ЯНА ДЯНКОВА ШИШКОВА-ДИМИТРОВА
Родена на 2 юли 1976 г. в София, омъжена за Спас Димитров („Балканджи„)E-mail: yanashishkova@abv.bg
Професия:
Китаист, учител по китайски език и култура, преводач и екскурзовод с китайски и руски език, създател на блога „Всичко за Китай“, автор на фундаменталното изследване „Китайската цивилизация„
ОБРАЗОВАНИЕ
2024-2025 СУ „Св. Климент Охридски“, София
Защитена магистратура на тема „ЛЕГИЗЪМ И КОНФУЦИАНСТВО – ОСНОВА НА СЪВРЕМЕННАТА ПОЛИТИЧЕСКА МИСЪЛ НА КИТАЙ“, МП „История и съвременност на Русия, Източна Азия и Евразия“, Исторически факултет
2019-2021 УниБИТ, София
Защитен докторат на тема „СЪЗДАВАНЕ НА МОДЕЛ ЗА КОМУНИКАТИВНИ ПОЛИТИКИ ЗА КИТАЙСКИ ТУРИСТИ НА БАЗАТА НА ТИПОЛОГИЧНИ СХОДСТВА ОТ ДРЕВНОСТТА“, по професионално направление 3.5 Обществени комуникации и информационни науки, докторска програма „Културно-историческо наследство в съвременната информационна среда“
2012 СУ „Св. Климент Охридски“, София
Докторантско училище по проект №BG051PO001-3.3.06/0026 „Развитие и усъвършенстване на междуфакултетска Докторантска програма в областта на педагогическите изследвания и електронното обучение в СУ“; бенефициент.
2010 СУ “Св. Климент Охридски” София
Редовен докторант по методика на обучението по китайски език към секция „Китаистика“, катедра Езици и култури на Източна Азия (ФКНФ), съвместно с катедра Методика (ФКНФ). Тема: „Методически аспекти при усвояване основите на китайския език в българското средно училище (интензивно обучение)“
2002 СУ “Св. Климент Охридски” София
Завършен един семестър редовно висше образование, специалност “Японистика”
2001-2002 СУ “Св. Климент Охридски” София
Следдипломна квалификация към факултет Педагогика; свидетелство за професионална квалификация “Учител”
1995-2001 СУ “Св. Климент Охридски” София
Единадесет-семестриално редовно обучение, специалност “Китаистика”; магистър синолог /диплома/;
Втора специалност: арабски език
1998-1999 Нанкински университет Нанкин, КНР
Специализация в Нанкинския Университет /диплома/
1993 – 1995 СМУ “Любомир Пипков” София
Диплома за средно специално образование по изкуствата и културата от Средно Музикално Училище “Л. Пипков”; взети 12ти и 13ти клас за една година
Профил: вокален; Квалификация: артист-вокалист, класическо пеене
1990 – 1995 133-то СОУ “Ал. Пушкин” София
Частен ученик към 133-то СОУ “Александър Сергеевич Пушкин” с изучаване на руски език; Сертификат за професионално владеене на руски език;
1988 – 1993 София
Ученик едновременно в 133 СОУ “Ал. Пушкин” и 31 СУЧЕМ
1981 – 1988 Москва, Русия
Паралелно обучение в средно училище, музикално училище и българското училище към Посолството на РБългария в Москва
ДОПЪЛНИТЕЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ
септември, 2020 г. – Присъдено V-то ПКС за заслуги от ДИУУ, София
3-4.09.2018 КНСБ София
„Електронното портфолио като инструмент за атестиране и професионално развитие на учителя“, сертификат (1 кредит)
23-24.09.2018 Ниш, Сърбия
„Интерактивни педагогически технологии и методи за работа в реална и дигитална среда“, 20.09-31.10.2019, Център за обучение и квалификация на педагогически специалисти, сертификат (1 кредит)
04-08.10.2018 Институт Конфуций – Будапеща, Унгария
”7-мо обучение на местни учители по китайски език от Централна и Източна Европа”, в партньорство с HANBAN, сертификат
2017 Си-ан, КНР
Едномесечен квалификационен курс за млади китаисти в университети в Си-ан и Дунхуан в Китай, публикувана статия в сборник от конференциите
2015 ETI Малта
Квалификационен курс по ICT в ETI-Malta
2015 Институт Конфуций – Будапеща, Унгария
Квалификационен курс за учители по китайски език, в партньорство с HANBAN
2014 Институт Конфуций – Будапеща, Унгария
Квалификационен курс за учители по китайски език, в партньорство с HANBAN
2012 СУ „Св. Климент Охридски” София
Изнесено обучение към Докторантско училище по проект №BG051PO001-3.3.06/0026 “Развитие и усъвършенстване на междуфакултетска Докторантска програма в областта на педагогическите изследвания и електронното обучение в СУ” в Рибарица, докторантски дебют
2010 Пекински университет за китайски език и култура под егидата на „Ханбан“ КНР
Едноседмичен методически курс върху учебната система по китайски език „Китайската стена“ („长城汉语“)
2008 „Балкантурист“, София
Завършен професионален курс за екскурзоводи, диплома за китайски и руски език
2006 18. СУ “Уилям Гладстон” София
Квалификационен курс за учители по компютърна грамотност, Internet, Power Point
2005 Пекински Университет за китайски език и култура КНР
Едномесечен курс за учители по китайски език /диплома/
ОСНОВНА ПРОФЕСИОНАЛНА ДЕЙНОСТ
