Яна Шишкова е преподавател по китайски език в столичното 138. СУЗИЕ „Проф. Васил Златарски”. Автор и редактор е на блога „Всичко за Китай” (http//china-18sou.edax.org), където има стотици материали за географията, населението, културата, историята, съвремието на Китай, китайския език, бойните изкуства и всичко онова, с което традиционно източната държава предизвиква интерес у нас.
В рубриката „Фонетика” в сайта има и уникална таблица, която може да се използва при транскрипцията на трудните за българите китайски имена – особено по време на Олимпиадата в Пекин. Агенция “Фокус” разговаря с Яна Шишкова за Олимпиадата в Пекин и традиционните представи на българите за Китай.
Фокус: Г-жо Шишкова, каква е представата на българина за Китай днес?
Яна Шишкова: В България хората не са много наясно какво е това Китай и живеят с представи, които вероятно си имат своите основания и почва: почти се смята, че Китай все още е във времената на „културната революция” – с живот в землянки и палатки, което съвсем не е така. Китай е толкова различен и толкова бързо се променя, че когато преди три години бях за един месец в Пекин и огледах всяко кътче, сега не мога да разпозная нито една сграда. Толкова силно и бурно се променя. В момента Пекин представлява един град на бъдещето към какъвто биха се стремили всички. Буквално като от филмите на Джордж Лукас: очакваш да си вдигнеш главата и да видиш летящи превозни средства във въздуха.
Второто, което постигнаха, е за самия Пекин и то просто поразява, имайки предвид, че е град, близо до пустиня. Те успяха за няма и десет години да направят този град зелен и със синьо небе. Преди – вдигаш фотоапарата, щракаш – виждаш, че на снимката има слънце, но ако погледнеш нагоре – просто го няма. Всичко е една плътна жълта пелена от прах, който полепва. Китайците са постигнали наистина нещо невероятно, не само във физическия облик на държавата, а и – ако щете – в превъзпитанието на своя народ, който в момента бива обучаван на добрите маниери на западната култура.
Примерно – едно от най-неприятните неща, когато първо влезеш в Китай преди, беше, че навсякъде около тебе храчат. И се вижда това нещо, и наистина на чужденеца, който не е свикнал с тяхната култура, това му прави невероятно лошо впечатление. Докато сега, след като обиколихме пет града, на десетия ден, когато това се веднъж от един човек, едва тогава се досетих, че вече никой не го прави това.
Фокус: Как се постига превъзпитанието? Със санкции?
Яна Шишкова: Това не се постига толкова със санкции. Те, разбира се, имат една много строга наказателна система; в противен случай – не могат да държат такъв ред при милиард и триста милиона население. Това по-скоро се постига чрез убеждение. Когато виждаш, че има ярък, явен резултат в жизнения стандарт, в доходите, в безопасността, с която можеш да си пуснеш детето късно на улицата… Тогава самите хора са склонни да проявяват сътрудничество към властите. Защото те самите виждат какъв силен ефект има от всичко това, и че това се прави за тяхно добро, на първо място, а не – за да се покажат на чужденците. Когато има силно правителство, то тогава народът наистина е във възход…
Фокус: Откъде тръгна Вашият интерес към Китай? И когато опознахте тази страна – коя от Вашите традиционни представи се промени най-много?
Яна Шишкова: Моят интерес към китайския език се появи още когато кандидатствах с руски език навремето, тъй като седем години съм живяла в Москва. Когато кандидатствах в университета, поглеждайки на „Стената на плача”, че съм приета китайски език, аз се разплаках от щастие. Имах вътрешната убеденост в секундата, в която го видях, че това ще е нещо, с което ще се занимавам цял живот. И една майка до мен тогава даже ме успокояваше, че следващата година ще вляза каквото искам, а аз й казвам: „Не, аз съм влязла точно това, което исках…”.
Вътре в мен имаше едно ликуващо усещане за нещо безкрайно интересно и различно и трудностите по никакъв начин не ме уплашиха. Сега вече 13 години, изучавайки този език, седем от които го преподавам, отново съм със същото усещане: че това е една бездна от интересни познания, които могат да те държат вечно млад. Един живот няма да стигне, за да изучиш този език и тази култура.
