Автор: Weiqiland Team
Този вид игра, както и други има неясен произход. Всъщност играта, така приличаща на дартс в Древен Китай се е наричала тоуху, което означава „целене по гърнета”. Обяснява се, че гърнетата са се мерели със стрелички. Но от една страна, тези стрелички е можело да отскачат и да се повтаря удара. От друга страна, не е ясно дали някога вместо гърне е имало характерната за дартс рамка.
Играело се с по 24 стрелички. Целта била да се вкарат най-много стрелички в гърнето. Ако стреличката добре отскочела от гърнето, можело да се повтори удара, и да се спечелят нови точки. Добрите състезатели били прочути и ги канели на тържества.
Източниците споменават, че играта „тоуху” е била популярна по време на празненства и банкети. Победител ставал този, който вкарал най-много стрелички в гърнето. Победеният е трябвало да пие алкохол, в знак на уважение към победителя.
Вижда се, че присъстват характерните черти за дартс, макар и отличията да са видими. Може да се каже, че тоуху е предтеча на дартс.
Да си припомним, че йероглифът за „среда” представлява мишена със стрела в центъра и означава „улучвам точно в средата”. От древността Китай се е самоназовавал „Царство в средата” или Джунгуо.
Дартс е модерна игра. Казва се, че е измислена през 1896 год. от ланкаширския дърводелец Браян Гамлин. Интересно е, че има спомени за нея и от 1314 год. в Англия.
Литература:
1. Волфрам Еберхард. Лексикон на китайските символи (Образният език на китайците). Изд. „Изток-Запад”, превод Евелина Вацева, С., 2005.
2. Владимир Малявин. Китайская цивилизация. „Астрель”, М., 2001.
3. Merilyn Simonds Mohr. The Games Treasury. Chapter Publishing Ltd., Shelburne, Vermont, 1993.
Leave a Reply