VІІ-VІ в.пр.н.е. Наред с образците на народно творчество, в “Книга на песните” са включени и произведения на аристократичната литература, в които придворни поети възхваляват герои и князе, описват походи или скърбят за бедственото положение на тяхното царство и страната.
– “Книга на документите” или “Книга на историята” /《书经》/ е друга канонична хроника, много по-богата и развита от “Чун-циу”. Тя съдържа речи, наставления, нареждания на древни владетели и на техните помощници. В нея са запазени данни за топографията и принципите на управление в Древен Китай, но книгата не е напълно достоверна, поради значителната конфуцианска преработка, която вкарва в трактата религиозен и политическо-възпитателен оттенък.
– “Исторически записки” /《史记》/ на Съма Циен – първият  и най-известен историк на древен Китай, живял ІІ-І в.пр.н.е. Съма Циен е придворен историк при ханския императорски дом. За известно време е изключително популярен, после бива кастриран, задето е защитил осъдения си приятел-придворен и не се е подчинил на императорската повеля. “Шъдзин” дава материал главно по политическа и културна история на Китай, за пръв път дава общ и пълен обзор на древнокитайската история.

Съставител: Я. Шишкова