От началото на 80-те години на ХХ век, като следствие от стартирането на политиката за откритост и икономически реформи, в Китай започват да се появяват специални зони за развитие. Те се развиват с огромен успех, който се дължи основно на създаването на благоприятен инвестиционен климат и всевъзможни облекчения, като за различните типове зони действа различна данъчна политика и импортно-експортни ограничения.
Въпреки очевидните постижения, през 2003 г. Министерството на земята и ресурсите провежда безпрецедентно общонационално разследване на специалните зони заради зачестилите случаи на нерационално използване на земята. Разследването довежда до затварянето на 4735 зони (ок. 70% от всички зони в страната).
През 2005 г. обаче отново се наблюдава известно смегчаване на политиката по отношение на тези зони, като Министерството на финансите и търговията поема ангажимента за отпускане на повече земя за районите получили преки чужди инвестиции над 1 млрд долара или с годишна експортна стойност над 500 млн. долара. Съществуват и други „вратички” за разширяване, като всичко зависи от увеличаването на паричните потоци за хазната.
Влизането на Китай в СТО също може да доведе до промяната на ролята на тези зони, тъй като започва да изчезва разликата за преференциалните условия за външни и вътрешни компании, също и в тарифните и нетарифните ограничения.
Понастоящем в Китай функционират над 2000 зони за развитие с обща площ 13700 км². Основно те се делят на:
– Зони за технико-икономическо развитие (ЗТИР); Economic & Technological Development Zones (ETDZ); 级经济技术开发区
– Зони за свободна търговия (ЗСТ); Free Trade Zones (FTZ); 保税区
– Зони за развитие на високотехнологичните производства (ЗРВТП); High-Tech Industrial Development Zones (HIDZ); 高新技术产业开发区
– Зони за гранично и икономическо сътрудничество (ЗГИС); National Border & Economic Cooperation Zones (BECZ); 边境经济合作区
– Зони за експортна обработка (ЗЕО); Export Processing Zones (EPZ);出口加工区
Тези наименования имат различни преводи през английски, за по-голяма яснота може да се разгледа сайтът на Китайската асоциация на зоните за промишлено развитие (http://www.cadz.org.cn/)
Зони за технико-икономическо развитие (ЗТИР)
Като един от етапите на прокарване на политиката за „открити врати”, правителството на КНР решава да основе в крайбрежните райони ЗТИР. Тези зони представляват неголеми по територия парцели земя, отделени в пределите на даден град. Те се явяват „прозорци и бази” за откритата икономика и „магнит” за привличането на капитали, както и стимул за разширяването на експорта, високотехнологичното развитие и помощ за регионалните икономики.
ЗТИР основно са насочени към подобряването на икономическия климат в района, в който се намират и постепенно стават все по-привлекателни зани за чуждестранни инвестиции. От 1984 до 1988 г. в градовете Далиен, Цинхуандао, Тиендзин, Йентай, Циндао, Лиенюнган, Нантун, Минхан, Хунцяо, Цаохъдзин, Нинбо, Фуджоу, Гуанджоу и Джандзян се появяват общо 14 ЗТИР. До 2002 има още два етапа в откриването на подобни зони, понастоящем общата бройка е 54 ЗТИР.
Зони за свободна търговия (ЗСТ)
Създадени с постановление на Държавния съвет, ЗСТ представляват икономически територии, които се намират под особен граничен контрол, разглеждат се като бази за привличане на чуждестранни капитали и осъществяване на експорт. Понастоящем има 15 такива зони разположени на територията на главните пристанища на страната или близо до тях.
ЗСТ обикновено е район от 6-10 км², на територията на който се осъществяват множество икономически дейности, като складиране и съхранение на внесени необмитени стоки, тяхното товарене, разтоварване, претоварване, сортиране, разфасоване, пакетиране, брандиране и др. Още се извършват валутни операции, маркетинг, търговска дейност (с необмитените стоки може да се извършват различни видове търговски сделки), представителство и посредничество, експортна преработка и класифициране на стоката по митнически тарифи. Тези зони създават удобство, когато се касае за стоки за реекспорт или за такива, които са внесени на едро, а се внасят на по-малки партиди във вътрешността на страната.
Зони за развитие на високотехнологичните производства (ЗРВТП)
Китайската асоциация на зоните за промишлено развитие отбелязва, че ЗРВТП се явяват „концентрирани зони създадени с цел максимален пренос на научните и техническите достижения в практическото производство чрез достъпната в местните условия функционална и физическа оптимизация с ориентиране към местните и чужди пазари и към развитието на китайската индустрия върху научните постижения.” Предприятията в тези зони могат да имат определени митнически и данъчни облекчения.
Създаването им стартира през 1988 г. , когато Китай приема програмата за научна-техническо развитие „Факел”, чиято главна цел е както развитието на националната наука и техника, но така и максимално бързото въвеждане в производството на качествени национални разработки. На практика тази програма се явява затворена за чуждо участие. Позволяват се всякакви контрибуции от страна на чуждите инвеститори като средства и технологии, като те самите обаче са лишени от достъп до новите китайски разработки.
Понастоящем в КНР има 53 ЗРВТП на държавно равнище. Освен тях, съществуват и подобни зони на провинциално равнище, т. нар. научно-технически паркове. Те се създават с помощта на извънбюджетни средства, често чрез привличане на целеви чуждестранни инвестиции. Най-често това са капиталите на хуацяо, китайците зад граница, или идват от страни с висок процент етническо китайско население (Сингапур, Тайланд, Миенмар, Индонезия и др.).
Зони за гранично и икономическо сътрудничество (ЗГИС)
Този особен вид зони е създаден предимно в североизточната част на КНР. ЗГИС развиват граничната търговия в отворените градове по границата, осъществяват обработка на стоките за реекспортиране. Подобни зони има по северната граница (изток, център и запад) и южната граница. С Русия са четири (Манджоули, Хъйхъ, Суейфънхъ и Хунчун), в Синдзян на границата със средноазиатските държави има още четири (Хоргос, Инин, Болъ, Тачън); една зона с Монголия (Ърлян-Хото) и още една в Ляонин (Дандун). Пет зони съществуват в южната част на страната (Жуейли, Пинсян, Уандин, Хъкоу, Дунсин).
Зони за експортна обработка (ЗЕО)
Този тип зони представляват особени ограничени територии, намиращи се под митнически контрол и са изцяло ориентирани към експортна дейност. Те се разполагат на площ 2-3 км², обикновено в пределите на вече съществуваща ЗТИР. ЗЕО обезпечават по-малка намеса на бюрокрацията в осъществяването на експортната обработка, тъй като стоките за реекспорт в тези зони могат да се вкарват без формални декларации и без плащане на митнически такси.
Понастоящем в Китай функционират 15 ЗЕО. Централното правителство е основало тези зони като абсолютно изолирани участъци за 24 часов контрол от страна на митническите власти с цел провеждане на експортни операции и противодействие на нелегалната продажба на безмитни стоки. Основната разлика със ЗСТ е огранченият брой дейности в ЗЕО (обработване на експорта, складиране и транспортни дейности), при тях не се облагат с ДДС фирмите със седалище в рамките на зоната, освен това само компаниите, които експортират над 70% от своята продукция имат право на намалена ставка на подоходното облагане, докато в ЗСТ всички компании имат право на подобни облекчения. И в ЗСТ и в ЗЕО не се налага ДДС върху търговията в пределите на зоната.
Преводач и съставител: Яна Шишкова
Оригинална статия: http://abirus.ru/content/564/623/628/673.html
Leave a Reply