Главният център за изучаване на китайски език в България е специалността “Китаистика”, която се намира в Центъра за източни езици и култури (ЦИЕК), ФКНФ, към СУ “Св. Климент Охридски”.
Специалността официално съществува от 1991 г. Досега общо над 100 студенти са завършили бакалавърски, магистърски и докторски степени.
Основите на преподаването на китайски език в България обаче. поставя известният китайски езиковед Джу Дъси, който пристига в Софийския университет и през март 1953 г. започва да преподава езика на български студенти. По онова време около 500 души посещават неговите лекции.
С изключителен принос е и г-жа Джан Сунфън, омъжена за българин и лекар по специалност, която е написала най-много помагала за българи, включително учебник с текстове, както и единствения досега Българо-китайски тематичен речник.
Ръководител секция „Китаистика“ понастоящем е проф. д-р. Ал. Алексиев, специалист по китайска фразеология и публицистика.
Преподаватели в специалността за 2011/2012 г. още са: А. Цанкова – практически китайски език; В. Карастойчев – литература; С. Иванчев – китайски език; К. Пейковска – китайски език; Л. Желязкова – философия.
Интересът към езика е повишен, но поради сложността му голяма част от студентите не завършват. Средно на година випускниците са 5-6 души. Независимо от малкия брой, качеството на обучение е доказано високо. При всяка специализация в Китай на място се организират изпити за проверка на знанията и българите неизменно показват най-високи равнища на овладяване.
ВТУ
От 1993 г. във ВТУ стартира специалността „Приложна лингвистика” с два езика, като втори език е китайският. Екипът преподаватели е съставен както от светила в българската китаистика начело с проф. Бора Беливанова, така и от младите амбициозни специалисти, възпитаници на ВТУ, Искра Мандова, завеждащ специалността, и Полина Венкова. Освен тях преподаватели са още Мария Маринова и китайски специалист с двугодишен мандат.
18 СОУ „Уилям Гладстон“, София
Обучението в 18 СОУ „Уилям Гладстон“ стартира прз 1992 г., като първият випуск представлява смесена паралелка от 12 ученика в осми клас изучаващи китайски език и 12 – изучаващи японски език. Обучението започва в 8 клас и продължава до 12ти. Основен принос за създаването на тази паралелка има проф. Лиу от Пекинския университет за китайски език и култура, която пише и първият учебен план, разпределен като учебен материал по години.Следват години без прием, поради липсата на кадри и ниското заплащане (китаистите получават 20% по-ниска заплата, заради липсата на педагогически профил). Обучението се стабилизира за кратко с две пълни профилирани паралелки с китайски език, съответно прием 1997 и 1998 г, но липсата на педагогически кадри отново поставя паралелката пред провал.
От 2002 г насам има постоянен прием годишно на една паралелка с китайски език, благодарение на постоянен учител и новите възможности за разпространение на китайската култура и език по света с нарастване на икономическата мощ на Китай. Паралелката е снабдена с отделен кабинет, техника, учебници и богата библиотека. Подарен е фонетичен кабинет и е подписана спогодба за изпращането на двама учители доброволци от китайска страна, които да подпомогнат обучението по китайски език. Като допълнителен стимул започват да се формират групи деца, които на обменни начала да живеят в китайски семейства за по една седмица годишно, възможности за краткосрочно обучение в престижни университети на Китай.
Паралелките с китайски език са хуманитарни, с прием след седми клас и изпити по български език и математика. Учебният план предполага петгодишно обучение разпределено по години както следва:
8 клас 648 уч. часа
9 клас 216 уч. часа
10 клас 216 уч. часа
11 клас 252 уч. часа
12 клас 288 уч. часа
В 8 клас са предвидени и 36 уч. часа за т. нар. “технологии”, което на практика въвежда разнообразни области от странознанието на Китай като помощни културни реалии.
През учебната 2005/2006 г за пръв път е изработен и официален учебен план за паралелките с китайски език, който все още не е приет и това поставя под съмнение легитимността на китайските паралелки.
СОУ “Васил Левски”, Русе
От 2005 г в най-голямото училище на гр. Русе, СОУ “Васил Левски” стартира СИП по китайски език за 6ти и 7ми клас. 2006-2007 СИП китайски език се изучава вече в четири паралелки (1, 5, 6 и 7ми клас), а през 2007 г. е приета първата паралелка с интензивно изучаване на китайски език.
Програмата копира часовата рамка на МОН за всички езикови паралелки за обучение по първи чужд език (8 клас – 18+1 часа седмично; 9 и 10 клас – 6 часа; 11 клас – 7 часа; 12 клас – 8 часа) от 9ти до 12ти клас се предлагат допълнителни 3 часа СИП по китайски език. Основен преподавател е Рени Христова, през 2008 г. Се присъединява и Наталия Николова (двете завършват специалност „Приложна лингвистика с английски и китайски език“ към ВТУ през 2004 г.).
Освен тях от 2008 година стартира програмата за учители китайски доброволци, като първа доброволка в Русе е г-ца Тун Мън (佟萌), а през учебната 2009/2010 г. пристигат две доброволки, Дзя Жун (贾荣) и Хун Хай (洪海). През 2009/2010 г. общо 211 ученика изучават китайски език. От тях под формата на СИП от първи до седми клас учат китайски език 173 ученика; като профилирано обучение – 38 ученика (18 ученика в осми клас, 20 ученика в десети клас). Поради липсата на минимален брой от 18 ученика в паралелка, учебната 2008/2009 е нулева като профилиран прием.
До момента столичното 18 СОУ “Уилям Гладстон” и русенското СОУ “Васил Левски” са основните центрове за изучаване на китайски език и култура в България в средното образование. Освен тях, има още няколко центъра, в които под някаква форма се изучава китайски език, като си струва да се отбележи възможността за СИП по китайски език в Първа английска гимназия в София за горен курс, въведена през учебната 2008/2009 г.
Автор: Яна ШИШКОВА
Leave a Reply