2025- до сега
Хоноруван асистент в СУ „Св. Климент Охридски“, ФКНФ, специалност „Методика на чуждоезиковото обучение с китайски език“
2012 – 2024
Старши учител по китайски език и култура в 138. СУЗИЕ „Проф. Васил Златарски“, София
2014 – 2018
Хоноруван асистент в The University of Sheffield – City College Tessaloniki, китайски език
2008 – 2017
Хоноруван асистент в СУ „Св. Климент Охридски“, ФКНФ, специалност „Китаистика“, китайски език, странознание; специалност „Кореистика“ – курс лекции по „Култура на Китай“ (от 2010 до сега); специалност „Китаистика“ – курс лекции по „Бит и култура на Китай“; специалност „Японистика“ и „Кореистика“ – китайски език, избираема дисциплина (2012-2014)
2001 – 2008
Учител по китайски език в 18. СУ “Уилям Гладстон”, София
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРОФЕСИОНАЛНИ ДЕЙНОСТИ
2015 – до сега
Организатор и идеен изпълнител на проекти към Класна стая „Конфуций“ в 138. СУЗИЕ „Проф. Васил Златарски“ – реализация от проекта
2009 – до сега
Изпитващ екскурзовод за курсисти с китайски и руски език към „Балкантурист“
2008 -2010
Сътрудник към Институт Конфуций – София
Преводач към издателство „Егмонт“ на пътеводители на National Geographic
От 2007 – до сега
Автор и основен списващ на блога „Всичко за Китай„, понастоящем в блога има над хиляда и двеста статии на български, руски и английски език по темата Китай.
От 2005 – до сега
Преподавател по китайски език в езикови школи.
От 1997 – до сега
Преводач с китайски, руски и английски език.
Екскурзовод с китайски и руски език.
1997 – 2006
Сътрудник към списание „Китай“ и вестник „Русия днес„.
2000 – 2005
Изпълнител и член на вокална формация “Балканджи”; клубни участия и концертни изпълнения из цялата страна.
1999 – 2005
Основател и изпълнител във формация “Арбат” за руски песни; клубни участия и концерти в Руския културен дом и др.
1995
Член на вокална формация „Аква Делия„, с ръководител проф. Деляна Мичева
1994
Изпълнител в Академичен хор „Ангел Манолов„, участие в международния конкурс Festival Internazional de Musica de Cantonigros, Испания
ЕЗИЦИ
Руски Отлично
Китайски Отлично
Английски Отлично, писмено – мн. добре
Български РОДЕН
ПУБЛИКАЦИИ И ПУБЛИЧНИ ЛЕКЦИИ
2022
Доклад и статия на тема „Поставяне на основите на произношението
на китайските звукове като залог за успешно обучение по китайски език“, IX Международна научна конференция „Дипломатически, икономически и културни отношения между Китай и страните от Централна и Източна Европа“, 10.10.2022 г., ВТУ
Публична лекция „Занимателна география на Китай“, октомври, Институт Конфуций-ВТУ:
Публична лекция „Митология на Китай“, октомври, Институт Конфуций-ВТУ:
2021
Digital technologies to support the Chinese language education in the high school, 1st CEETC Webinar, Hungary, 12/12/2020: https://www.youtube.com/watch?v=e0jn0TFHufY&t=43s
„Занимателна география на Китай“, Институт Конфуций-ВТУ:
Част 1:
https://www.youtube.com/watch?v=hEbOtbBv1hk&feature=youtu.be
Част 2: https://www.youtube.com/watch?v=upPvHt7wgB4
Част 3: https://www.youtube.com/watch?v=pBeh9mO_UVU
„Митология на Китай, част 1“, Институт Конфуций-ВТУ:
https://www.youtube.com/watch?v=7dN9HE6SqSI
2020
Реинженеринг на комуникативни политики за китайски туристи в България, сборник доклади от Международната научна конференция „Дипломатически, икономически и културни отношения между Китай и страните от Централна и Източна Европа – 2020 г.“ / Том 5, пров. на 12-13.10.2018 г., с. 99-115: http://www.confuciusinstitute-velikoturnovo.bg/bg/sbornitsi-ot-konferentsii/diplomaticheski-ikonomicheski-i-kulturni-otnosheniya-mezhdu-kitay-i-stranite-ot-tsentralna-i-iztochna-evropa-2020-g
2019
Интердисциплинарни подходи при преподаването на географията на Китай, сборник доклади от Международната научна конференция „Дипломатически, икономически и културни отношения между Китай и страните от Централна и Източна Европа – 2019 г.“ / Том 4, пров. на 12-13.10.2018 г., с. 13-23: http://www.confuciusinstitute-velikoturnovo.bg/bg/sbornitsi-ot-konferentsii/sbornik-s-dokladi-ot-mezhdunarodna-nauchna-konferentsiya-na-tema-%E2%80%9Ediplomaticheski-ikonomicheski-i-kulturni-otnosheniya-mezhdu-kitay-i-stranite-ot-tsentralna-i-iztochna-evropa%E2%80%9C-12-13-oktomvri-2018-g
2018
The possible existence of the Silk road during the Neolithic times, сборник доклади от обучението на младите учени синолози в Си-ан, пров. Шаанси, КНР, в печат
2017
