В тези смутни времена ми се иска да разкажа за нещата, които ме радват. Голямата ми радост и гордост са децата от китайската паралелка в 138мо СОУ. Млади хора, които решават да учат китайски език и да си причинят целия стрес на едно твърде интересно и интензивно обучение по език и култура.
Радва ме, че заедно с тях и с родителите им, от две умеещи да учат деца за два месеца изградихме екип, в който задачите се изпълняват, защото има разбиране и желание за прогрес. Радва ме, че са с мен по събития, които предизвикват у тях отклик. Радва ме, че идват в събота на Култура на Китай и Калиграфия, вече не само по задължение, но и от любопитство какво готви новият ден, новият урок. Радва ме доверието в очите им и осъзнаването на собственото достойнство и умения.
Ето репортаж за част от събитията, в които участвахме досега:
1. Празникът на Средата на есента, организиран от Институт Конфуций-София
Един от най-любимите празници в Китай е Средата на есента, който се отбелязва в чест на Луната. Според китайския лунен календар, седмият, осмият и деветият лунен месец съставят есента. Осмият месец се пада в средата на есента, а петнадесетият ден е средата на месеца, затова фестивалът се нарича „Празник на средата на есента“. Пълната луна се смята за символ на събирането, затова празникът също така е наричан „Празник на събиране на семейството“.
Учениците и родителите им се сдобиха с китайски имена, изписани с калиграфски разкош
Този празник има дълга история, като особено важен елемент е било поднасянето на жертвоприношения към луната. Прието било през пролетта да се поднасят дарове на слънцето, а през есента — на луната, като тези обичаи били изпълнявани не само от владетелите, но и от простолюдието.
С течение на времето сериозните церемонии се превърнали в неформално забавление. Традицията хората да се наслаждават на луната добила особена популярност по време на династия Тан (618–907). В чест на луната били съставяни множество оди от бележити поети. Храмът на луната в Пекин например бил построен, за да може императорските семейства от периода дзядзин, династия Мин (1368–1644), да поднасят даровете си на луната. В днешно време традиционните жертвоприношения са заместени от грандиозните тържества, на които хората се забавляват със семейство и приятели.
Похапването на т.нар. лунни кексчета на есенния фестивал е сред любимите китайски традиции. Кексчето е кръгло, символизиращо туан-юен („събиране“), и затова в някои провинции се нарича „кексче туан-юен“. Тези сладкиши са важна част от празнуването на есенния празник. През вековете те са били символ на добър късмет и щастието от събирането на семейството.
Лунни кексчета
Рязаната хартия е най-лесният начин да се преобрази домът. Любими са изображенията с пожелателен характер, а червената хартия е най-предпочитана, като символ на пролетта, младостта и любовта.
Обичаят на ядене на лунни кексчета по време на есенния празник датира от времената на царуването на танския император Ли Шъмин с прякора Тайдзун (566–635), когато неговият генерал Ли Дзин (571–649) се връщал след победа над сиунну (хуните) на петнадесетия ден на осмия лунарен месец. По това време един пътуващ търговец от Турпан предложил кръгли сладкиши на императора в чест на победата. Тайдзун поел кръглото кексче и сочейки луната, с усмивка казал: „Бих искал да поканя жабата (според митологията на луната живее жаба) да се наслади на сладкиша ху“ (ху — име, с което хората от народността Хан наричали малцинствените групи в древен Китай.)
Оттогава яденето на сладкиши ху като традиция се разпространило из цялата страна. Съществува и предание, че по-късно император Сюендзун (685–762) опитал от сладкиша ху с любимата си наложница Ян гуейфей (719–756). Не харесал името „ху“ и наложницата предложила да ги нарекат „лунни кексчета“ и именно под това име те достигнали и до наши дни.
Танц на Дракона, клуб „Сюан гуей“
На празника на средата на есента се организират фенерени шествия по улиците на градовете. Носят се фенери, които да подчертаят яркостта на Луната. Фестивалното честване с фенери за празника на средата на есента е второ по мащаб след Празника на фенерите (петнадесетия ден от първия лунарен месец).
Важна част от честванията е и изпълнението на „Драконовия танц“ , който като традиция е въведен преди около стотина години. За нас такъв танц изпълниха членовете на клуб „Сюан гуей“.
Благодарим на труда на целия екип на Институт Конфуций-София и най-вече на усилията на директорите г-жа Антония Цанкова и проф. Гу.
2. Празник на китайската паралелка в 138 СОУ, 18.10.2013 г
Макар и да бяхме учили едва месец, решихме да покажем на родителите, колегите и съучениците от останалите класове гордостта от нашите нови знания. Организирахме си чаепитие със зелен чай, подредихме си нашия кабинет с чудни украси, дарени от Институт Конфуций ВТУ в лицето на директора г-жа Искра Мандова, а после поканихме всички да изслушат цяла лекция по география на Китай.
Всеки от осмокласниците разказа по нещо за местоположението, релефа, водите, климата, флората, фауната и административното делене.
Подреждаме си своето местенце
Момичетата и момчетата бяха облекли китайски носии и ефектът беше зашеметяващ – сякаш имахме не класна стая, а кафез с весели пъстри канарчета, опитващи се да пеят на китайски в четирите тона.
Твърде ефектен беше номерът на Андониос – той изнесе кратък боен спектакъл с меч. Беше толкова впечатляващо, че цялата зала затаи дъх, а самият Тони все едно полетя към небесата в един момент.
Тук е моментът да благодаря от сърце на цялото ръководство и специално на г-жа Кръстева, която не само че направи всичко възможно паралелката ни да се осъществи, но направи и чудесен ремонт, даде ни проектор и компютър, с който да разнообразим часовете, а това винаги е хубаво, както знаем – „По добре веднъж да видиш, отколкото сто пъти да чуеш“.
Лекция по география на Китай
3. Посещение на спектакъла „Невидимите №2: Фу“
Нашите приятели от Студио за документален театър „VOX POPULI“ изиграха специално за нас в Червената къща документалния спектакъл за „невидимата“ китайска общност в България.
С актьорите от „VOX POPULI“, които ни представиха спектакъла „Невидимите №2: ФУ“
Учудих се доколко точно бяха напипали проблемите – известната будистка тъга, стремежа към богатства на ниските прослойки, разрушаването на традиционната китайска култура, бита на китайците на Илиенци. Документалните кадри обаче показаха нещо твърде красиво – сливането на двете ни общностти чрез младото поколение.
Децата навсякъде са деца!
Обичат да скачат, да се радват на живота, да танцуват и пеят. Най-сладко бе китайчето, което каза стихчето „Аз съм червено яйце“, свързано с китайския обичай да се известява за раждането на дете с червени яйца – четен брой за момиченце и нечетен за момченце.
Благодарим от сърце на „VOX POPULI“, на Пламен Великов, Мила Банчева, Тодор Близнаков и Деница Даринова.
Автор: Яна ШИШКОВА
Leave a Reply