Този път Майкъл Палин (BBC) ще пребори водовъртежите на Яндзъ, ще мине през клисурата Тигров скок, ще отиде на лекар, ще усвои техниките на съблазняването и ще участва в китайски панаир. От Индия ще хване влак, той и един ловец на глави ще си гледат коремите, ще потърси най-хубавия чай, ще се срещне с момчета, които се правят на момичета, ще гледа танц с барабани и ще изкъпе един слон. Хималаите развлечение от най-висока класа!
Най-сетне се озовавам в третата по дължина река на света. Ето ни тук, в средата на Яндзъ. Навлизаме в клисурата, наречена Тигров скок. Заради пълноводните реки и високите планини, клисурите в Хималаите са най-дълбоките на земята. Клисурата Тигров скок носи името си от легендата, че един тигър избягал от ловците, като я прескочил. Тя се издига на близо 4 километра от речното корито до планинските върхове над него.
Пътешествието из източните Хималаи ще ме отведе до езерото Лугу, Лидзян и град Кунмин. Оттам ще се прехвърля в Нагаленд и Асам до друга голяма планинска река: Брахмапутра.
Въпреки че изглежда уединена, пътеката е доста утъпкана. Някога тя била част от чаено-конния път, по който чай от пров. Юннан в Китай се търгувал за коне от Тибет. Водачът ми Ли Юен е от народността наси. Наси са едно от многото малцинства в провинция Юннан. Имат дълга история, език с йероглифи, който датира от 1000 години, и са много добри съдържатели на хотели. Докато оправят конете, аз се насочвам към тоалетната. На подобни места тоалетната може да ни ужаси, но тази тук е специална, на табелката пише Тоалетна Номер 1 на Земята и на небето. Сериозна заявка.
Едва сме преполовили клисурата. Очаква ни още един ден здраво ходене. Прекрасните ни хазяи, господин и госпожа Фън Дъфан, лично се сбогуват с нас. Невероятно е!
Намираме се на средата на клисурата Тигров скок и това е река Яндзъ, голямата широка Яндзъ, стесняваща се в пенливите бързеи, които се изсипват там долу. Наистина невероятно. Все си мисля, че сме видели всякакви планински пейзажи, но тук, на източния край на Хималаите, става все по-грандиозно. Тигрите може и да успеят да прескочат оттук, но за нас дългият преход е единственият начин да се озовем от другата страна на планините. Стигнахме най-източната точка от пътешествието си. Това е езерото Лугу на границата между Юннан и Съчуан. Хората, които живеят по бреговете му, са матриархално племе, наречено Мосуо. За да разбера повече за тях, ще се срещна с местната героиня, звезда от китайския шоубизнес на име Наму. Слънчевата усмивка на Наму определено контрастира с необичайния студ в курорта край езерото. Най-сетне намирам човек, който да ме прекара през езерото до селото на Наму.
– Здравей, Наму, познах те, разбира се, ти си прекрасна и си известна. Казвам се Майкъл.
След будистките поздрави и звездните целувки, Наму ме отвежда в къщата, в която е отраснала. Народът й, Мосуо, са известни в Китай с необичайно отвореното си отношение към секса, което се илюстрира с така наречения разчупен брак.
– Наму, би ли ми обяснила какво точно означава това?
– Нещо като… ние не се женим, всъщност нямаме баща…
– Значи, няма сватбена церемония и вричане в брак?
– Не, не. Няма халки, няма. Много е добре. Според мен е много здравословно. Никога не съм виждала двойки да се карат на улицата, по заведенията, защото те не живеят заедно. Например, аз и ти, ти идваш при мен, правиш ми бебе и брат ми ще се грижи за него, чичо ми също ще помогне с децата, както и, ако сестра ти излезе с някого и има деца, ти трябва да й помогнеш. Чичото поема отговорността на бащата. Дали една жена те желае, или не, зависи изцяло от нея, разбираш ли, ако иска, отваря вратата към цветната си градина за теб, ако не затваря я.
– Значи жената е активният партньор?
– Да, да, разбираш ли… Обичаме да танцуваме и да пеем… танцуваме в кръг, има 71 вида танц в кръг. Ако те харесвам, докато танцуваме, аз ще застана до теб и ще те докосна по ръката… докосвам те по ръката и това означава, че имам интерес към теб.
– И тъй, какво е това? Това ли наричате цветна градина?
– Това е цветната градина, стаята с цветя за момичетата.
– На каква възраст я получават, над 13?
– 13. На 13 получават стая с цветя, но не отиват веднага в нея с мъж, майките трябва да ги обучат как да сервират на мъжа, разбираш ли, как да се държат, как да го приемат, сексуално… не сме като ханските китайци, те са много свенливи, ние не се срамуваме, – споделя Наму.
