д-р Дориян Александров
Гъвкавите оръжия в У-Шу са един по-малко известен раздел на Ци-Се/Мо-Хай (работа с оръжие). Те не са толкова популярни като другите традиционни оръжия на У-Шу, от които най-известни са меча, копието, сабята и тоягата, които влизат дори и в проекто Олимпийските дисциплини на У-Шу. Факт е обаче, че в стандартизираните т. нар. „18 класически оръжия“ са включени и няколко гъвкави. Това са железен камшик с 9 секции (джъю джие бян), чук-метеор (сан джие гун) и въжено копие (шън бяо). Включването на цели четири оръжия от този вид в „18-те класически оръжия“, показва че тези оръжия са високо ценени в У-Шу. Освен споменатите има и десетки други разновидности, които съществуват в практиката на бойните изкуства както в Китай, така също и в Япония, Корея, Индия, Малайзия, Индонезия, Европа и в други страни.
По-малката популярност на гъвкавите оръжия се дължи на обстоятелството, че те са значително по-трудни за овладяване от другите познати оръжия. Независимо от това, когато са усвоени на експертно ниво, тези оръжия са едни от най- коварните и пълни с изненади, а в добавка на това много от тях са с висок боен потенциал и дават възможност противника да бъде отстранен с минимални повреди за него. Поради своята компактност гъвкавите оръжия могат лесно да бъдат скрити под дрехите (поне повечето от тях), което ги прави актуални и в днешно време. В миналото те са били използвани като допълнителни скрити оръжия и са били задължителен атрибут на тайните агенти, специални куриери, шпиони, диверсанти, членове на тайни общества, разузнавачи, странстващи монаси, рицари на У-Шу, нинджи, специалисти по Фа-Шу („черни изкуства“) и др. Т.е. тези оръжия са специални, майсторски!
Според редица експерти по бойни изкуства гъвкавото оръжие е много по-опасно от твърдото. Дължината му може да се регулира по желание на използващия го; то с лекота опасва щита и твърдите блокове; може да шибне (зашемети) и омотае човека и оръжието му, а силата на удара в края му (накрайника) обикновено е съществено по-голяма от тази на твърдо оръжие с подобна дължина.
От друга страна гъвкавото оръжие има ред особености, които усложняват работата с него. С него не могат да се правят мушкания, освен с дръжките на камшика, гъвкавия боздуган или секционните тояги. С ударния накрайник освен ударите по дъга са достъпни също и стрелящите камшични удари. Този тип оръжие продължава своето движение когато ръката вече е завършила своето и не се спира по волята на използващия го във всяка точка и във всеки момент.
При въртене то се движи по-бързо от твърдото оръжие, но по-бавно променя траекторията си и се подчинява повече на инерцията. Съгласно китайската поговорка, за да се достигне майсторство в овладяването на гъвкавото оръжие, трябва да се тренира толкова години, колкото на него са съчленените елементи. Друго преимущество на гъвкавите оръжия, е че с тях може се атакува от разстояние 2-3 и повече метра. Това дава възможност да бъде изненадан противника с внезапна атака.
В У-Шу гъвкавите оръжия се подразделят в две категории:
1. Преходни между твърди и меки – секционни тояги, гъвкави боздугани, твърди бичове (камшици), меки камшици с дълга дръжка и др.
2. Изцяло гъвкави – чук-метеор, верижно копие, въжено копие, железен камшик с девет секции и др.
В корейската система Чхонмедо гъвкавите оръжия се разделят в три групи:
1. Оръжие с гъвкава бойна част и твърда ръкохватка (бичове и камшици).
2. Оръжие с гъвкава дръжка и твърда бойна част (въжени копия, летящи мечове, чук-метеор и др.)
3. Изцяло гъвкаво оръжие (вериги, въжета, пояси и др.)
Поради своите особености и сложност при боравенето гъвкавите оръжия никога не са се използвали масово във войската като стандартно оръжие. Изключение в това отношение правят гъвкавите боздугани, примката (аркана) и бойната гира (чук-метеор). И трите оръжия са използвани широко в древната българска войска – това е отбелязано в множество хроники, а и археологическите находки го потвърждават.
Тези оръжия са били популярни сред конните народи. По-долу даваме най-важните гъвкави оръжия използвани главно в У-Шу, Нин-Джуцу, Чхонмедо, Ко-Будо, Пенджак-Силат, Каларипаят и в древните български и европейски бойни изкуства. Накрая даваме и някои съвременни гангстерски оръжия появили се в днешно време на базата на традиционните гъвкави оръжия.
БИБЛИОГРАФИЯ:
1. Dr. Yang Jwing-Ming. Introduction to Ancient Chinese Weapons, Unique Publications, California, 1985
2. Wu Bin, Li Xigdong and Yu Gongbao. Essentials of Chinese Wushu, Chinese Wushu Series, Foreign Languages Press, Beijing, China, 1992
3. Li Kegin; Li Xingdong, Soft Weapons – Nine-Sections Whip and Rope Dart, Chinese Wushu Series, Foreign Language Press, Beijing, China, 1996
4. Чжаб Юкун. 100 вопросов по У-Шу, изд. „София“, Киев, 1996г.
5. Константин Валерианович Асмолов. История холодного оружия. Восток и Запад, част 2, Оздоровитеьный и научно-информационый центр „Здоровье народа“, Москва, 1994г.
6. В.Н. Попенко. Древнее оружие востока, Москва, 1993г.
7. В.Н. Попенко. Холодное оружие. Энциклопедический словарь, Москва, 1996г.
8. д-р Дориян В. Александров. Бойни изкуства и военно дело на древните българи, изд. „Тангра – ТанНакРа“, София, 1999г.
9. д-р Дориян В. Александров. Бойни изкуства, военно дело и въоръжение на траки, скити и древни българи, сп. „Авитохол“, кн. 24, София, 2003г.
София, 25.06.2004г.
Leave a Reply