Когато отидох в Китай за първи път (бях спечелила стипендия за една година чрез конкурс на Министерството на образованието) не бях с никакви представи. Защото в университета имахме ограничени материали и нямахме много ясна представа къде отиваме. Когато отидохме там, всичко ми беше интересно – от хората, до бита, нравите, интересите… Това, което поразява в Китай, на първо място, е един живот, който блика отвсякъде. Хората живеят радостно. На улиците може да видиш баби, които са решили, че им се танцува и просто спират и започват да танцуват. И всички им се радват. Или например – в един парк, където един човек беше извадил едно клепало, с което отмерваше ритъм, сложил ноти на един пулт, и хората минават и пеят по ноти. И се беше събрал цял хор!
Фокус: Откъде идва тази нагласа у тях? Една от представите за китайците у нас е от емигрантите – доста нисък стандарт на живот…
Яна Шишкова: В никакъв случай не може да се приравнява едно място в Китай с друго. Пекин, Шанхай, крайбрежните градове и градовете, които са по поречието на Хуанхъ и Яндзъ, живеят доста по-богато в сравнение с тези, които живеят във вътрешните територии и райони. Но е факт, че за цялата 5000-годишна история на Китай, това е първият период в китайската история, в който всички са нахранени. Всеки има своята купичка с ориз, всеки знае, че правителството се грижи за него. Има една много, много силна вяра, защото се вижда какво се случва.
Има я и общата нагласа, че след тези реформи в икономиката може би трябва да настъпи някаква и политическа реформа, малко повече да се отпусне краят… Но китайците са малко като нас навремето: те се стремят към нещо, стремят се да подражават на западната култура, без напълно да знаят какво е това, и че това всъщност обезличава китайската култура. Самите те всеки път, когато отидеш там, питат: „Как ви се струва Китай? Харесва ли ви Китай?”. Имат едно малко ниско самочувствие, като не разбират, че в момента целият свят се е втурнал към тях и в момента те са интересните.
Фокус: Българският отбор Лъчезара, Сиана и Борислав спечели първо място в Европа и осмо място в света на международното езиково състезание „Китайски езиков мост“ в гр. Дзинан, Китай, в конкуренция с 29 отбора от 24 държави. Кое мотивира Вашите ученици да се занимават с китайски език и труден ли е той?
Яна Шишкова: Китайският е невероятно труден и невероятно лесен едновременно. Т.е. – зависи за какъв пласт и слой говориш. Защото ако търсим разговорен китайски език, нормално за година – две той може да се усвои, но без да се учат йероглифите. А йероглифите по тълковен речник са около 60 000 – т.е. това е невъобразимо количество дори за един живот. И самите китайци не си ги знаят. Около 5500 – 6000 йероглифи са достатъчни, за да бъдеш напълно грамотен и да четеш всички, но и те изискват постоянство и дисциплина. Децата, които започват да изучават китайски език в 18-о СОУ „Уилям Гладстон” за източни и западни езици, минават де факто през два изпита, за да могат да кандидатстват в нашето училище.
Първият е на общи начала – математика и български език и според резултатите от тях, могат да влязат китайски. Освен това – трябва да са заявили такова желание. Когато те попаднат в китайската паралелка, те вече имат нагласата, че няма как да е лесно. Кандидатстват след седми клас. Ние не сме езикова паралелка, а хуманитарна паралелка, т.е. – те започват по 20 – 22 часа на седмица обучение на китайски език, или – по 4 – 5 часа на ден. Невъобразимо количество и направо биват потопени в тази култура. Оказва се, че в света няма подобно училище никъде.
Разпитвах всички преподаватели, които бяха от 24 държави, и ние в това отношение нямаме равни. Подочува се тенденцията, че Министерството на образованието смята да разваля тези езикови паралелки. Това е много опасно и ще развали невероятните постижения, които имаме въобще в областта на чуждоезиковото обучение в България.
Фокус: Има ли деца, които се отказват?