По следите на културните влияния от Черноморския регион върху корените на китайската цивилизация, сборник доклади от Международната научна конференция „Дипломатически, икономически и културни отношения между Китай и страните от Централна и Източна Европа – 2017 г.“, пров. на 11-12.11.2016 г., с. 194-213: http://www.confuciusinstitute-velikoturnovo.bg/bg/sbornitsi-ot-konferentsii/sbornik-s-dokladi-ot-mezhdunarodna-nauchna-konferentsiya-na-tema-%E2%80%9Ediplomaticheski-ikonomicheski-i-kulturni-otnosheniya-mezhdu-kitay-i-stranite-ot-tsentralna-i-iztochna-evropa%E2%80%9C-11-12-noemvri-2017-g
2014
Съдържание и учебни цели в тестовете по фонетика на китайския език, Сборник с доклади от международната научна конференция „65 години дипломатически, икономически и културни отношения между България и КНР“, ВТ, 26-27.09.2014 г., изд. „Фабер“, с. 215-228
2012
Методически похвати при овладяване на тоновете на официалния език на КНР путунхуа. София: Сборник доклади от Конференцията с международно участие на тема ,,Детето във фокуса на педагогическото взаимодействие и социалната работа“, ФП, СУ „Св. Климент Охридски“, 23-24.11.2012, в печат
Методически аспекти на преподаването на звуковете на китайския език за учещи с роден български език. София: Сборник доклади от международната научна конференция „Страните от Източна Азия и света – взаимоотношения и взаимодействия“, СУ „Св. Климент Охридски“, 26-27.11.2012, в печат
Съдържание на обучението по фонетика в начален етап на овладяване на произношението на китайския език, сборник доклади от Девета конференция на млади учени от Факултета по класически и нови филологии към СУ “Св. Климент Охридски“, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2012, с. 374-393
2011
Изпитът HSK като основен ориентир за определяне на равнището на овладяване на китайския език, Съвременният поглед на докторанта към науката, ФП, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2011, с. 187-195
2010
Изучаването на китайски език в България, Понеделник, списание за теория, политика и култура, година тринадесета ½, ЦСИ фондация „Понеделник”, София, 2010 г., с. 117-130
2009
За някои от аспектите на преподаване на служебната частицата 了 на българи, изучаващи китайски език в средна и горна възрастова група, сборник доклади от първата национална научна конференция «Китай – традиция и съвременност», посветена на 60-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Китай и България , СУ “Св. Климент Охридски“, 2009
Съвременното състояние на обучението по китайски език в България, развитие и перспективи. SOCIETAS CLASSICA – Култури и религии на Балканите, Средиземноморието и Изтока, ВТУ, 2009
2006
«Панорама Китай», изд. Иврай, София, 2006 г. (глави: Образование; Спорт; Туризъм)
«Китай през погледа на българските приятели», ИК “Христо Ботев”, София, 2006 г. (статия: “Да запомниш Китай с добро”)
В Интернет: http://server27.host.bg/~edax1/china/
ПРЕВОДАЧЕСКА ДЕЙНОСТ
2021
Роман „Младост“ на Цин Уъндзюн, издателство „Балкани“, преводач – Яна Шишкова; редактор и коректор – Лъчезара Пръвчева, редактор – Уан Ин https://m.helikon.bg/231734-%D0%9C%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82.html
2012 – до сега
Започнат превод на китайския класически роман „Пътешествие на Запад“ в екип проф. Бора Беливанова, Иво Димитров и поетесата Виктория Николова
2008
Пътеводител «Египет», National Geographic, изд. Егмонт
Пътеводител «Пекин», National Geographic, изд. Егмонт
2001 – до сега
Над 350 статии, преведени от руски, английски и китайски език по темата Китай
РЕДАКТОРСКА И КОНСУЛТАНТСКА ДЕЙНОСТ
2021
Румяна Николова и Николай Генов, „Голяма книга за Китай“, Книгомания, 2021
2010
Фучс, Джеф, „Древният път на чая“, Вакон, София, 2010
Румяна Николова и Николай Генов, „Сто дни в Китай“, Хермес, Пловдив, 2010
2020
Разработени учебните програми по китайски език за B1.1. и B1, съвместно с доц. д-р Искра Мандова и д-р Рени Стоянова:
2012
Разработени, съвместно с проф. Бора Беливанова, учебните програми по китайски език за паралелките с интензивно изучаване на езика в страната:
ОСМИ клас: www.mon.bg/?h=downloadFile&fileId=3907
ДЕВЕТИ клас: www.mon.bg/?h=downloadFile&fileId=6265
ДЕСЕТИ клас: www.mon.bg/?h=downloadFile&fileId=6266
ЕДИНАДЕСЕТИ И ДВАНАДЕСЕТИ клас: www.mon.bg/?h=downloadFile&fileId=6268
ОБЩЕСТВЕНИ АНГАЖИМЕНТИ
Партии: не членува
2015 – досега Асоциация на екскурзоводите в България, член
2012 – досега Федерация за българо-китайска дружба, член
НАГРАДИ И ПОСТИЖЕНИЯ
2023
На 16-то издание „Китайски езиков мост“ за ученици в националните турове спечелено второ място – Васко Васков, 9В, трето място – Леда Кюлханова, 9В; ГРАМОТА за най-добър ръководител на България по китайски език за 2023 г.; ГРАМОТА за особен принос към развитието на китайските паралелки на 138. СУЗИЕ „Проф. Васил Златарски“.
