Най-рискови са играчките и велосипедите, казва еврокомисар Меглена Кунева.
– Госпожо комисар, започвате двумесечна проверка на детските играчки от Китай за Европейския съюз. В какво ще се състои тя?
– Напоследък зачестиха сигналите за опасни стоки от Китай, които се изтеглят от европейския пазар. В началото на лятото такъв беше случаят с изтеглената от испанските власти паста за зъби. В нея бе открито съдържание на diethylene glycol (DEG).
През август и септември станахме свидетели на доброволно изтегляне на детски играчки от пазара на най-голямата фирма производителка „Мател“. Затова и при посещението си в Китай в края на юли на всичките си срещи говорих с китайските лидери за необходимостта от европейски критерии и методи за контрол на качеството. Моите служби предоставят ежедневен достъп на китайските си колеги до РАПЕКС-Китай (системата за бързо уведомяване за некачествени стоки). Там има информация за всички опасни стоки с произход от Китай, намерени на европейския пазар.
Така китайските власти могат да проследят неизрядните производители. Постигнахме съгласие с министър Ли, че ще ни информира за проверките, които са предприели, за да идентифицират производителите на рискови стоки. През октомври изпращам екип от експерти, които да обучат контролните им органи.
– Привлякохте и други комисари към инициативата си.
– Така е. В двумесечния анализ за безопасността на стоките поканих да се включат колегите ми Гюнтер Ферхойген, който отговаря за законодателството за детските играчки, Маркос Киприану, който има опит с отношенията с Китай, с кризата с птичия грип и проблемите с храните, Питър Манделсон, който следи търговските аспекти, и не на последно място – Ласло Ковач. В неговия ресор е митническият контрол. Целта ми е да направя преглед на правните норми и да дам конкретни предложения за подобряване на приложението им.
– Възможно ли е да се прекрати китайският внос за Евросъюза?
– Най-важното е да си отговорим на въпроса как Европа иска да развива своите отношения с Китай. Дали вярва в кооперативността, или залага на някакъв конфронтационен модел. Наивно е да смятаме, че ще затворим границите си. Но и не можем да правим никакъв компромис с безопасността. Твърде много неща са заложени на карта, ако Китай не успее да покрие критериите. Но се надявам да не стигаме до подобна ситуация.
– Какъв процент от внасяните в ЕС китайски стоки са опасни? Играчките ли са най-опасни?
– Чрез РАПЕКС установихме, че 48 на сто от опасните стоки в ЕС през миналата година са внос от Китай. Китайските стоки с най-печална репутация са детските играчки, електроуредите и велосипедите.
– Изпратихте остро послание към европейските правителства, които не успяват да защитят своите потребители и ги призовахте да се обединят срещу инвазията на токсичните детски играчки от Китай. Колко сериозна е заплахата?
– В плановете ми за следващите шест месеца е извършването на постоянен мониторинг върху приложенията на законодателството в 27-те страни членки. Най-важното е да имаме пазар, който е сигурен, и да имаме контролни органи, на които да можем да разчитаме. Но тези органи са в националните държави и те имат задължението да следят как икономическите оператори изпълняват своите задължения за осигуряване на безопасни стоки. Брюксел прави възможното, но това не снема отговорността на национално ниво.
Трябва да удържаме равновесието между правата на бизнеса и правата на потребителите. Защото бизнесът има своите големи лобита, има своите правни отдели, има възможност да бъде много гласовит, много активно да защитава позициите си, а с потребителите това не е така. Те са с различни многобройни интереси, които трудно се обединяват. И техният глас по-трудно се чува. Целта ми е това да не е така и в това отношение се нуждая от силна подкрепа на национално ниво във всички страни членки. Затова изпратих писма до министрите на 27-те страни членки, а ще имам и възможността лично да обсъдя с тях въпроса по време на Съвет по конкурентоспособност в края на септември.
– Наскоро Европарламентът прие доклад за Зелената книга за промени на европейското законодателство по отношение на защитата на потребителите. Какво следва?