Яна Шишкова: Да, има такива. Обикновено това е в 8-ми клас, като, правейки всичко възможно да задържа техния интерес, смятам, че не всеки е подходящ за китайски език. Ако човек не почувства таланта в себе си, влечението, то по-добре той да бъде пуснат и да изучава нещо, което му е по сърце. Защото това обучение прилича на обучение за морски пехотинци. Това е по четири часа през деня, после четири часа следобед трябва да учиш, за да си знаеш материала на следващия ден. Не всеки има волята да го направи.
Ние не сме като Северна Корея. Знаете, че те не излизат от държавата, но в Северна Корея владеят най-добре китайски въобще, в сравнение с всички. И ги попитах – как се постига това нещо. Те ми казаха, че независимо кой е езикът, те го учат по 3 – 4 часа всеки ден. Следобед се затварят в една стая с един екран, където гледат филми и четири часа, всеки божи ден, зубрят наизуст филмите, фразите и произношението. Е, аз по-скоро давам превес на свободата на децата, отколкото така да ги обучаваме, но вече е въпрос на отдаденост и детерминираност и образователна система.
В 18-ото училище сме няколко души, по един за всеки език, на когото се крепи съответният източен език. Това е г-н Братислав Иванов, с японски език, колегата Филимонов с арабски език, аз с китайски език. Ние работим по няколко работи, за да е възможно да бъдем учители. Нашето заплащане е по-ниско отколкото на всички останали учители.
Когато преди година и половина министър Вълчев дойде в нашето училище и попита имаме ли нещо да му кажем, аз бях подготвила пет страници писмо, на което той не отговори. Пред целия колектив той каза, че изучаването на китайски език е прищявка и че той има да се занимава с български език и математика.
Година и половина по-късно доказах, че и една птица прави пролет, че можем да оцеляваме в много трудни условия, но когато условията са абсолютно невъзможни, вече не може да се оцелява. Ако няма подкрепа на държавата за тези паралелки, и не се промени статутът на държавата по източни езици, ние не просто няма да се гордеем като страна с някакъв успех, ние няма да го повторим и няма как това да се развие. Колегите напускат. Седем години не мога да намеря друг преподавател освен мен и сега една пенсионирана преподавателка от университета е поела докато съм в майчинство преподаването.
Фокус: Колко са китаистите в България?
Яна Шишкова: Има три центъра за изучаване на китайски език – китаистика в СУ, факултет класически и нови филологии, във Великотърновски университет, където се учи приложна лингвистика с втори език китайски (там колегите са в много трудни условия, тъй като часовете са им много малко) и 18-ото СОУ, което е с най-много изучаващи китайски език. Вече имаме 150 деца, за разлика от 20-те студента, които изучават китаистика. Огромната част заминават за Китай и китаистите, които сме останали в България, сме между пет и десет души.
Фокус: Каква реализация има един китаист в България?
Яна Шишкова: Безработен китаист – няма такова нещо, това е понятие оксиморон. Има най-обширно поле за дейност – от преводач до бизнес. Преводачи, екскурзоводи, правят си свои фирми и се насочват към Китай, защото в момента в Китай се живее по-добре. Много голяма част от моите колеги преподават английски език на китайци. Аз пък предпочитам да преподавам китайски на българи отколкото английски в Китай.
Фокус: Вие сигурно поддържате връзки с китайци, които живеят в България. Как се чувстват те у нас?
Яна Шишкова: Аз съм малко по-далеч от тези среди.
Първите китайци, които дойдоха в България, са тези, които са на Илиянци, и тези, които са с ресторантите. Това е първата вълна на емиграция, на която равнището не е задължително да е високо. Знаем кои са първите уж българи, които представиха нашата страна навън…
Но вече идват значително по-качествени китайци, с по-сериозни бизнес интереси. Които обаче мисля, че в един момент започват силно да се притесняват от икономическата обстановка в страната ни. Но две са причините, поради които китайците излизат от Китай. Първата е, че те действително са много хора, действително много. За едно добро работно място се борят сигурно по хиляда души. Докато тук те са си сами шефове, сами успяват да си създадат някакъв бизнес, което за всеки човек е мечтата на живота му – да бъде независим.