2022
ГРАМОТА за Особен принос към развитието на Институт Конфуций-ВТУ:
https://138suzie.com/2022/10/17/10-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D1%83%D1%86%D0%B8%D0%B9/
На 15-то издание „Китайски езиков мост“ за ученици в националните турове спечелено първо място – Кристина Иванова, 9В, второ място – Моника Пежгорска, 11В, първо място за талант – Елеонора Обретенова, 9В; ГРАМОТА за най-добър ръководител на България по китайски език за 2022 г.
2021
Награда Будител на община Слатина: https://www.facebook.com/SlatinaDistrict/photos/a.111871543664993/438342651017879
На 14-то издание „Китайски езиков мост“ за ученици подготвена бронзовата медалистка Моника Пежгорска.
Признание и запис с интервю за един от водещети китаисти в света по инициативата „Един пояс – един път“;
2019
На 12-то издание „Китайски езиков мост“ за ученици подготвена бронзовата медалистка Моника Пежгорска.
2018
На 11-то издание „Китайски езиков мост“ за ученици подготвена бронзовата медалистка Александра Георгиева. Грамота за най-успешен ръководител в 11-тото издание на Международното състезание по китайски език „Китайски езиков мост“, национален кръг България, издадена на 28.04.2018 г. от Посолството на КНР в България
2015
В съдействие с Институт Конфуций-София и ръководството на столичното 138 СУ „Проф. Васил Златарски“ открита Класна стая Конфуций: https://china-bg.org/?p=3818
2015
На 8-то издание „Китайски езиков мост“ за ученици подготвена сребърната медалистка Ксения Лебедева.
2013
На 6-то издание „Китайски езиков мост“ за ученици подготвена златната медалистка за България Преслава Павлова.
2012
На 11-то издание на Международния конкурс за китайски език и култура „Китайски езиков мост“ за студенти подготвена Лъчезара Пръвчева – златният медалист, представил България в международните турове в Китай.
2010
На 3-то издание на Международния конкурс „Китайски езиков мост“ за ученици в КНР мои ученици спечелиха националните квалификации; заеха ВТОРО място в света и ВТОРО място в Европа по владеене на китайски език.
2008
На 1-то издание на Международния конкурс „Китайски езиков мост“ за средношколци в Дзинан, пров. Шандун, КНР подготвени златният, сребърен и бронзов медалист на национално равнище, спечелено ТРЕТО място в света и ПЪРВО място в Европа по владеене на китайски език.
2004
Награда за особен принос към приятелството между Китай и България, връчена от посолството на КНР в РБългария
Ние сме големи късметлии, че имаме учител като вас!!! 🙂
трогната 😉
Как намерихте време да ги научите всички тези езици… ?
Има ли желание – има и начини, знаеш как е 😉
Ето този страхотен коментар остави тя в блога ми: http://lydblog.wordpress.com/2007/06/21/%d1%8f%d0%bd%d0%b0-%d1%88%d0%b8%d1%88%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%84%d0%b5%d1%81%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%83%d1%87%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d1%8f/
Янче, браво, мила! Все така! Аз съм в Пекин, пиши, като имаш време. Сайтът е невероятен!
Възхитена съм от личността Ви!
Поздравления за Вас и възпитаниците Ви за постигнатите резултати !
Много мили думи, но ми е малко особено да се възхищават от личността ми. Чувствам се почти като английската кралица 😉
здравейте,
много се радвам, че има такива личности като Вас.
Аз съм майка на ученик от 8 клас и в продължение на 2 години търся учител по китайски в Бургас.
Дори речник не мога да намеря. Имаме огромно желание синът ми да изучава този език. Може ли да ми дадете някакъв съвет.
Здравейте!
Извинявайте, че Ви пиша толкова късно, но не бях известно време в България.
Винаги се радвам на хора, които проявяват ентусиазъм за китайския език! За детето ще е интересно, полезно и пердпективно.
Проблемът е, че не знам дали в Бургас можете да намерите китаист. Най-добрият вариант е да се обърнете към местните преводачески бюра и те най-вероятно ще открият, ако има там такъв.
Преди имаше двама колеги, но последно бяха в Китай, когато проверих. Без учител, от друга страна, нищо няма да може да научи само. Не е такъв езикът. Необходими са минимум 100 учебни часа с учител, за да може да тръгне сам.
Ами това е,
Много поздрави и късмет! Надявам се да намерите учител там,
Яна Ш.
Г-жа Маринова, напишете ми на мейла, защото Вашият го дава като неактивен, за да продължим с коредпонденцията.
Китайците казват: „По-добре е да разгледаш 1 нещо от 10.000 ъгъла, отколкото 10.000 неща от един ъгъл.“
Благодарение на 老师 Яна Шишкова, изучаващите китайски език ученици и студенти, го разглеждат не само от 10.000 ъгъла, а от многократно повече!
Благодарности, Респект и Уважение за положения труд!
Хех, наистина много мило!
Надявам се тепърва да работим заедно!
Здравейте г-жо Шишкова
Интересувам се от две имена , как се изписват с китайски йероглифи…..
