Северокитайски маршрут: Бейдзин-Тиендзин-Цинхуандао-Датун

Пекин или Бейдзин /буквално “Северната столица”/ е столицата на КНР и е политически, културен и туристически център на страната.
Преди 700 000 години около Пекин, в района на Джоукоудиен, е обитавал пекинският питекантроп, или т. нар. синантроп. През 1027 г.пр.н.е. феодалът Джао от царство Джоу основава Йен – гранично градче, търговски пункт, място на среща на корейски и монголски племена с китайци от територията на съвременната провинция Шандун и Централен Китай. По време на Воюващите царства се развива до столица на царство Йен. През 226 г.пр.н.е. първият китайски император Циншъхуанди завладява Йен и основава град Дзи. През 938 г. столицата е преместена в Нандзин /”Южната столица”/, а през 1403 г. е отново в Пекин, благодарение на втория император от династия Мин Юнлъ. С изключение на периода 1927-49 г. Пекин продължава да бъде столица на Китай и до сега.
Пекин е с площ 16 800 км², а с прилежащите си територии е колкото Белгия. Населението му е около 15 млн., като всекидневно има и 4 млн. туристи. Макар да е един от най-големите градове в света,  той е изключително добре планиран и в него е трудно да се изгубиш. Изграден е с ориентация север-юг и изток-запад, с прави булеварди и улици и правоъгълни квартали. Центърът е Забраненият град, дом на минските и цинските императори, който е Първи кръг /по-точно квадрат/ в планировката на града. Вторият кръг включва площад Тиенанмън, най-големия площад в света и радиусът от километър около Забранения град. По очертанията на Втория кръг под земята е изградена първата линия на китайското метро. На изток от него се намират най-престижните райони на Пекин. Там е дипломатическият квартал, новите сгради на повечето министерства, богатата улица Уанфудзин, както и най-голямата книжарница в страната. В западната част на Пекин има множество хълмове, които приютяват великолепни храмове. Пак там е един от най-известните паркове Сяншан, или Ароматната планина.
Като град с дълга история и арена на множество политически и културни събития, Пекин е от местата с най-много забележителности.
В центъра на града е Забраненият град или Гугун, който е най-големият дворец в света. Той е планиран до последната летва като символ на хармонията във Вселената. Навсякъде в архитектурата му се налага числото девет. Помещенията в двореца са 9999, като под помещение се има предвид пространството между четири подпорни колони. Така една зала може да се състои от 12-18 помещения. Дворецът е разделен на мъжка и женска част, които символизират Ин и Ян. Ян е мъжката част с парадните зали, разположени по оста юг-север. Черната точка на Ин в мъжката половина е павилионът на императрицата, където тя се е намирала по време на големи празници и церемонии. В северната част са жилищните помещения на императора и неговото семейство, което по време на цинската династия се е състояло от седем главни и огромен брой второстепенни съпруги. Пак там живеели евнусите и обслужващият персонал. В частта на Ин също има светло Ян петно – това е спалнята на самия император.
Всички покриви на сградите в двореца са покрити със специална жълто-кафява глазура, напомняща злато. Тя е създадена от майсторите на керемиди и украси, обитавали улица Лиуличан. Доскоро Лиуличан бе една от туристическите атракции – голям пазар на традиционни произведения на изкуството.
Гугун е обкръжен от висока стена с четири бойни кули в ъглите и дълбок ров, който е свързан чрез канал с парка Бейхай. Там се намира прочутата Бяла пагода, копие на Бялата пагода в Янджоу и оригиналната стена на Деветте дракона – символ на императорската власт. Веднага зад северния изход на Забранения град епаркът Дзиншан. Това е изкуствен хълм, създаден от изкопаната земя на защитния ров на Гугун. На хълма има пет беседки, от най-горната се вижда цял Пекин. В този парк се е обесил последният император от династия Мин, предпочел смъртта пред това да се предаде на манджурските нашественици.
Пред южната порта на Забранения град, наречена Портата на Небесното спокойствие, се е ширнал най-големият в света площад със същото име. Той побира един милион души. В центъра му е мавзолеят на Мао Дзъдун. В западната част е китайският парламент – Залата на Народните Представители, в източната – Военноисторическият музей.