Втората, много основна причина, е че политиката по отношение на раждаемостта още повече се затегна. Преди гледаха малко през пръсти към селските райони, защото селяните, земеделците обработват земята, дават една част на държавата, а друга част остава за тях, за да се изхранят. По тази причина, ако при тях се роди момиче, това е трагедия, защото няма кой да продължи да обработва земята. Доскоро им даваха привилегии, но от миналата година правилата са още по-строги. Така че политиката за едно дете е в пълна сила и мисля, че това е по-сериозната причина те да излизат от Китай, отколкото другото.
Просто в момента в Китай се живее значително по-добре, отколкото в България. Толкова много по-добре, че не можем да си го представим дори. Била съм в Европа, била съм в Русия, живяла съм на много различни места, искам да кажа, че Китай в момента е едно от най-безопасните места в света и най-приятните и хубавите за живеене.
Фокус: Каква Олимпиада да очакваме от Китай?
Яна Шишкова: Всяка дума от „грандиозна”, до „велика”, до „великолепна” не би могла да опише това, което се подготвя според мен. Това ще бъде триумф на пълната промяна на един народ, която бе направена за пет години. Цялата държава буквално се прекрои. Мисленето на гражданите се промени. Таксиметровите шофьори са обучавани на английски език, за да могат да посрещнат гостите.
Толкова много е вложено в Олимпиадата, че според мен всеки следващ, който трябва да поеме Олимпиада, ще бъде в изключително неизгодно положение. Те са хората с грандиозния потенциал да смаят света, просто защото първо са непознати и второ – че имат много какво да покажат. Много са древни. Това е най-древната цивилизация, оцеляла в света до днес, без прекъсване.
Фокус: В този контекст се коментират отношенията с Тибет и се очакват провокации на Олимпиадата…
Яна Шишкова: Изключително се радвам, че ме попитахте за Тибет.
В България, както и в целия свят, съществува дълбоко неразбиране за това – какво става в Тибет. Когато бях там преди десет години, тази тема продължаваше. Тибет е само един от автономните райони на Китай. В Китай освен провинции, има пет автономни района, какъвто е Тибет, но Тибет съвсем не е най-големият от тях.
Тук възниква въпросът: защо именно заради Тибет се организират протестни демонстрации, при условие, че някои от другите малцинства имат значително по-големи разлики в културата с китайците, например мюсюлманите в Синдзян.
В Тибет проблемът е Далай Лама на първо място. Това е човекът, който ходи нагоре – надолу по света и го използват за своите цели различни твърде враждебни като мислене сили. Той няма нищо лошо наум, но създава конфликт.
Специално в случая конфликтът ескалира именно сега, поради простата причина, че Западът за пръв път се уплаши от Китай. В Тибет нищо особено не става. Това доказват и снимковите материали, които масово бяха използвани от уважавани уж медии, като Дойче Веле и поредица британски вестници, CNN и др., на които в крайна сметка се оказа, че бирмански полицаи бият китайци, а не китайски полицаи – тибетците.
Цялата ситуация се използва за да се настрои общественото мнение по такъв начин, че при евентуален конфликт да има оправдание за евентуални военни действия срещу Китай. Е, въпросните издания и телевизии под сурдинка се извиниха, но вредата вече е нанесена. Това е масова, тенденциозна заблуда на населението, която служи за бъдещ повод на размирици. Нищо различно от това.
Фокус: Какво представлява т.нар. интернет цензура на Олимпиадата в Китай?
Яна Шишкова: Това е нещо, което е малко като човешките права и демокрацията: говорим за тях, но не знаем какво точно представляват. Без да бъда прокитайски настроена, мисля, че понякога прекомерната и особено – неподходящата информация за деца, може твърде много да нарани психиката им.
Спомням си периода в България, в който тук масово излязоха порносписания, и сайтове с изключително неподходящо съдържание… Това никому добро не донесе. Да, всички им се нахвърлиха като гладни вълци и в един момент се оказа, че е изчезнала еротиката от отношенията на хората.
Нещо подобно се осъзнава в момента в Китай като необходимост за предпазване на населението от определени неща. Не казвам, че е правилно или неправилно, а че имат своите основания да го правят. Не го правят единствено с чисто политическа цел, за да защитят единството на партията и да кажат, че комунизмът е най-хубавото нещо. В крайна сметка, това е страната с най-много емигранти в света и всичките тези емигранти имат редовна връзка със своите роднини в Китай.