Имената са Мария и Яна.
Благодаря Ви предварително
Весело посрещане на Новата година;)
Извинявайте, че се позабавих с отговора.
Имената са 玛丽 за Мария и 亚娜 за Яна 😉
Г-жо Яна, няма ли някой да попълни нещо тука за Годината на Бика???
Здравей, Яна,
Предполагам, че ни помниш. Ние бяхме първият ти клас по китайски в 18 СОУ. Класът на Василена, Кремена, Силвия, Росица, Лидия, Диди, Стефи и Петя, Теди и др. Годината беше 2001-2002.
Поздравявам те много мило от името на целия бивш 11 К клас на 18то училище. Аз специално завършвам магистратура по японология и политология във Франкфурт на Майн догодина ;)) Кой би си го помислил?
Исках просто да ти кажа най-сърдечно – благодаря за приятелското отношение, което имаше към нас и затова, на което ни научи.
Сърдечен поздрав,
Василена
Здравейте всички, които проявяват интерес към Китай. Познавам авторката на сайта от 6-7 години и съм много впечатлен от работата й, както и от самата нея. Надявам се като ме изпитва сега да не ме скъсва.
Това последното беше шега, разбира се.
А аз съм впечатлена изобщо от теб и начина ти на мислене 😉
Така че – взаимно!
Здравейте, Яна,
впечатлена съм от посещението си в Китай, миналият септември. Много се зарадвах, че намерих това място и ще чета с интерес. Намерих го, търсейки начин да си преведа йероглифа, който избродирах на гоблена, който шия в момента. Обръщам се с молба към теб и го показвам на следващия линк (снимката е лоша и ще опитам да кача по-качествена днес-утре)
http://rodich.multiply.com/photos/album/110?view_page_as=anon#photo=10
Благодаря предварително.
Приятен ден,
Радостина
Здравейте, Радостина,
За съжаление йероглифите са на скоропис и не мога да разчета двата втори. Първият е „бао“, означава от телеграма и вестник в най-старото си значение „докладвам“, „предавам на закона“, „известявам“ и др.
За да обясня какво означава скоропис, просто си представете лекарски почерк, но от най-размазаните, така че не мога да ги разчета, освен ако не ги видя в печатна форма.
Здравейте и от мен!имам един въпрос и бих искала да ви го задам.Ще съм ви много благодарна ,ако ми кажете дали има европейски етноси в Китай?Благодаря ви!;)
Не знам за какви точно европейски етноси питате.
В северната част на Синдзян има руснаци. Другите не подлежат на определението „европейски“.
А в такъв случай – защо няма?Има ли някаква конкретна причина за това?Да не би китайците да не допускат пребиваването на другите (в случая европейските) етноси?
Мисля че бъркате група чужденци и малцинство. Малцинствата са етнически групи, които си живеят на територията на дадена държава и са взаимодействали като култура и др. с основния етнос достатъчно, че да бъдат едно органично цяло. За тях има насочена политика, понякога административни райони, в които преобладават като брой.
Европейците прииждат в Китай, но на фона на останалите са незначително количество. Това че имаме 1000 българи там значи ли, че трябва да изявим пред китайските власти желание да станем малцинство?
Ние нищо не им даваме, просто работим там. Не внасяме култура, не живеем заедно дори. Така е и с другите европейци и с американците.
На мен ми е малко неясно какво точно ви вълнува по темата? Може би не долавям правилната формулировка на въпроса?
Здравейте!
Много съм впечатлен от сайта! Направо е възхитителен като идея и изпълнение. И понеже разбрах, че предлага отзивчива обратна връзка,бих си позволил да запитам как се транскрибира на кирилица названието на една диалектна група от Северен Китай, която на латиница се пише Chiu Chau. Към нея принадлежат членовете на две триади от петдесетте години на ХХ в. в Хонконг – Sun Yee и Fuk Yee Hing, за чиято транскрипция също се колебая. Благодаря ви предварително и съм ви искрено признателен за нещата, които научих от вашия сайт.
Здравейте!
За жалост дадените от вас имена не са на пинин, нито има йероглифи, по които да мога да се ориентирам, затова и не мога да ви помогна с транскрибирането.
Би могло да е „циу чао“, „Сунйе“, „Фукйесин“, но без йероглифите няма как да ви дам точен отговор.
Иначе благодаря за милите думи! Весели празници и много позитивизъм!
Здравейте, Яна! Пише Ви една жена, наскоро вдъхновена от Китайския дух и изкуство.:) Това се случи съвсем внезапно, след като посетих шоу-спектакъла на китайската арт-трупа за хора с увреждания „My Dream“ в НДК, на 01.10.2010г. Тези хора плениха сърцето ми истински! Показаха невероятен Дух, изящество и красота….Беше страхотно преживяване и едно вътрешно вдъхновение за мен, което не стихва и до днес.Радвам се,че попаднах на Вашият блог, защото ми се иска да науча повече за културата и традициите на Китай. Накрая, позволявам си да изразя искреното ми възхищение, за всичко постигнато от Вас -с уважение и поздрав!
Действително впечатляващ спектакъл, който показва стоманен дух и огромно желание за живот. Учи и как да не обръщаш внимание на маловажните неща, а да се радваш на всяка отпусната секунда на този свят и здравето, което трябва да се научим да ценим много повече.
