В Пекин интересните места са толкова много, че дори за основните няма да стигнат два месеца обикаляне от сутрин до вечер. Най-известни са: Забраненият град, Летният дворец, Храма на Небето, Великата китайска стена. Те са толкова посещавани от туристи, че почти не се виждат в огромното множество.
Забраненият град е най-големият дворец в света.
Планиран е до последната летва като символ на хармонията във Вселената. Навсякъде в архитектурата му прониква числото девет. 9999 са стаите в двореца, като под стая или помещение се има предвид пространството между четири подпорни колони. Така една зала може да се състои от 12-18 помещения. Дворецът е разделен на мъжка и женска част, като се повтаря рисунъка на символа Ин-Ян. Ян е мъжката половина с парадните зали, разположени по оста Юг-Север. Черната точка е павильонът на Императрицата, където тя се е намирала по големи празници и церемонии.
В северната част са жилищните помещения на императора и неговото семейство от седем главни и огромен брой второстепенни съпруги. Пак там са слугите, евнусите, готвачите. В частта на Ин също има светло Ян петно – това е спалнята на самия император. В двореца е можело да има само един мъж, за да се гарантира чистотата на поколението. Затова другите мъже задължително са били кастрирани. Това са т.нар. евнуси, които през много моменти от китайската история са били същинските управници на Китай. Всички покриви на сградите в двореца са покрити със специална жълто-кафява глазура, напомняща злато. Тя е правена в уличката на майсторите на керемиди и украси Лиуличан. Доскоро Лиуличан бе една от туристическите атракции – голям пазар на традиционни произведения на изкуството.
В сградите на Забранения град през лятото е прохладно, тъй като са построени с две стени, между които има въздух и са на принципа на термоса. През зимата било топло, защото в единия край на двореца имало котелно отделение. По кухи тръби топлият въздух прониквал под всички постройки в комплекса. Това е пример за може би най-ранното подово отопление.
Дворецът е обкръжен от висока стена с четири бойни кули в ъглите и дълбок ров, който е свързан с канал с парка Бейхай, където е прочутата Бяла пагода, копие на Бялата пагода в Янджоу и оригиналната стена на Деветте дракона /символ на императорската власт е Дракона, заедно с жълтия цвят и числото 9/. Веднага зад северния изход на Забранения град е Паркът Дзиншан. Това е изкуствен хълм, създаден от изкопаната земя на рова. На хълма има пет беседки, от най-горната се вижда цял Пекин. В този парк се е обесил последният император от династия Мин, предпочел смъртта пред това да се предаде на манджурците.
Пред южната порта на Забранения град, наречена Портата на Небесното спокойствие, 天安门, се е ширнал най-големият площад в света със същото име. Той побира един милион души. В центъра му е мавзолеят на Мао Дзъдун. В западната част е китайският парламент – Залата на Народните Представители; в източната – Военноисторическият музей.
Част от важните императорски сгради е огромният парк на Храма на Небето. Отново ориентиран Юг-Север с дълга алея се свързват главните му постройки. Всичките са подобни, основен е главният павилион – построен върху три стесняващи се кръгли платформи. Покривът е покрит с турско сини глазурени плочки. Смята се за шедьовър на акустиката, както и стената пред него. Императорът заставал в центъра за молитва и гласът му се чувал усилен като през рупор. А стената има своя тайна – ако двама застанат в двата края ще се чуват без да викат.
Ихъюен или Летния дворец е в северозападната част на Пекин. Построен около езеро е една от най-впечатляващите забележителности на Китай. Около езерото има поредица от дворцови постройки, а по брега е построена най-дългата покрита алея в света. С характерен китайски покрив, на места има кръгли куполи със стенописи. В края на алеята се завива надясно към малък залив и внезапно пред очите се изправя величествен каменен кораб с драконова глава на кърмата. Той е символ на цялото управление по времето на Цъси, тъй като тя използва парите, предназначени за построяването на китайска военна флотилия, за изграждането на Ихъюен. Вместо истински кораби е останал този единствен каменен кораб.
