Не са минали и двайсет години откакто Китай се отвори към и за света, а е извършена грандиозна работа по отношение на представянето на страната в чужбина и популяризирането на китайския език и култура. България, като част от света, също се присъединява към тенденциите на все по-задълбочено изучаване на Изтока. В САЩ китайският вече е вторият предпочитан за изучаване чужд език след испанския. В Русия отдавна има традиция в изучаването на Китай, в Европа във всеки централен университет вече има специалност “китаистика” или “китайска филология”.
В България изучаването на китайски език има 50-годишна история – в началото чрез курсове, за да се стигне през 1991 г. до създаването на специалност “Китаистика” към ФКНФ (факултет Класически и нови филологии) на СУ “Св. Климент Охридски” от началото на 90-те години на ХХ век.
Противно на общоприетото мнение за китайския език като изключително труден за овладяване и въпреки трудностите, описани в предния дял, изучаването му за нас българите на едно добро комуникативно равнище се оказва лесно и сравнително бързо.
Както и всеки друг език по света, китайският изправя обучавания пред четири компонента за овладяване: слушане с разбиране; говорене; четене с разбиране и писане.
От тези компоненти ние се справяме успешно с говоренето, което по принцип е може би най-трудният компонент за усвояване. Помагат ни твърдите звуци в българския език. За нас е лесно да овладеем звуците на този чужд език, по-трудни се оказват тоновете. При добра концентрация и учител, който успява да убеди обучаваните в изключителната важност на тоновете, този проблем престава да бъде толкова сложен.
Писането е логично и забавно, въвежда се бавно и постепенно, затова и се овладява сравнително безпроблемно, като единственото условие е упоритост и упражняване на вече наученото, тъй като лесно се забравя.
Четенето е по-труден компонент, доброто му овладяване предполага стабилни основи, запас от около 10000 думи, които съответстват на около 4000 думи от европейски език, както и разпознаването на поне четири-пет хиляди йероглифа.
Слушането и разбирането на китайската реч е изключително трудно – най-вече поради крайно ограничения ни достъп до медии на китайски език като радио и телевизия, както и до невъзможност или ограничени възможности за комуникация с носители на езика. Другата трудност е, че твърде малко китайци говорят чисто и добре “путунхуа”. Южните китайци, които са научили официалния език в училище, често намесват диалектни фрази. Северните китайци, които смятат “путунхуа” за свой роден, са още по-трудни за разбиране, тъй като имат свой собствен говор и акцент, който за нетренираното ухо е неразбираем. Естествено, не е редно да кажеш на китаец, че не знае добре китайски. Затова в практиката си добрият преводач се научава на множество говори и се нагажда към начина на изказ на китайците, с които работи.
За усвояването на компонента слушане с разбиране много помагат учебни касети, каквито могат да се намерят в трите центъра за изучаване на китайски език в България или могат директно да се купят в Китай във всяка специализирана книжарница.
Обучението по китайски език по възрастови групи
Езиковедите и методолозите различават три възрастови групи, когато се касае за изучаване на чужд език. Това са деца до 12 годишна възраст; юноши от 13 до 16-17 годишна възраст и възрастни.
Началното езиково обучение І-ІV клас по китайски език се дискутира през последните две години и се търси начин да се заеме от опита на японските паралелки в 18 СОУ, които през последните две години успешно стартираха подобно обучение от първи клас. За да започне успешно обучението на китайски език в ранната училищна възраст /І–ІV клас/ е необходимо не само наличието на академично подготвени китаисти с перфектен китайски, но и изискване те да притежават атестат за завършена начална педагогика.
Известно е, че обучението на малки деца изисква специален подход, форми, дозировка и т. н. Друг проблем е липсата на стратегия за финансиране на развитието на подобни уникални кадри. Заплатите в бранша са неадекватни на труда положен за усвояването на език като китайския, както и липсата на възможности за развитие, които са тема за отделен доклад.
Най-успешно е обучението по китайски език в средна възрастова група.
14-15 годишните младежи вече имат изградени езикови умения, асоциативно мислене и теоритична езикова подготовка. В същото време не са претоварени с информация и интензивното обучение, което се прилага в 18 СОУ от 21 часа на седмица се оказва изключително успешно. Постиженията могат да се измерят най-вече чрез системата за външно оценяване HSK, за която ще стане дума малко по-нататък. Факт е, че от четири години насам неизменно поне двама ученика показват такова равнище на знанията, че наред със студентите печелят стипендии за Китай. Стипендиите се отпускат от Пекинския университет за китайски език и култура, който е най-доброто учебно заведение в страната в областта. Проведените изпити в Китай показват най-високо равнище на овладяване на езика от изпратените български специализанти студенти и ученици.
При студентите и възрастните се наблюдава следната особеност: аналитичен подход към езика, формиране на индивидуална система на усвояване, по-трудно отпускане в разговор на китайски език. За по-възрастен човек като цяло не е достатъчно обучението само в България и е препоръчително да специализира поне година в КНР. Само по себе си това е желателно за всеки, който изучава чужд език. Все пак, както беше споменато, китайската граматика е изключително лесна и овладяването на първо равнище на китайски език не представлява голям проблем, затова дори без специализация в Китай е възможно да се научи на много прилично ниво.
Автор: Яна ШИШКОВА
Leave a Reply