Благодаря за хубавите думи, Спейси, добре сте дошла в блога.
Здравейте!
За първи път попадам на този сайт. Наистина много се радвам, че го открих!
Бих искала да знам дали мога да отида да следвам директно в Китай…
Бихте ли могла да ми кажете, ако знаете нещо по въпроса?
Благодаря!
Здравейте! Не знам дали още е валиден въпросът, напоследък имам проблем с Уордпрес и загубата на въпроси и коментари. така или иначе имате няколко варианта да заминете за Китай, освен очевидния – да се свържете пряко или през фирма с даден университет и просто да си платите. За целта обаче трябва да съм наясно с Вашата ситуация. Пишете ми лично на yanashishkova@abv.bg и ще отговоря, доколкото мога.
Здравейте, г-жо Шишкова. Гледах последния филм на Джет Ли -„Магьосникът и бялата змия“ и след това завързахме спор с преводача на филма, дали е правилно да използва титлата „абат“ за героя на Джет, който се явява главен монах в будистки манастир. Според мен е нелепо да се използват такива титли, но изобщо не съм запознат с йерархията в будистката религия.
Имам и втори въпрос – наскоро си закупих „История на Китай“, от издателство „Рива“, в превод от английски на Капка Герганова, като научен редактор и консултант е София Катърова, та, направи ми впечатление, че в картите са изписали името на провинция Юн’нан по този начин, аз дори не знаех, че е с двойно „н“, камо ли с ударение.
Бихте ли препоръчали преведена на български литература, относно историята на Китай, която да е директен превод от китайски, защото нямам много доверие на книги, писани от англичани, американци, португалци и т.н.
Здравейте!
София Катърова е изключителен специалист от старата школа. Тя също се е интересувала много от транскрибиране и фонетика, дала е своя принос към част от съществуващата траскрипция. Всичко се развива обаче и винаги в посока на опростяване. Принципът на траскрибирането е прост – към познати и употребявани в даден език буквени и знакови обозначения да се прибавя ново четене. Това означава, че апостроф изобщо е неуместен в българската траскрипция, тъй като е чужд знак, който е непознат на голяма част от хората. Както и в пин-ин, така и у нас, е логично и задължително да има тире пред гласни звуци във втори (трети) срички в рамките на дума, за да се различи самата сричка, тъй като Тиенан може да се тълкува като tie (желязо) и nan (юг), а всъщност е tian (небе) и an (спокойствие), така тирето играе смислоразличителна роля и се пише Тиен-анмън.
По история на Китай няма нито една пряко преведена книга от китайски език. Има няколко книги, които са свързани с поезия и художествена литература, както и две Христоматии по китайска литература под съставителство и къртовски труд от страна на проф. Беливанова. В момента превеждаме един екип от четирима души „Пътешествие на Запад“ и като излезе сама ще видите, че коментарите сами въвеждат изключително много в културата и историята на Китай. Но това е бавен и неблагодарен труд, така че ще ни трябва доста време да се осъществи, стискайте палци 😉
Относно думата „абат“. Много звучна дума, въведена е от преводите на „Господаря Ли“, между другото изключително качествен превод, като се има предвид, че преводачът не е китаист. Думата обаче е неподходяща. Тъкмо стигнахме до същата дума от китайския оригинал и според Иво Димитров, който не само че е китаист, но е будист и преподавател по религия и философия на Китай, правилният превод е „старши монах“. Абат на китайски е 修道院院长 и касае чисто християнския термин.
Що се касае до качествени трудове, свързани с културата и историята на Китай, Ви препоръчвам да погледнете поста в сайта за библиографията от руски автори. Историята на Китай на Меликсетов. Специално за Вас ще кача цялата книга, надявам се да четете руски. Ако ли не, има The Cambridge History of China, чудесно издание, торент тракер:
http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=1611637
По история на руски още:
А.А. Бокщанин
1. „Китай и страны Южных Морей“, М, „Наука“, 1968
2. „О средневековой китайской стратегии и тактике на примере войны Цзиннань (1399-1402 гг.)“ / „Китай: общество и государство“, М, Наука, „1973“, с. 116-135.
3. „Императорский Китай в начале XV века“, М, „Наука“, 1976
4. „Удельная система в позднесредневековом Китае“, М, „Наука“, 1986
5. „На престол силой оружия“ / „Лики Срединного Царства“ (в соавторстве с О.Е. Непомниным), М, „Восточная литература“, 2002, с. 39-52.
6. „Обязанности императора, его личные качеств и личная жизнь в трактовке основателя династии Мин Чжу Юаньчжана“ / „Общество и государство в Китае“, мат. XXXV конф., М, „Восточная литература“, 2005, с. 117-125.
7. „Основатель династии Мин Чжу Юаньчжан о правах и обязанностях наследника престола и наделяемых уделами сыновей государя“ / „Общество и государство в Китае“, мат. XXXVIII конф., М, „Восточная литература“, 2008, с. 50-54.
8. „Китайские императоры периода Мин (1368-1644)“ / „Общество и государство в Китае“, мат. XXXIX конф., М, „Восточная литература“, 2009, с. 101-108.
