България е прекрасно място за инвестиции, а китайските фирми могат да ползват страната ни като мост към пазара на ЕС. Това е предложил премиерът Бойко Борисов на зам.-председателя на Китай Си Дзинпин, съобщиха от правителствения пресцентър. Борисов е уверил, че кабинетът ще помага на китайския бизнес, и го е приканил да инвестира в енергетиката, изграждането на индустриални зони, туризма, земеделието и винопроизводството.
Засилването на търговско-икономическите отношения за нас е важно и ще насърчаваме мощното навлизане на български фирми на китайския пазар, е подчертал Дзинпин. Страните ни трябвало да използват предимствата в областта на земеделието, туризма и винарския бранш.
В тяхно присъствие са подписани 6 споразумения между българския и китайския бизнес за близо 850 млн. долара. Сред тях са договор за покупка на електролитна мед за 800 млн. долара, споразумение с акционерите на автомобилните компании „Литекс Моторс“ и „Грейт Уол Мотор Къмпани“ и договор за заем от 5 млн. евро между българската и китайската банка за развитие.
Инвестицията от 110 млн. евро на „Грейт Уол“, която с „Литекс Моторс“ ще сглобява джипове край Ловеч, бе посочена сред най-солидните китайски вложения на бизнес форум. В него участваха над 100 китайски и 200 български компании.
Пред тях шефът на „Национална компания индустриални зони“ Кънчо Кънчев обясни, че се обсъждат възможностите за съвместни инвестиции с четвъртата по големина китайска провинция. Оттам имало интерес към вложение в бизнес парк у нас. За целта може да бъде купен или нает някой от терените на държавната компания.
От 1996 до 2008 г. китайските вложения у нас са за едва 9,7 млн. евро. Гледаме с огромно очакване към китайските инвеститори, каза шефът на агенцията за инвестиции Стоян Сталев. Той също подчерта, че през нас Китай може да достигне пазар от 800 млн. Сред плюсовете на страната ни Сталев изреди и мярка, която правителството предвижда да отпадне от 2010 г. – опрощаване на данък печалба в над 120 общини с висока безработица.
Китайският колега на Сталев Лиу Яджун подчерта, че фирмите от делегацията не само имат интерес към инвестиции у нас, но и търсят партньори за проекти в собствената си страна. Компаниите са от енергетиката, фармацевтиката, недвижимите имоти, химическата индустрия и др. В момента Китай насърчавал бизнеса във високите технологии, околната среда, земеделието. Подкрепа получавали усилията за инвестиции в Централен и Западен Китай, индустриалното преструктуриране в крайните райони.
Каним българските фирми да се възползват от стратегията ни за подем на тези райони, каза Чон Куан, зам.-министър на търговията. Заради кризата пък стокообменът ни щял да се стопи с 20% през тази година. За 2008 г. той е за 1,3 млрд. евро.
Просто не мога да се сдържа да не разкажа какви бяха моите преживявания свързани с въпросната делегация.
За неосведомените – Си Дзинпин е човекът готвен да заеме в някакво бъдеще поста на Ху Дзинтао, т.е. китайският престолонаследник. Покрай него в България се изсипаха няколко групи политически и търговски лица от скромната бройка около 300. За обслужването на тази „малка“ група бяха въвлечени всички, които изобщо знаят китайски език и както смятах, че сме максимум десетина души в цялата държава, така видях сигурно над 30 китаисти, включително и студентите от трети и четвърти курс, които превеждаха на импозантния бизнес форум в хотел Кемпински Зографски на 15.09.09 г.
До тук добре, само дето бяха повече китайците от българите. Аз, заедно с още двама колеги, водихме три автобуса из България, като част от посещението ни бе организирано като разглеждане на търговска зона около Пловдив. Това беше най-жалката картинка, която някога съм виждала. Поканиха китайците (всички до един значително по-богати от най-богатия ни „бизнесмен“) в един широк коридор, почерпиха ги кафе (те не пият такова), след което направиха „презентация“. Без микрофон, като нито една дума не бе разбрана. С брошури, в които изобщо не пишеше в какво точно може да се инвестира (както в десятката отбеляза Христо) и на английски (език, който те просто не говорят), само и само да се спестят пари за превод! На всичкото отгоре бяха твърде нагли да използват гид за преводач без да желаят да платят стотинка, сякаш презентацията им и самите тях грам не ги вълнува.
След това фиаско и мрънкане в продължение на 15 минути, решиха да заведат хората да видят самите производства. Стигнаха до едно празно хале и казаха, че не може натам, където всъщност нещо като че ли се вършеше. Просто се потресох. Загубиха времето на хора, които наистина се интересуваха от инвестиции, като нищо, абсолютно нищо не им предложиха.
А после в държавата се тръби, че каним бизнес и създаваме условия. Това са глупости. Българите от тези браншове, които съм срещала досега, нямат елементарно усещане за учтивост или умение за реклама, липсват им не само първите седем години, но и някакъв остатък поне от разум, който да говори как може да се оцелее.