– Значи майка ти те е учила?
– Майка ми ми каза, че добрият секс е полезен за кожата. Късметлия си, че си в моята стая, моята цветна градина!, – казва Наму.
– Наистина е привилегия! Разкажи ми за твоята цветна стая… имала ли си… Ти си много красива, предполагам, че много мъже се въртят наоколо?
– Всъщност, аз никога не съм… цветната ми стая все още е непокътната! Тъй като веднага, след като я получих, отидох в града…, – казва Наму.
Наму се е кръстила „Петзвездна циганка“. Причината да тръгне от езерото Лугу по белия свят се крие назад в детството й. Тя обаче не иска да я забравят.
– Какво е това, Наму, този огромен дворец? Замък!
– Всъщност това е музей. Моят личен музей.
– Гледката тук е прекрасна… оттук е най-добрият изглед към езерото Лугу. Прекрасно място, но е било открито едва в последните 10 години, нали, езерото Лугу? Когато си била дете, тук е нямало туристи.
– Не. Нямаше туристи, нямаше коли, мобилни телефони, дори нямаше ток.
– Миналата година обаче туристите били 60 000.
– Идват, за да измият душите си.
След като измих, или поне леко намокрих душата си сред величествената природа край езерото Лугу, реших, че може би не е зле да проверя и останалата част от тялото си. В плодородните хълмове край Хималаите се намират чудесни билки, използвани в китайската медицина. Близо до стария град в Лúдзян живее един от най-прочутите лекари, доктор Хуо. По времето на председателя Мао той бил обявен за буржоа и му било забранено да практикува, но днес е известен по цял свят. Препоръча ми го един добър приятел.
– Здравейте, доктор Хуо.
– Здравейте!
– Казвам се Майкъл Палин, идвам от Лондон. Приятел съм на Тери Джоунс, който, мисля, е идвал тук преди известно време.
– Вашето ци изглежда слабо, – казва доктор Хуо.
– Моето ци е слабо?
– Да, ци, вашата енергия. Кажете а-а. Храносмилането Ви е слабо.
– Какво да ям и какво не?
– Ами, проста храна.
– Проста храна. Тук, в Лидзян, свинското е много вкусно. Подходящо ли е за ядене?
– Не мисля, свинското не е много подходящо.
Добрата новина идва, когато ме сравнява с останалите чужденци:
– В сравнение с други чужденци, Вие сте много добре със здравето. Да, много сте добре, пулсът… кръвното Ви не е високо, холестеролът също, няма камъни в дроба… в бъбрека, няма … всичко е наред, само стомахът Ви е слаб, слабо ци, но не се притеснявайте, радвайте се!
Явно радостта е най-доброто лекарство, отстъпва само на гозбите на прекрасната съпруга на доктор Хуо, издокарана в типична носия. Проста храна, както казахте. Тя забърква страхотна манджа от хиацинт, водна лилия, аншоа, прасенце, Юннанска шунка и всичко останало, което трябва да отбягвам според съпруга й. Мисля да уважа нейната рецепта.
Старият част на Лидзян е печеливша комбинация от павирани улици и проблясващи канали. По масивните ниски сгради няма следи от 50-те сериозни земетресения, които са се случили тук за период от 130 години. Днес заплахата идва от другаде: три милиона туристи годишно. Повечето от тях идват заради една от атракциите на пров. Юннан: Класическият оркестър за Наси музика. Техният ръководител Шуáн Къар упорито защитава каузата на старата музика:
– Унищожиха традиционната китайска музика… музиката изчезва. Изчезва в сянката на Хималаите.
По време на Културната революция много от музикалните инструменти трябвало да бъдат укривани, тъй като Червените стражи били решени да заличат миналото. Самият Шуан Къар бил сметнат за опасен интелектуалец и против волята си прекарал най-хубавите 20 години от живота си в труд в мините. Днес той е местният герой.
– Хората сега живеят по-добре, по-добър живот, – казва Шуан Къар. По-висок жизнен стандарт. Културата обаче е загубена. Загубена е. Дори и езикът им е загубен. Сега говорят на мандарински. Това не е езикът на възрастните дами от областта…Местната управа се опитва да постигне нещо за съхранението на културата, но мисля, че е късно, твърде късно. Работил съм усърдно, за да запазя музиката, дори си промених облика, но спасявам една частица, останалото е изгубено. Модерен Китай изглежда бляскав, лъскав, без излишни емоции. В градовете мислят само за бъдещето. В надпреварата с корпорациите на Америка, Китай все повече заприличва на нея.
Пуснато от nikste на 25 август в 11:49, четвъртък
Написано от nikste
Редакция: Яна Шишкова
http://www.lafim.com/modules.php?name=News&file=article&sid=290&mode=&order=0&thold=0
Leave a Reply