След като години наред натискаше цените в глобален мащаб надолу, сега Китай може да започне да изнася инфлация.
Китай е световно плашило №1 за много политици, бизнесмени и работници в развитите държави. За сметка на това обаче евтиният износ, който азиатският гигант бълва, бе най-добрият приятел на западните потребители. Досега.
Един от положителните ефекти от китайския икономически възход през последното десетилетие е, че нискоразходното производство стабилизира и дори натисна надолу цените на много стоки в глобален мащаб. Повишаването на индекса на потребителските цени в азиатската страна от началото на годината обаче събуди страхове, че на хоризонта се задава нов нежелан китайски износ – инфлация.
Идва ли краят на китайския ефект
През май инфлацията е достигнала 3.4% на годишна база, което е най-високото ниво от 27 месеца насам, съобщи във вторник Националната статистическа служба на Китай. Същевременно за трети пореден месец ръстът на индекса на потребителските цени е над целевата „комфортна зона“ от 3% на китайската централна банка и това засили вероятността от скорошно затягане на монетарната политика и по-бързо от очакваното повишаване на лихвените нива.
Скокът на потребителските цени идва основно от поскъпването на хранителните продукти и най-вече на свинското месо. В Годината на Огненото прасе според китайския зодиак страната преживява истински ценови шок по отношение на свинското, което поради традиционната култура там е толкова основополагаща и ключова стока, колкото е бензинът в САЩ. Доказателство за това е фактът, че цената на свинското месо е водеща новина в страната, правителството изрази сериозна загриженост по темата, премиерът Вън Цзябао лично посети една свинеферма и призова местните власти да стимулират финансово свиневъдите с цел увеличаване на производството, а Министерството на търговията оповести, че обмисля да освободи известно количество от стратегическия резерв от замразено свинско месо и живи прасета на Китай.
Според някои анализатори поради този факт повишаването индекса на потребителските цени в Китай не е причина за тревога, тъй като изглежда подчинен на специфични обстоятелства, докато основната инфлация (която изключва силно колебливите цени на храните и енергията) остава ниска и се движи около 1%. Не липсват и мнения обаче, че последните данни са червена лампа за устойчиво нарастване на инфлацията в Китай, а оттам и в други държави. „Много хора подценяват дефлационния ефект, който китайският износ оказваше през последните 10 години. Но той стигна своя лимит – в Китай има инфлация на заплатите, има повишаване на цените на суровините. Просто няма повече резерви“, коментира Майкъл Смит, главен изпълнителен директор на HSBC в Азия, пред в. New York Times.
Глобализацията като двупосочна улица
Вече има индикации, че в отговор на вътрешния инфлационен натиск китайските компании започват да повишават цените на експортните стоки и така на практика отпускат спирачката, която от дълго време държи инфлацията на Запад под контрол. Според данни на китайските митнически служби експортните цени са нараснали средно с 5.3% за първото тримесечие на годината, като повишение се отчита както при трудоемките стоки като текстила и обувките, така и в енергоемките сектори, като стоманата например.
Същевременно с икономика, която, по всичко изглежда, ще отбележи ръст от над 10% за пета поредна година, компаниите планират да увеличат работната си сила със средно 13% според скорошно проучване на китайското трудово министерство. Според различни изследвания много работодатели изпитват трудности да попълнят свободните си позиции както във фабриките за текстил в по-бедния Юг, така и в софтуерните компании в североизточната част на страната. В резултат заплатите растат с над 10% годишно и дните на Китай като най-нискоразходния производител в света на евтини трудоемки стоки като тениски, домакински уреди, маратонки и детски играчки изглеждат преброени.
Това е лоша новина за Европа и САЩ. През последното десетилетие евтиният труд от Китай, Индия и страните от Източна Европа позволи на много от западните икономики да се наслаждават на благоприятната комбинация от висок икономически растеж и ниски лихви, избягвайки жилото на инфлацията, отбелязва в. Wall Street Journal. Според оценки на Международния валутен фонд (МВФ) например потокът от евтин внос в САЩ, от който са спечелили потребителите, е намалил американската инфлация с 1% през изминалите десет години.
Сега обаче се оказва, че глобализацията е двупосочна улица и повишаването на цените в страни като Китай натиска нагоре инфлацията и лихвите в развитите страни. През последните седмици няколко централни банки, като например Банк ъф Ингланд и Европейската централна банка, вдигнаха основните лихви и тенденцията е към по-нататъшни повишения. Председателят на американския Федерален резерв Бен Бърнанки каза през седмицата, че нарастващите вътрешни разходи в Китай рано или късно може да се проявят в САЩ чрез поскъпване на вноса, макар че според него ще имат умерен ефект.
„Пазарите привикнаха към идеята, че глобалната икономика ще продължи да натиска надолу цените. Но този етап може би приключва“, коментира Кенет Рогоф, професор в Харвардския университет и бивш главен икономист на МВФ.
Светломира ГЮРОВА, в-к „Капитал“
Leave a Reply