Из мъките на преводача…
Попадам на пасаж в „Беседи и разсъждения“ на Конфуций, в който се говори, че благородният мъж не се впуска в дребнави спорове, а ако трябва – участва в стрелба с лък, тъй като в началото й противниците се покланят с уважение, а в края – пият заедно вино.
Това, само по себе си, звучи достатъчно приятно, но не отразява изобщо смисъла на участието на благородния мъж – идеал за съвършен човек, в стрелбата с лък, която има всъщност ритуален характер от най-дълбока древност. А за Конфуций спазването на ритуала (правилата за благоприличие, етикет и др.) е централна идея на учението.
Нека видим до каква степен е натоварен семантично този пасаж:
Стрелбата с лък в древен Китай не е била просто военно умение или спорт, а ритуално изкуство (礼射) – сложен церемониал, натоварен с дълбок морален и философски смисъл:
1. Първоначално стрелбата с лък е била свързана с култа към плодородието и жертвоприношенията. В древността, при раждането на син например, бащата изстрелвал шест стрели – към небето, земята и по четирите посоки, за да предпази детето от зли демони. Състезания с лък често предшествали жертвоприношения към Небето и Земята.
2. Ритуалът „Голямата стрелба с лък“ (大射) се провеждал в двора на владетеля на дадено княжество/царство с цел подбор на служители за участие в главните жертвоприношения. Попадането в целта показвало не просто техника, но било знак за добродетелите на участниците – техният морал, устои, концентрация и вътрешен баланс. Тези, които уцелвали целта, се смятали за достойни да изпълняват свещените ритуали.
3. „Стрелбата с лък като проучване на добродетелта“ (射以观德)
Според конфуцианските текстове, стрелбата била възможност да се види дали човек притежава качествата на благородния мъж дзюндзъ. В канона 《射义》 („Смисълът на стрелбата с лък“) се казва: „Стрелбата е пътят на човеколюбието (жън)… Ако не уцелиш целта, не обвинявай победилия, а потърси причините в самия себе си.“ По този начин състезанието се превръща в метафора за себеопознаването и моралното усъвършенстване.
4. Видове ритуални стрелби
Съществували четири основни вида ритуални стрелби, всяка със свой контекст:
大射 (Да шъ) – висш ритуал при двора на джоуския уан, свързан със свещените обреди. Джоуският уан по някое време става с номинална власт, като реалната е в князете гун/джухоу, които управляват многобройните китайски княжества (по-късно те стават обособени царства). Въпреки това, чак до 256 г. пр.н.е. джоуският уан е главен арбитър и изпълнява основните ритуали, предвидени само за Сина на Небето, каквато е една от титлите му.
賓射 (Бин шъ) – при официални срещи между владетелите на княжествата.
燕射 (Йен шъ) – по време на пиршества, носят развлекателен характер, но имат и своята церемониално-ритуална форма.
鄉射 (Сян шъ) – местни състезания за избор на таланти и сплотяване на общността.
Дори в най-ритуалната си форма, състезанието с лък имало строги правила. Съпровождало се със специална ритуална музика, изпълнявали се учтиви поклони (揖让) и се спазвал стриктен ред. След състезанието, победителят предавал наградата (чаша вино) на победения, като по този начин се премахвала всяка агресия и лоши чувства от загубата, подчертавали се общите дела и мисли, а не съперничеството.
Именно този комплекс от религиозни, политически и морални измерения, особено възможността да се демонстрират моралните качества на участниците, превръщала стрелбата с лък не просто в спорт, а във важен ритуал. В тази светлина се разбира защо Конфуций в пасажа, който разглеждаме, я представя като единственото достойно състезание за благородния мъж.
А сега вземете, че я преведете в този смисъл на български език…
Д-р Яна Шишкова