„Китай и соседи в древности и средневековье“, М, „Наука“, 1970, колектив
Реферати и презентации с ценна информация: http://www.twirpx.com/files/historic/china/
Крюков М.В., Софронов М.В., Чебоксаров Н.Н. Древние китайцы: Проблема этногенеза.-М.:Наука,1978.
Крюков М. В., Переломов Л. С., Софронов М. В., Чебоксаров Н.Н. Древние китайцы в эпоху централизованных империй.-М.:Наука,1983.
Крюков М.В., Малявин В.В., Софронов М.В. Китайский этнос на пороге средних веков.-М.:Наука,1979.
Крюков М.В., Малявин В.В., Софронов М.В. Китайский этнос в средние века (VII-XIII вв.).-М.:Наука,1984.
Крюков М.В., Малявин В.В., Софронов М.В. Этническая история китайцев на пороге средневековья и нового времени.-М.:Наука,1987.
Благодаря за отговора! Ще я погледна книгата, защото и без това ползвам основно руски субтитри при преводите на китайски филми.
„История Китая“ под редакция на Меликсетов може да се изтегли от тук. В PDF файл е, затова ми е трудно да я кача:
http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=1009437
Чудесно! Че като видях ония 500 мб на The Cambridge History of China и се оцъклих.
Ето ме и мен, преводачът на ”Магьосникът и бялата змия“, по въпроса за превода на думата абат. Аз не съм китаист, но ме смущава следното. Ясно е, че абат повече приляга на християнството, но да ако го преведа „старши монах“ ми се струва неподходящо, защото мисля, че сред учениците също има рангове – по-старши и по-напреднали, като едновременно с това всички ученици и учители в един манастир се водят монаси. Затова „старши монах“ ми се струва по-подходящо за напреднал ученик, като по-ниска титла, която не приляга за „главен ръководител или учител“ в манастир/храм. Ясно е, че точен еквивалент на български няма, защото няма подобни учения по нашите земи, но смятам, че английският превод „абат“ е достатъчно подходящ за широката публика. Все пак говорим за любителски субтитри, не за официални такива.
А в самия филм – сега се заслушах. Миряните се обръщат към героя на Джет с думите (доколкото ги чувам) с Та Ши или Та Шъ. Отидох в английската Уикипедия и потърсих тълкуване на Ши Фу и на Та Ши, за да установя какво точно е Ши. Ши Фу го обясняват по два начина – Ши: учител и Фу: настойник или Ши: учител и Фу: отец, баща. Със Ши Фу се обръщат само ученицие към учителя си. Щом миряните наричат подобен учител Та Ши, значи сигурно преводът е Старши учителю. Може би това е по-подходящо на мястото на абат. Но пък човек, който не му е ученик, да го нарече учител, не ми се връзва. Затова оставам на абат.
Повтарям, не съм китаист, не споря с никого, субтитрите са неофициални, не отстоявам никакви позиции (оставаше и да отстоявам), просто обосновавам причината да остана на превода на абат и занапред. Да не говорим, че при превод на субтитри има и правило за брой знаци на ред и абат определено е по-удобно, защото е по-кратко от старши монаше или старши учителю. Знам, че руснаците в дублажи на китайски филми го превеждат понякога „настойник“ на манастира, но пък тук се губи духовното значение и дълбокото уважение, според мен.
Истински щастлива съм да Ви приветствам за подобна дискусия. Разбирам и Вашите съображения, още повече че в преводите от руснаци от 30-те до 60-те години и по-късно е наложено нещо като течение в превода да се превежда не както е в оригинала, а както е разбираемо на читателя – кога с близки, кога с по-далечни понятия. Така че нищо не измисляме, придържайки се към нея.
Все пак Ви предлагам своята гледна точка върху нещата. Ние с Вас се намираме в твърде изгодната позиция да не се опираме на много преводи и традиция в превеждането на китайски текстове. Факт е, че литература за Китай от китайски все още (почти) не се намира. От една страна това усложнява всеки превод, от друга обаче – позволява да се подходи разумно и да се направи стандартизация на термините и транскрипцията. Аз много работя в тази посока. Скоро смятам да публикувам възприетите наименования на част от китайските забележителности, за да улесня бъдещите преводачи. В тази връзка именно сега е моментът да въведем в употреба термини, които са ни чужди на езика, но верни с оригинала.
Не слагайте „абат“, просто защото не е подходящо, така както „крал“ например не би било подходящо да замести „шейх“. Ще помоля Иво Димитров, който е единственият специалист в България, компетентен да отговори на въпроси, свързани с будизма, да се включи в дискусията и да Ви изкаже своите съображения.
Пожелавам Ви много творчески успехи и да имаме всякакви поводи за дискусии!
Здравейте, Nikter!
Аз съм споменатият по-нагоре Иво. Не се смятам нито за единствен, нито за значителен специалист по каквото и да е, но ето моя принос по темата „Защо е неуместно да се използва „абат““:
Тенденцията китайски (и не само) понятия да се предават със западни полу-аналози вече векове води до невъзможност за адекватно разбиране на източната култура; така се стига до неправилно разбиране или до „мистифицизиране“ (има ли такава дума?)…
Но това е едно принципно съображение.
Иначе по-конкретно – за абатите:
1. Доколкото знам, „абат“ има арамейски корен и касае християнството. Т.е. това е конкретно понятие, което не е нито буддистко, нито българско, нито китайско, нито даже палийско или санскритско… Не наричаме „игумените“ „абати“ и обратното, макар да става въпрос за една и съща традиция; от къде накъде тогава ще наричаме старейшините в китайските буддистки манастири „абати“?…
2. Има си китайска дума за „абат“ – колегата я е цитирала по-горе.
