Шанхай е третият муниципалитет /град на централно подчинение/ на Китай с излаз към морето. Той е промишлен, финансов и търговски център, а в момента и най-голямото по стокооборот пристанище в света. Шанхай е уникален със своята архитектура. В средата на ХІХ век на това място съществува малко рибарско селце. След Опиумните войни и подписването на неизгоден за Китай договор, Великобритания, Германия и Португалия си разпределят няколко селища по крайбрежието и строят свои колонии. Шанхай е едно от тях. По тази причина архитектурата му е в колониален стил и постройките по брега на река Хуанпудзян, в района на Уайтан /крайбрежната улица/ са изцяло западноевропейски.
Срещу старата част на града през 90-те години на ХХ век започва строеж на новата зона Пудун. Пейзажът е изключително футуристичен, небостъргачи се извисяват и блестят като диаманти на фона на пълната луна. Там се намира и третата по височина в света телевизионна кула “Перлата на изтока”. Други забележителни постройки са: мостът Янпу, грандиозните детелини на улиците „Лошанлу” и „Лунянлу”, безмитната зона Уайгаоцяо, валутният търговски район Лидзядзуей, районът за обработка на експортните стоки Дзинцяо, както и районът на високите технологии Джандзян. Уникален по своята красота, с корона от светлини на върха, е небостъргачът Дзинмао – сграда, висока 88 етажа. От 1-и до 52-ри етаж са разположени офиси, по-нагоре е най-изисканият пет-звезден хотел в източен Китай.
Освен със зоната Пудун, Шанхай е известен и с един от най-живописните пазари в света Ююен. Това всъщност е цял квартал в традиционен китайски стил, в който има езеро, парк и даоски манастир. В югозападната част на града е Храмът на нефритения буда Юфосъ, известен с най-големия Буда в света, направен от единствено парче нефрит. Според китайската митология нефритът бил храната на Нефритения император, извор на безсмъртие и вечна младост. Затова и досега китайците предпочитат бижута, направени от този камък, като често по-редките видове нефрит са по-скъпи от златото.
Други забележителности в Шанхай са музеят на Лу Сюн – най-даровитият китайски автор от началото на ХХ век, Домът музей на Първия общокитайски конгрес на ККП, Шанхайската промишлена изложба, паркът Жънмин, площад Жънмин, както и централната търговска улица Нандзинлу, на която са разположени представителни магазини на почти всички световни фирми за дрехи, аксесоари, часовници и т.н.
С корабче по Яндзъ или с влак по най-старата жп линия в Китай може да се стигне до Нандзин или Нанкин. Буквално преведено на български, името на града означава “Южната столица”. Китай три пъти през историята си е попадал под робство на северни племена и всеки път съсловието на благородниците се е премествало на юг, далече от завоевателите, като дори паралелно с династиите на нашествениците са съществували и често китайски южни династии. Нандзин, поради стратегическото си положение и защита както от реката Чандзян на север, така и от планини на изток, е ставал естествен център на политически, икономически и духовен живот на страната..
От ІІІ до ХV век градът е бил столица на общо осем династии. За последен път Нандзин е бил столица на Китай в началото на ХХ век, по време на японското нашествие и чак до 1949 г., когато със създаването на Китайската народна република столицата е преместена обратно в Пекин. По време на японската инвазия в Нандзин са убити стотици хиляди китайци и като спомен от това мрачно събитие е изграден Музеят на клането, място, създадено да напомня на поколенията ужаса от войната и цената на мира. В източната част на града е гробницата на Сун Ятсен, парк, планиран според описанията на парка в един от четирите най-известни романи на Китай “Сън в червените покои”, храмови постройки. Интересни са Нандзинският мост през р. Яндзъ /Чандзян/, езерата Мочоуху и Сюенуху, мавзолеят на Нандзин и др.
Между Шанхай и Нандзин е разположен град Суджоу. Китайците имат една пословицата: “На Небето има Райски дворци, а на Земята – Суджоу и Ханджоу”. Суджоу е наричан “китайската Венеция” както поради живописните канали, обхващащи като в мрежа целия град, така и заради наклонената пагода на хълма Хуциу.
Парковете Лиуюен, Джуоджънюен, Цанлантин, Ханшансъ са сред представителните в световен мащаб за ландшафтната архитектура на Китай. Суджоу е един от центровете на производство на коприна и има Музей на коприната, където може да се наблюдава целият процес на обработка от буба до краен продукт.
Град Цюфу е бил столица на царство Лу от епохата Пролети-Есени /770-478 г.пр.н.е./. В него през VІ-V в. е живял най-известният китайски мислител Кундзъ, или Конфуций. Сега мястото е резиденция на рода Конфуций, макар живите потомци на философа да живеят в Тайван. Цюфу е истински музей с имението, храма и гробището на рода Кундзъ.
На север от Цюфу се намира едно от съкровищата на световна култура, включено в ЮНЕСКО – планината Тайшан. С височина 1545 м. над морското равнище, тя е любимо място за китайските пилигрими. Известността й идва от особеното съчетание на безкрайна равнина и тази планина, която сякаш изниква от земните недра.
Циндао е прочут морски курорт. Известен е с ниските си летни температури и бирената фабрика Циндао, в която се произвежда една от трите известни китайски марки бира.
Ханджоу е вторият “райски” по красота град. Марко Поло, който през ХІV в. посетил Китай, намира Ханджоу за “най-живописния и великолепен град в света”. Той е възпяван заради езерото Сиху, побрало огромен брой забележителности. Например островчето Сяоинджоу, беседката Хусинтин, пагодата Баочута и парка, в който са изградени копия на всички известни пагоди в Китай в умален размер, храмът Юемяо и Лининсъ, построен над езерото. За всяка от тези забележителности са писани поеми и са разпространявани легенди и предания. Ханджоу е известен с производството на чая “Лундзин”, или “Кладенеца на Дракона”, известен както в Китай, така и по света.
Островът Путуошан е една от четирите свещени будистки планини. Унищожен напълно през Културната революция, сега е наново осеян с бляскави златисти храмове, от които може да ти спре дъха.
Административният център на пров. Анхуей е град Хъфей. В околностите му се намира друга от четирите будистки планини – Дзиухуашан, където има множество пещери, планински фонтани и водопади. Други планини обаче, също в близост до Хъфей, привличат туристите. Хуаншан са включени в ЮНЕСКО в списъка на световното природно наследство. Те са великолепни с отвесните си скали, по които растат китайски пинии с характерната плоска като шапка на голяма гъба корона, каменни ансамбли, морета от облаци и горещи извори.
На юг от Хъфей се намира “порцелановата столица” на Китай – градчето Дзиндъджън, пров. Дзянси. Тук порцелановите изделия са с характерни синьо-бели шарки.
Освен Дзиндъджън в Дзянси си струва да се посети и планината Луншан. С височина от 1470 м. над морското равнище, тя е известна още от древността с пейзажите си и лятната прохлада.
Съставител: Яна Шишкова
Leave a Reply