Нещо повече – за емигрантите даже има специални правила; ако решат да се завърнат от чужбина в Китай те са тези, които носят капитали, инвестират в Китай и са много приветствани. Това са хора с много по-широка култура, на тях не може да кажеш „една е партията и това е всичко”. Това информационно затъмнение, за което говорим, се касае по-скоро за вредните теми, които могат да се отразят на самата душа на обществото, много повече, отколкото за политическите коментари.
Фокус: При голямото земетресение преди няколко месеца с голям интерес се следеше – как Китай ще се справи с това природно бедствие. Вие как го видяхте?
Яна Шишкова: Като майка, като учител, като човек, който има връзка с хората, го приех изключително тежко. Загинаха страшно много деца. Оказа се, че сгради около училищата са оцелели, но самите училища не са. Това очевидно беше вследствие на корупция. Предприеха се бързи мерки, но има няколко момента, които са се запечатали в съзнанието ми.
Когато летяхме в самолета на Air China за Китай сега имаше от стандартните списания, които разпространяват авиокомпаниите. Първите 10 – 12 страници бяха изписани със стихове, направени като послания от мъртвите деца към техните майки. За държава, в която можеш да имаш само едно дете, трагедията е още по-голяма. Непоносима трагедия. Самото състезание „Китайски езиков мост” беше предвидено да се проведе именно в провинция Съчуан, точно там, където беше земетресението.
Преместиха го в последния момент, може би защото последваха и наводнения след земетресението. А и да правиш нещо прекрасно и грандиозно в такива мащаби на фона на хорската мъка, не беше редно. Преди няколко дни в 22,15 ч кацна самолет с 50 китайски дечица, които ще почиват в България до края на лятото.
Отидохме да ги посрещнем. На възраст между 12 и 16 години, те са били извадени между отломките на сградите. Общото впечатление е като за деца на 6 – 7 годишна възраст. Много мънички, бяха пътували смело поне 24 часа с придружителите си… Радвам се, че нашето правителство направи това нещо, за да се откъснат от тази атмосфера.
Фокус: Още една традиционна представа има у нас – че китайските стоки са евтини и с лошо качество…
Яна Шишкова: Напротив. Това, което е у нас, е това, което китайците в Китай не купуват.
Тук са традиционните боклуци. На стоките там се качиха цените, защото стандартът много се повиши. Преди около две години в центъра на Пекин отвориха цяла улица с бутикови магазини например с имитации на маркови дрехи. Те наистина са много скъпи, но не може да става и дума за сравнение с истинските цени на оригиналите. Те копират най-известните модни къщи в света; това вбесява западняците, но пък китайците се обличат чудесно, изглеждат фини, красиви, ухаещи на скъпи парфюми (в големите градове, разбира се).
Преди три години обаче за същите пари, които изхарчих и сега, купих три пъти повече книги – значи са поскъпнали двойно и тройно. Повишава се стандартът – що се касае до книги, е почти като при нас. Храната е доста по-евтина, ток и газ са като при нас, като газът е значително по-скъп от тока за отопление. Наемите в Пекин са около 300 евро и нагоре.
Пекин има жестоки проблеми с трафика. За Олимпиадата направиха график на четни и нечетни номера на автомобилите и дните, в които да се движат. Преди време митото за колите беше двойно, за да се купи кола, трябваше да си много богат. Сега редовият човек може да си купи кола, но не може да си позволи да я кара заради трафика. За да идеш на работа в Пекин, трябва час и половина по-рано да излезеш, за 15 минути път с кола.
Фокус: Какво е отношението на китайците към работата?
Яна Шишкова: Когато сте поставени в условия, да не може да боледувате, защото мястото ви се заема от следващия…
Тази представа за трудолюбивия китаец е вярна донякъде, но хората са поставени в условия на неописуема конкуренция. Когато хиляда души се борят за твоето място, ти не можеш да си позволиш да не си работохолик. Така че в това отношение малко ги съжалявам. Разпитвах хората колко им е отпуската и те казаха, че тя е едва десет дни. Няма болнични, това не се гледа с добро око, работят и това е положението.