3. Думата 长老 се превежда на английски като „elder“ – сиреч „старейшина“, „старши“.
4. Ако 长老 преведем като абат, как ще преведем 方丈？По функция, 长老 НЕ Е абат; 方丈 е значително по-близо до абата – ТОЙ е администратор на манастира.
По принцип си мисля, че е нормално, след като заимстваме дума като „абат“ за християнството – при това не ВСЯКО християнство, да взаимстваме и думи като „джанлао“ или „фанджан“ за китайския буддизъм. Или поне да ги превеждаме конкретно.
Относно 大师 (dashi) – еволюцията и значението на понятието са сложни, но общо би могло да се преведе като „велик учител“.
Когато превеждате – обърнете внимание: дали пък не казват „фашъ“ (法师，fashi) – това е масовото обръщение към по-издигнат (не непременно като ранг, а като разбиране на учението) монах или даже (по изключение) мирянин при будистите.
Това ни е целта – да превеждаме коректно, стремейки се да нагаждаме преводите, доколкото е възможно за българския зрител. Но за Източна Азия се знае прекалено малко, почти всичко е изкривено през призмата на западните преводи, често и в руските си изсмукват нещата от пръстите. Говоря за преводите на филми. Лично аз съм част от екипа на Eastern Spirit, опитваме се да превеждаме филми и сериали от Китай, Япония, Южна Корея, Тайван, Тайланд… Имаме много кореисти, тук-таме някой японист за цвят, но изпитваме силен недостиг на китаисти, за съжаление. Цялата информация я черпим основно оттук, но все още не сме наясно със много от нещата. Дори в преведените на наш език книги има разлики в географските названия, да не говорим за неща като структура на китайското общество до 19 век,(превеждаме доста исторически филми и сериали), не знаем каква е структурата в будизма – при тях има ли висши духовници, както е например в нашата или католическата църкви. И дори да ги знаем – как да ги предадем адекватно, защото кой ще разбере, ако пиша титли като: гун, хо, дафу, цин (пък и трябва да ги нацелвам по слух, защото в чуждите субтитри не ги пишат дословно)и т.н. Да пишем лорд или княз ми се струва неуместно. Неприятното е, че поне за китайския сме принудени да превеждаме през втори език. Ползваме таблицата за транскрипцията, знаем за статията „От белия екран на белия лист и обратно“, но все пак не ни достига информация за много неща. Ще се радваме, ако споделите някакви съвети, препоръчате литература и т.н.
Просто питайте 😉
Ако аз не мога да отговоря, винаги ще намеря кой да отговори максимално компетентно. Всички сме колеги, трябва да си помагаме.
Как точно се превежда Tsuen Wan в Хонконг? Никъде в таблицата няма име с „Ts“. Цуън Уан?
Съществува една по-стара транскрипция, която се е ползвала в редица американски и английски издания. Тази сричка е от там, иначе става въпрос за quan – „цюен“ на български. Цялото име е Цюен Уан, макар Уан да е толкова разпространена фамилия, че може би трябва да е Уан Цюен. От друга страна в Сянган (бивш Хонконг) отрано започват да подражават на западняците и да обръщат реда на фамилното и личното име, та е възможно и Цюен Уан да е. Споделете контекста 😉
Превеждам най-новия филм на Данте Лам – „Подслушване 2“ http://www.imdb.com/title/tt1852904/
Заподозреният е следен от полицията и съобщават на къде се придвижа. И мен ми е правило впечатление – в руските и английските субки героите се казват Джак, Джо и т.н., но всъщност се чуват съвсем други имена. След това споменават, че престъпника се движи към „Новата територия“ – това си го преведох буквално. И да, във филма произнасят името на улицата в обратен ред – чува се Уан, но Цюен доста го завалят, а и с този кантон ми е трудно да схвана произношението. Не, че и на мандарин ги чувам по-добре де. 🙂
Успех с превода 😉 Ако имате още въпроси, питайте.
Благодаря за отговорите. Научих полезна информация, а това, че са преименували Хонконг(между другото се дразня, че в реномирано издание, като National Geographic го изписват разделно, консултант за китайския език им е Евелина Хайн) не го знаех. Интересно ми е откога е това? Защото никъде не съм срещал новото име на мегаполиса.
Евелина Хайн е добър китаист, така че консултациите придават тежест на изданията. Друг е въпросът, че китаистите очевидно сме твърде големи индивидуалисти, та да се съберем най-накрая и да унифицираме транскрипцията на китайските срички и географски наименования…
С Хонконг нещата обстоят по следния начин. След 1997 г., когато е върнат тържествено на КНР, Хонконг е преименуван на Особен административен район Сянган (香港特别行政区 – Сянган тъбие синджънцю). ОАР Сянган е разположен на полуостров Коулун и обхваща над 260 острова, най-голям от които се явява остров Хонконг. Сега Сянган е прието да се дели на три големи части – Хонконг, Коулун и Новите територии. Именно затова е правилно да използваме наименованието Сянган като име на целия район, а Хонконг – като име на един от островите (зоните), които влизат в състава му.