Гъвкавият боздуган има множество разновидности. В руския вариант е известен като кистен, китайски – нюанчуй; европейски – моргенщерн („утринна звезда“); японски – кусари-чигирики; индийски двустранен и др. Всички те се състоят от дръжка, гъвкава връзка (обикновено верига) и ударна глава, която често е с шипове.
В европейските варианти има по две или три ударни глави с шипове. Интересна разновидност представляват двусекционните бухалки, които са подобни на китайската асиметрична двусекционна тояга. Първоначално те се използвали от селяните за очукване на снопи и после се усъвършенствали в ефикасно оръжие. Има и български такъв вариант, които се нарича цап или млатило и е доста ефикасен за борба срещу конници.