Единият от партийните лица, които ни придружаваха на състезанието, младо момче на 25 – 26 години, се беше оженил предния ден преди да дойде делегацията. Питам го дали няма да почива, а той казва: „не, не мога, работата преди всичко“…
Денка КАЦАРСКА
Mnogo ste naprednala v internet-propagandata po bylgarskite zemi, Mrs Shi. Otsega mi e yasno, che komenaryt mi edva li shte vidi byal svyt, iztrit ot sponsoriranite ot vas saitcheta, no vse pak a few questions: Ako ste takyv Wunderkind, zavyrshil za 2 godini SMU, zashto ne e pogalil uhoto ni vashiyat vokalen talant ili toi e samo(i)deen? Na kakvo nivo plyampate arabski ili tova e samo predposledna tochka ot polyglotskia vi spisyk? Ako ne e vasha prishtyavka(za shatna dlyjnost v byudjetnata sfera) ili zalygalka (s promivane na mozyci za kitaisko i lichnostno velichie) za izpadnali 3-kari, kakvo drugo e kitaiskiat v gimnazia?[moi ex-syuchenici s yaponski ne si spomnyat i bykel ot rehavite im znaniq po ezika] A kolko chifta markovi sandali si kupihte ot butikovata ulica v Beijing?
Syvet:A propos Tibet, ne se izlagaite s komunisticeska misinformacia za kapitalisticheska diversia. Ako Vie ste manipulirana do kraina stepen, nemanipuliruemite hora govoryat otlichno bylgarski i mnogo dobre 1-2 chujdi ezika, ne afishirat s mnogobroinite si plateni zanimaniq, za koito ne plashtat danyci, prochitat i drugata gledna tochka (a ne samo ot Chervenata knijka), byagat kato dyavol ot tamian ot „Made in China“ ili se prekrystvat pred „China, China ueber alles!“
Хех, наистина ме позабавлявахте.
За разнообразие ще отговоря, макар, сам разбирате (може пък госпожа да сте?) на „шльокавица“ нито едно съобщение или коментар няма да бъдат пуснати, с изключение на Вашия. Казвате, че знаете български? Честно, не личи.
Но все пак не мисля да коментирам в същия дух като Вас, затова и ще Ви поканя, ако желаете, просто да посетите моя лекция. В университета водя странознание, предполагам че принципно Ви е любопитно, като гледам с каква страст е написан постът, затова – добре дошли. Винаги съм отворена да обсъдим всяка тема, която би Ви вълнувала на тема Китай.
Уважавам Вашето мнение относно всяка нелицеприятна страна на КНР, аз също имам своето мнение, което се стремя не само да не налагам, но и изобщо да коментирам.
Моята цел е да информирам за културните аспекти, политиката изобщо не ме вълнува, има достатъчно хора, които, като Вас, са изпълнени с ентусиазъм да коментират и да отстояват позиции за чужда нам държава. Аз изпитвам истинска любов към китайския език. Той е моята страст. И тъй като е свързан с китайската култура като цяло, чувствата ми се прехвърлят и върху нея.
Що се касае до пеенето, е, има хора, които ходят по клубове и са ме чували ;))) Но китайският е всепоглъщащо занимание, а и с бебе, как да кажа, меко казано време не остава. Радвам се, че горите от желание да ме чуете, обещавам някой път специално да Ви поканя на някое наше парти с група „Балканджи“ например.
Другото малко не го разбрах. Притеснява Ви моята образованост? Тук не мога да помогна – който учил учил.
Поздрави и позитивни емоции на Вас и Вашите близки! И си струва да карате по-спокойно – светът е прекрасен!
Благодаря за зачитането на чуждото мнение, макар че нямам намерение да влизам в задочни диспути с Вас по интернет, още повече че „шльокавицата“ е написана за бързина по време на сърфиране като спонтанен израз на учудване от Вашата разностранност. Още по-малко ми е необходима лекция за Китай, при положение че Вашите възгледи са нашироко разпростряни в този сайт, а това ми е пре-множко. Пък и по всичко личи, че който учил, всичко е научил и това е основание за виртуално „пъчене“ и въпрос на чест да се доказват знания и умения при най-малкия намек за обратното; на мен ми стига възможността да не се възхищавам лековато на всичко, за което ме убеждават в интернет и да се уча. Всеки по своя път! Не се вземайте на сериозно! Ciao!
