11.07.2007
Автор: Money.bg
По-малко от 40% от населението на Китай попада под забраната да има само едно дете, предава китайската агенция Синхуа обясненията на служител в Комисията по население и семейно планиране.
Популярното мнение е, че в Китай семействата могат да имат само по едно дете, но разпоредбата касае само 35.9% от населението.
С изключение на провинция Хънан в Централен Китай, двойките могат да имат две деца, ако и двамата родители са единствени деца. В добавка, над 11% от населението, повечето от малцинствените групи, могат да имат две или повече деца.
В много селски райони двойките могат да имат и второ дете, ако първото е момиче (т.нар. семейна политика „дете и половина“). Тази наредба касае 52.9% от населението. При липса на система за социални грижи, родителите обикновено разчитат на синовете си да се грижат за тях когато остареят.
В момента раждаемостта в Китай е 1.8 деца на двойка и правителството не иска тя да спада още повече. „Всичко трябва да е в хармония с икономиката, ресурсите и околната среда“.
Може да се допълни, че в селските райони на Китай основният труд над земята е ръчен и е недопустимо да се губят още работни ръце. Още повече в Китай има масов миграционен поток към градовете по източното крайбрежие.
От 2000 година политиката по раждаемостта в Китай е насочена към задържане на нивото, а не към намаляването му. „Ние не насърчаваме двойки, които са решили да имат две деца да правят само едно. И не е вярно, че искаме да държим раждаемостта колкото се може по-ниска“, твърди китайския експерт.
Счита се, че един от начините за намаляване на демографското налягане е да се изнася работна сила: „Семейното планиране разбира се не е единственият способ за контрол на населението“.
В Китай живеят 20% от населението на света, но само 1% са работещите в чужбина китайци. В Китай дори са започнали да идват работници от Филипините, отбелязва служителят в Комисията.
Политиката по семейното планиране в Китай имала отношение и към застаряващото общество, както и към съотношението на половете на новородените.
Все пак правителството не трябва да отслабва изцяло мерките на контрола, тъй като поколението на бейби бума от края на 1970те и 1980те вече е във възраст за женене и ако не се вземат съответните мерки, може да се стигне до още един популационен скок.
„Не виждам големи промени в китайската политика по раждаемостта преди 2010. След това правителството може да действа според ситуацията“. Китай провежда политиката си по раждаемостта от края на 1970те.
От 2007 г. политиката по ограничаване на раждаемостта стана още по-строга, особено в селските райони. Единствено при малцинствата няма забрана за раждане на повече от едно дете. Изключение се прави в следните ситуации:
1) При детенце, родено с ментални и физически увреждания;
2) При разведени родители, бащата може да има дете с втора съпруга, ако тя няма собствено от предишен брак. Съответно, ако родителските права са прехвърлени на бащата, майката при втори брак с втория си съпруг може да има второ дете, ако той няма свое от друг брак;
3) При близнаци (естествено);
4) Много богати хора също могат да си позволят второ дете с риск да плащат парична глоба в огромен размер, като детето няма да има право на никакви социални бонуси.
Причината досега да се позволява с половин уста на селяните земеделци да имат второ дете, ако първото е момиче, е практиката да се дава на селяните земя, която те обработват, като част дават на Държавата, а част оставят за себе си и с нея се изхранват. Така две деца не тежат непосредствено на Държавата.
Коментар: Яна Шишкова