Коледна приказка

Живял на света един добър човек. Журналист. Името му било Дянко Шишков.

Той пораснал в Казанлък. Преживял бомбардировките през Втората световна война и със смях по-късно разказвал как тръгнал да спасява гъската под прелитащите самолети. Пораснал, изучил се и открил у себе си невероятна любов към една култура – руската. В комунистическа България всички се стремели да понаучат нещо за страните зад Желязната завеса, но той само за Русия четял, за нея следял новините и пишел.

Минало се време и станал той известен публицист в незабравимия за няколко поколения българи вестник „Поглед“. Потърсили кореспондент за Русия, а тук Дянко нямал равен на себе си в познанията за страната, та пратили него. По онова време не можело за дълго кореспондент или дипломат без семейството си да пътува, та взел със себе си и съпругата си Мая Матова, и дъщеричката Яна Шишкова.

Седем години минали, а Дянко почти всеки ден посрещал приятели и колеги от България и настанявал в тясната си квартира. Описвал събития, намирал другари, които да му помогнат да стигне и в най-тайните и забранени кътчета на СССР. Веднъж полярници го закарали с военен самолет отвъд Полярния кръг с променени документи, та да види диамантени находища и да изкара незабравима Нова година с красавици със златни зъби и мъже, които залагали къщите си на комар.

Друг път тръгнал по следите на Трети украински фронт и написал серия репортажи, които и до днес се смятат за класика от журналистите.

И през цялото време останал верен на идеята за хуманното и социалното. Обичал всеки, когото интервюира и посреща в дома си, всеки човек!

А сега да се прехвърлим през ноември 2012 г.

Вървял Дянко, причерняло му от грижи – загубил наскоро съпругата си, гледал почти година тъщата си, която за беда счупила и двата си крака, опитвал се да бъде всеотдаен дядо за малкия Максим и да работи в „Работнически вестник“ (той никога така и не предал своите убеждения!), макар да бил вече на 73 години. Паднал Дянко на стълбите пред дома си, ударил си главата и така лежал в локва кръв цяла нощ, защото нямало кой да го види да му помогне – дъщерята живеела другаде, тъщата лежала с почупените си крака само девет стъпала по-нагоре.

Намерили го, в болница го закарали, операция направили. И ето че брилянтният журналист се превърнал в малко дете – ни спомени имал, ни сили да стане да се обслужи. Ден след ден дъщерята го хранела лъжичка по лъжичка, ден след ден рехабилитаторът помагал да заякнат мускулите отново.

Тъкмо да се подобри и пак „пропаднал“. За втората операция дали добри надежди за възстановяване, а дъщерята плачела, защото не знаела откъде да намери пари, за да плати за храната, лекарствата и рехабилитатора.

И ето че стигаме до неочакван обрат. Изведнъж отвсякъде се появили онези добри колеги и приятели, които помнели и обичали Дянко. О, колко много били!!! Тридесет души велики журналисти, събрани покрай „Работнически вестник“ отделили от заплатата си в 65 лв на месец (!?), та събрали 200 лв за Дянко! Съюзът на журналистите и добрата фея Снежа Тодорова също веднага се отзовали, макар да било страшно тежко и за самия Съюз…

Затова, скъпи приятели, вярвайте в доброто и вярвайте, че колкото и губеща тактика да изглежда да направиш услуга, да кажеш добра дума, това се връща стократно! Обичта ЛЕКУВА и дарява надежда в най-тъмните мигове!

Това е моята коледна приказка, която подарявам на вас. Пожелавам ви здраве, щастие, спокойствие и творчество в новата година!

Яна Шишкова