Моля, дето се вика. Чуждото мнение е важно като отправна точка за нови идеи най-малкото.
Странно е да твърдите обаче, че блогът ми е изпълнен с „възгледи“. Тук има вече, хм, около 800 статии свързани с всевъзможни аспекти на китайската култура. Огромна част от тях са писани от други хора и просто събрани от мен, защото съм сметнала, че допринасят за общото разбиране на тази страна. Друга част са преведени и една малка част, на фона на останалото – писани лично от мен. Освен в две статии – тази конкретно, която съм постнала лично за себе си, за да не я изгубя като интервю, и в статията „Да запомниш Китай с добро“, няма другаде мое отношение. Ако се зачетете, дори съм поствала статии, с които не съм напълно съгласна и под тях съм писала вече като коментар моето мнение.
В никакъв случай човек не бива да е лековерен, както казвате. Аз обаче наистина твърде сериозно подхождам към темата Китай, иначе нямаше да правя такъв сайт, нали разбирате? Именно заради безбройните глупости в нет пространството.
Сайтът е направен като публичен форум и трибуна за изява предимно за колегите китаисти, но и за всеки приятел на Китай. Тук няма да бъдат допуснати обаче хората, които сляпо мразят тази страна и са, в това отношение, твърде екстремно настроени, нито ще се допускат хора последователи на една китайска секта, която вирее по нашите земи, тъй като ги смятам за хора с промити мозъци и изпитвам дори съжаление към съдбата им. Човек, с очите си съм го видяла, от добро в секта не ходи. Всички останали са добре дошли.
Уважаема г-жо, радвам се, че попаднах в този саит и макар и по интернет да се запозная с Вас. Аз съм инженер и работя в Китай вече близо 1,5 години. По всяка вероятност ще работя още минимум 2 години. Живея в провинция ДжиангСу, град ДжиангИн (близо е до Шанхай, Суджоу и Уши). Не мога да коментирам културата, обичаите и политиката на Китай, поради спецификата на работата ми, но имам много добра представа за икономиката на страната. Съпругата ми беше за седмица на екскурзия в Пекин и донесе голям снимков материал, който потвърждава Вашето мнение за развитието на страната.
Мисля,че излишно хабите времето си в безплодни дискусии с хора, които явно нямат и най-малка представа за Китай (или са изградили мнението си единствено на база впечатления от Илиенци). Съгласен съм с твърдението, че източните провинции са много добре развити (и продължават да се развиват) в икономическо отношение, но в коя страна местата близо до морските пътища не превъзхождат другите от вътрешността!? Що се касае до Тибет, мога да кажа, че гледах документален филм за усилията, които днешното правителство полага за подобряване условията на живот там. Макар и да не разбирам китайския език, много неща ми се изясниха. Мисля още, че няма страна в света, която би си позволила да нападне Китай, под предтекст Тибет или каквото и да е друго.
Това Ваше виждане по въпроса ми се вижда нелепо (простете ми грубия език!). Не възхвалявам Китай и не съм платен рекламен агент на никого (заплатата си получавам от европейска фирма) – просто ми се иска в България да се знае истината, а Вие се стремите към това.
Пиша Ви в този сайт,защото бих желал да Ви попитам как бих могъл да закупя някакви помагала, които да ми помогнат да науча езика на тази страна. Това би ми помогнало да изпълнявам по-добре служебните си задължения, а и както се очертава може и да се пенсионирам тук. Ще се радвам да получа отговор от Вас (без значение какъв е той), а и да Ви видя на живо тук или в България.
Желая Ви успехи в начинанията и само положителни емоции!
Здравейте, и на мен ми е драго.
Като за начало – няма такова нещо като безсмислена дискусия, когато се касае за толкова непозната страна като Китай. Както виждате, и Вие не можете да се сдържите да не коментирате, така че това си е една положителна тенденция във всяко едно отношение. Що се касае до нападение над Китай, не казвам, че ще се случи, а че определени страни от водената политика на КНР могат да се използват от злонамерени сили за поводи за нападение, а това е наистина много различно.