– В дебата по Зелената книга бяха направени над 330 предложения от потребителски организации. Обобщихме ги. Като стъпваме на това, продължаваме подготовката на законодателство, което да гарантира висока степен на защита на потребителите. В началото на октомври на сайта на ЕК ще публикуваме резултатите от дебатите по Зелената книга. Стремя се да изградим единен граждански пазар на потребителите. Не искам да сме аналогови хора в един цифров свят, както казва героят на един нашумял американски филм. Моята цел е ясна – максимално широки ползи за потребителите и минимални рискове в една Европа на отворените общества и отворените пазари.
– Икономическият министър Петър Димитров заяви, че китайците са виновни за скъпия хляб, защото вече не ядат ориз, а пшеница, и това е довело до поскъпването й в световен мащаб. Споделяте ли мнението му?
– Съвременният свят е конкурентен и трябва да свикнем с тази мисъл.
– Освен китайските стоки кои продукти от други страни са рискови? Какво ще посъветвате българина – от какво да се пази?
– Важно е да се четат етикетите, да се следи срокът на годност, да се залага на качеството. Понякога се опитваме да спестим, като купуваме по-евтиното, а после се оказва, че така всъщност губим повече. И ако се забележат нередности, веднага трябва да се сигнализира на Комисията за защита на потребителите или потребителските организации.
– На какво залагат европейците, когато пазаруват – на по-ниската цена или на качеството?
– Гражданите на ЕС залагат на качеството, на здравословното, на екологично чистото. И в България все повече нараства търсенето на биопродукти.
– При влизането на България в ЕС мнозина прогнозираха шок с цените у нас, позовавайки се на опита на останалите страни членки. Това обаче се случва на 9-ия месец от членството ни. Каква е причината?
– Не бих обвързала това с членството ни в ЕС, а с вътрешния ни пазар, с националната ни икономика. Как ще се възползваме от членството си зависи само и единствено от нас.
– Как потребителите в България да се защитят от спекулата? Къде да се оплачат?
– Най-добре на Комисията за защита на потребителите, която скоро ще започне да действа и като Европейски потребителски център. Тоест ще може да дава информация и съвети по проблеми, които българските граждани са имали и в други държави членки на Европейския съюз.
– Как изглежда България от позицията на член на Еврокомисията? Сега имате възможност да наблюдавате отстрани процесите у нас.
– Все още не можем да се отърсим от идеята, че Брюксел решава. А всъщност отговорността за ставащото в България е в наши ръце.
– Вече тече кампанията за местни избори. Какъв е портретът на идеалния европейски кмет?
– Добрият кмет е деен, прагматично ориентиран, с усет да мотивира хората. Но градовете ни никога няма да се променят истински, ако не свикнем с мисълта, че и ние трябва да поемем част от своя договор – да не си хвърляме боклуците, да премитаме пред магазина или блока, да се самоорганизираме в общности, които стопанисват и пазят.
– Каква е оценката ви за работата на кабинета?
– Мисля, че работа на министър-председателя е да оценява кабинета и това беше направено по повод 2-годишното управление на коалицията. А иначе всеки дава оценката си на избори.
– Колко често разговаряте с премиера Сергей Станишев и с царя и за какво?
– Разбира се, че се чуваме. Както и с много други български политици. В постоянен контакт съм и с българските евродепутати. Започвам деня си с новините от България и искам да съм в помощ на страната си с каквото мога.
– По време на кампанията за спасяване на българските медици в Либия имахте всекидневни разговори за съдбата им с комисар Бенита Фереро Валднер. Усилията ви обаче останаха в сянка. Какво не знаят българите за вашата роля?
– Не исках да се говори за това, защото всяко излишно движение можеше да навреди. Иначе ангажирах колкото се може повече европейски политици с каузата ни. Знаете, представители на медиите, подели кампанията „Не сте сами“, заедно с роднините на сестрите бяха в Брюксел, където се видяха с г-н Пьотеринг. Както и с Пат Кокс, чието „Европейско движение“ поде кампанията „Да ги върнем у дома“.
Г-н Кокс дойде и в България и имаше личния ангажимент да мотивира европейската общественост в подкрепа на българските медици.
http://www.standartnews.com/bg/article.php?article=204002
Leave a Reply