Случвало ми се е да превеждам на среща между нов потенциален бизнеспартньор от далечна държава, като нашата „бизнесменка“ от ужасно известна фирма не само да не му плати един обяд, но и да се натресе на срещата, да хапне, да стане и да си тръгне, като остави китаеца да плати сметката!
Жалки необразовани хора, вие проваляте нашата държава, крадете от нея и я представяте сякаш е страна на невъзпитани идиоти. Горко ни.
Да, наистина страхотен мост правим… те и без друго май не са много заинтересовани да инвестират у нас. Четейки статията се изпълних с оптимизъм, че за китаистите ще има хляб на родна земя, но за пореден път когато съм оптимист относно България получавам един „шамар“, в случая коментара под статията, за да не падна от много високо ако се размечтая. А за това нехайно, нахално, невъзпитано и отвратително отношение на прекалено много хора в България, мисля, че е излишно да се коментира. Именно то е нещото, което ще ни дърпа назад, докато не пропаднем съвсем, да сме дори под дъното на дъното!
„Българите от тези браншове, които съм срещала досега, нямат елементарно усещане за учтивост или умение за реклама, липсват им не само първите седем години, но и някакъв остатък поне от разум, който да говори как може да се оцелее.“
Г-жо Шишкова, вие описахте 20г „преход“ в едно изречение 🙂 Свидетелство ви все пак доказва, че е имало поне един българин, който не е бил в „матрицата“ и това вече не е малко…
Осигурява ли китайското посолство някаква форма на връзка с кит. фирми, които се интересуват от БГ – бюлетини, семинари или други?
Здравейте, Байти,
Посолството няма да Ви осигури контакт, но си има Търговска палата например. Колко подобни групи съм завела при тях. И за там имам какво да кажа. Самият директор им предлага за три дни фирма в България, че ще ги уредят тук с всичко необходимо и директно да им се обаждат, за да не минават през преводач. И аз, преводачът, вече трети път превеждам съвет как да не се наеме преводач! Добре че е гениалният му нюх за бизнес и изключително разбиране на китайската култура. Ние учим цял живот как точно да говорим с китайците, за да има комуникация…
После защо се обаждат от министерства в последния момент да се търси преводач за високо равнище преговори. Ще търсят, но няма да намерят, защото не знаят какво дори ще кажат. Те нямат подготовка и речта на министъра не е написана на български. Аз не знам случай, в който Посланик да говори, а преводачът му да не чете от лист. Нали това е дипломация?! Нали е важна всяка дума, всеки нюанс?!
Хайде да не говоря много.
Освен Търговската палата, има хора, които специално с това се занимават – да търсят за бизнеса контакти в Китай.
Благодаря за отново интересния отговор 🙂 Знам за БТПП, но ще я прескоча – впечатленията ми не са добри покрай един познат с машиностроителна фирма и опитите му да пробие в европроектите преди няколко години. Интересно, че времената се променят много по-бързо от хората. Интересно ми беше дали китайците нямат търговско-информационен център към посолството или нещо от сорта.
Моят случай е по-особен, аз се надявам да продавам в Китай догодина една с-ма, която още правим и ще разчитам на личните си контакти, че може би и китайска съдружничка (北京口音 – какъв късмет!) за търговската част с НАИСТИНА отличен английски (т.е. разбираме се без проблем) може би ще имам – сайт, проспекти, описание, контакти, преговори – далеч съм от мисълта, че ще се справя без 母语的人, но ми се иска поне да знам какво става, защото от търговските им практики от сорта няма окончателен договор, всичко се предоговаря наново и наново – ми се изправя косата 🙂 Мисля, че с-мата „от уста на уста“ в Китай работи отлично, ако и на български да се превежда „от трън та на глог“ 🙂
Жалко, че знанието в БГ не се цени от хората, може би главно по две причини
– образованието е безплатно
– твоето собствено не струва 🙂
От друга страна когато не си знаеш добре интереса, когато нямаш план авантата минава на първо място или с други думи, когато не знаеш къде отиваш никой вятър не е попътен и това в БГ е най-често срещано. По-важно от познаването на хората и нравите им няма и е жалко, ако сериозният бизнес не може да проумее интереса да работи с хора като вас, при това на дългосрочна основа. Аз познавам французите, немците и англичаните много, много добре – всички са чешити! Китайците познавам донякъде, но според мен за тях най-важното е да „garder la face“ – т.е. да запазят личния имидж преди всичко – никога, никога не трябва да се критикуват дори косвено пред други хора, както спокойно може да се направи на meeting със западняците, да не говорим, за немците и англосакцонците, където нещата могат да станат доста директни 🙂 Китайците са по-зле и от македонците, един път да ги засегнеш и ще ти го връщат цял живот – поправете ме, ако греша.
Дипломацията е наука за тоягата и моркова. Понеже от 20 години по БГ играе само тоягата, а от 2-3 и гьосторицата, първото изискване на БГ дипломата е да носи на бой и второ да чете, каквото са му написали, за да не яде още повече и третото, разбира се, да е достатъчно тъп, за да не може да избяга и да отиде другаде 🙂 Човек трябва и да е философ, според мен – помага 🙂
по-здрави и приятен ден