Част от важните императорски сгради е огромният парк на Храма на небето. Тук императорите се молели за богата реколта и просперитет на държавата. Ихъюен, или Летният дворец, е в северозападната част на Пекин. Построен около езеро, той е един от най-впечатляващите дворцови комплекси на Китай. Около водоема има редица изящни павилиони, а по брега е построена най-дългата покрита алея в света. В края й се завива надясно към малък залив и внезапно пред очите се изправя величествен каменен кораб с драконова глава на кърмата. Той е символ на цялото управление по времето на страшната манджурска императрица Цъси, тъй като тя използвала парите, предназначени за построяването на китайската военна флотилия, за изграждането на Ихъюен. Вместо истински кораби тя наредила да се построи този единствен каменен кораб.
Освен дворцови постройки в Пекин има и множество храмове, представящи трите основни учения и религии в Китай: будизъм, даоизъм и конфуцианство.
Юнхъгун, или Ламаисткият храм в центъра на Пекин, е истинска перла в архитектурата на града. Той представя тибетския будизъм,  в който се намира най-голямата статуя на Буда в света, направена от едно единствено дърво. Уникалното изваяние е записано в рекордите на Гинес.
Близо до Юнхъгун е Храмът на Конфуций. Той е най-големият конфуциански паметник след този в градчето Цюфу, където е резиденцията и семейното гробище на рода Конфуций.
Байюнгуан е най-посещаваният даоистки манастир в Пекин.
Най-новата забележителност на Пекин е районът, в който се строи Олимпийското градче със свръхмодерен стадион, ресторанти, общежития, специализирани магазини за чай, коприна, сувенири, както и изключително интересния Парк на
китайските националности. В него в естествен ръст са пресъздадени най-красивите пагоди, дворци и постройки от цял Китай.
Близо до Пекин са разположени два от най-посещаваните туристическите пункта на Великата китайска стена: Бадалин се намира на 70 км. от столицата и представлява напълно реставриран участък с храм, близо е и другата точка – Мутиеню, на 90 км. За истинските ценители на древността обаче е препоръчително да посетят деветнайсет километровия участък в Съматай /110 км. от Пекин/. Самата стена е дълга над 5000 км., но никой досега не е изчислил обема й с всички разклонения. По време на първия китайски император Циншъхуанди през ІІІ в.пр.н.е. стените на част от северните градове били свързани в едно цяло. Първоначално стената била построена от кал, много по-късно е довършвана с дялани камъни. Началната й точка е Шанхайгуан в провинция Хъбей – там тя започва от Бохайско море, и завършва с крепостта Дзяюгуан в провинция Гансу.
Освен Стената интересен обект са Тринайсетте гробници на минските императори. Тази цифра е странна, тъй като царувалите императори са шестнайсет, а функционират само осем от гробниците. Мястото прилича на ветрило с дръжка, заобиколено от хълмове, като гробниците са изкопани в скалите и под земята. “Дръжката” е под формата на дълга алея в центъра на прекрасен парк. От двете й страни има каменни скулптори на двойки цивилни и военни чиновници, както и на животни-пазители. В края има отворен павилион, в средата на който се издига каменна стела върху гърба на костенурка с драконова глава. Това животно е един от деветте сина на Дракона от брака му с морската костенурка Ао. Съществува поверие, че ако погалиш главата му, ще си подобриш паметта.
Град Тиендзин е вторият по северокитайския маршрут. С площ 11 300 км² и население 10 милиона, той е предимно индустриално пристанище с най-големия в северен Китай контейнерен терминал. Паркът, построен направо във водата, е най-интересната туристическа забележителност. Сред традиционните произведения на изкуството тук могат да се намерят великолепни килими, глинени кукли и “ниенхуа” – картинки, с които украсяват къщата по време на Пролетния фестивал.
Пътувайки на север по Пекин-Тиендзинската жп линия, туристите могат да се полюбуват на град Цинхуандао на брега но Бохайско море. Бейдайхъ, подчинен на Цинхуандао град, се намира на самия бряг на морето и е известен курорт. Наблизо, в градчето Шанхайгуан, се намира източният край на Великата китайска стена.
На северозапад от Пекин, в северната част на провинция Шанси, е разположен град Датун. Известен е както с добива на въглища, така и с пещерите Юнган. Те се намират на 15 км. от града, и са издълбани са през 480 г. по време на династия Уей. Досега са запазени 53 пещери с над 50 хил. скални будистки изображения и статуи на Буда. Най-високата статуя е 17 м., а най-малката – 12 м.
Една от туристическите перли на северен Китай е град Чъндъ, провинция Хъбей, на 250 км. от Пекин. Тук е и Бишушанджуан – летният дворец на императорите, който заради мекия климат и прекрасната природа е бил вилна зона на големците от династията Мин. Тук е и ансамбълът Уайбамяо, който се състои от седем храма.