В Пекин има още поредица от паркове и езерни системи. Не на последно място са храмовете, представителни за трите учения в Китай: будизъм, даоизъм и конфуцианство.
Ламаисткият храм в центъра на Пекин, е истинска перла в архитектурата на Китай. Той представя тибетския будизъм, в последната постройка се намира най-голямата статуя на Буда в света, направена от едно единствено дърво. Статуята е записана в рекордите на Гинес. Преди да стане манастир, резиденцията е била дом на принц Ин Джън, а през 1723 е дарен на императора. Името му от тогава е Юнхъгун /雍和宫/.
Съвсем близо до Юнхъгун е Храмът на Конфуций. На фона на реставрациите, които се извършват в цял Пекин за Олимпиадата през 2008 г., Храмът на Конфуций изглежда полуразрушен и запуснат. Изглежда като символ на бързото развитие и изоставянето на изконните традиционни постулати на конфуцианството. Неумолимо нахлува глобализацията и в приказното Срединно царство и все по-осезаемо хитростта и пресметливостта заместват доброто сърдечно отношение към чужденците в столицата.
Байюнгуан /白云观/ е най-посещаваният даоистки манастир в Пекин.
Освен манастирите, в Пекин има огромен брой музеи, включително и музеят на Лусюн, природонаучният, Военно-историческият и др. Интересна е обсерваторията, зоопарка, Подземния град – 32 километрова система от тунели в района на Циен мън.
Най-новата забележителност е районът, в който се строи Олимпийското градче със супер модерен стадион, ресторанти, общежития, специализирани магазини за чай, коприна, сувенири, както и изключително интересния Парк на китайските националности. В него в естествен ръст са пресъздадени най-интересните гледки, паметници и постройки от цял Китай.
Близо до Пекин са три от туристическите точки на Великата китайска стена: Бадалин – на 70 км. От Пекин, напълно реставриран участък с храм; Мутиеню – на 90 км. За истинските ценители на древността обаче е препоръчително да посетят 19 километровия участък в Съматай 8110 км. от Пекин/. Самата стена е дълга над 5000 км., но никой досега не е изчислил дължината й с всички разклонения. По време на първия китайски император Циншъхуанди през 3 в.пр.н.е. са свързани в едно цяла стените на част от северните градове. Първоначално стената е била построена от кал, много по-късно е достроена с дялани камъни. Началната й точка е Шанхайгуан в провинция Хъбей, там стената започва от Бохайско море, а крайната – Дзяюгуан в пров. Гансу. Стената е широка, колкото да се разминат четири коня. На места е изключително стръмна и остава само да се чудим как изобщо е било възможно да бъде построена. Тя е първата гледка, която може да се види от Луната с невъоръжено око. Втората гледка също се намира в Китай – това е най-големият ВЕЦ в света “Трите клисури” по река Чандзян.
Освен Стената, интересен обект са Тринадестте гробници на минските императори. Странна е тази цифра, тъй като шестнадесет са царувалите императори, а функционерат осем от гробниците. Мястото прилича на ветрило с дръжка, заобиколено от хълмове, като гробниците са изкопани в скалите и под земята. “Дръжката” предствалява една дълга алея, сред прекрасен парк. От двете й страни има каменни скулптори на двойки цивилни и военни чиновници, кокто и на животни-пазители. Накрая има отворен павилион, в центъра стои каменна стела на гърба на костенурка с драконова глава. Това животно е един от деветте сина на Дракона от брака му с морската костенурка ао. Съществува поверие, че ако погалиш главата му, ще си подобриш паметта.
Около Пекин се е разпростряла провинция Хубей. В нея се намира и вторият от китайските муниципалитети – град Тиендзин – 天津. С площ 11300 км² и население 10 милиона, той е индустриален град, важен за икономиката на Китай.
Автор: Яна Шишкова
Leave a Reply