Питате ме за помагала? Е, та Вие сте в Меката на помагалата и учебниците. Просто хванете някой опитен в езика чужденец да Ви обясни основите на фонетиката, купете най-добре 初级汉语课本 цялата поредица, ако намерите (тя е малко стара, но е просто най-добрата като методика и последователност). Ако ли не, почти всеки учебник за чужденци ще свърши работа. След като минете граматичните основи, по-добре потърсете учител китаец, за да надгради придобитите Ви знания. При всички случаи най-добре се запишете на курс към местния Ви университет. Наистина Ви е необходим такъв, защото не е редно да не знаете как се произнася дори мястото, където живеете, съответно: пров. Дзянсу, град Дзянин, град Уси…
Желая Ви късмет и благополучие!
Много приятно четиво, благодаря. Пресата на западната преса 🙂 е изключително силна и професионална, затова ценя всяко различно мнение като вашето, дали го споделям е отделен въпрос. Страни като Китай, Иран и Русия са изключително различни, но важни по различни причини – или и тях трябва да ги изтрием със сила или ако искаме да живеем в мир трябва да ги разберем. По този повод е добре да не забравяме, че прародината на прабългарите е в Иран – сигурен съм, че ако познавам страната ще намеря много общи черти в народопсихологията ни – хората се променят изключително бавно и само по „ръбовете“ 🙂
Нападение над Китай няма опасност – от 2 години Китай определя курса на американския долар (към плавно спускане)… Виж, за Русия не съм сигурен.
Живея във Франция отдавна, инженер съм и започнах да уча китайски след 2 командировки в Сингапур преди няколко години. Нямам много време, но упорствам и вече усещам, че имам сили за HSK и ще се пробвам догодина за първи път.
А пропо – АЗ не съм срещал добри пособия по китайски правени в Китай. Напротив, най-добрите методики са западните и това само на пръв поглед е парадоксално. Мнение на човек, който няма време за курсове и учи сам – е, чат-пат съм говорил по малко с колеги китайци. От тях знам, че в училище още от малки им „набиват“ йероглифите по най-брутален начин, което допълнително затвърждава мнението ми за китайските методики.
С удоволствие ще се връщам на сайта ви, успех.
Да, прав сте. Няма и трудно ще има в скоро време поради толкова много причини, че скоро се надявам да напиша цяла докторантура по въпроса 😉
Но говорейки за западните помагала не бива да забравяме действително най-добрите в света – руските. До момента няма по-професионално, дълбоко и с разбиране както за езика, така и за специфичните нужди на обучаваните учебници. Да не говорим, че там китаистиката е на над 150 години, докато тази на Запад тепърва прохожда, колкото и да залива с интересни материали. Факт е, че не съм впечатлена нито от американските системи, нито от европейските и езиковото състезание в Китай това недвусмислено го доказа. Ние държим първо място в Европа за 2008 година и 8мо в света и това съвсем не е случайно.
Да, с удивление прочетох за Бичурин и това беше голямото ми откритие във вашия сайт. Но аз съм аматьор и държа да си остана такъв – езикът ми трябва за лични контакти, бизнес, да чета вестници и слушам новини от първа ръка и т.н. Ето защо да познавам културата е много важно, но лингвистичните източници посочени в този сайт не ми вършат работа, твърде академични са за мен.
С удоволствие бих прочел учебник по китайски с хубава БГ или руска методика, но досега просто не съм срещал такива. Може би вие може да ми посочите някоя „практическа“ руска или БГ методика за обучение или пък дори пишете книга с методиката на обучение на БГ отбор – би било чудесно. Опровергайте ме, но мисля, че тук има голяма празнота. Аз лично имах големи проблеми и се въртях в кръг дълго време, преди да открия как да уча езика ефективно и да разбера кое работи и кое не. Има една шега за софтуера като настъпана мотика – за китайския тя е 3-пъти по-вярна.
Уви, нямам какво да Ви препоръчам.
Факт е, че без учител в първо равнище не е възможно да се усвои езикът, най-малкото защото е твърде различен от нашия и има нужда някой да насочва създаването на нови логически модели за възприемането на този уникален език.
Надявам се да имам времето да разработя прилична методика, но това е дълъг процес, свързан с много ограничения и не зная дали ще ми стигне един живот да го направя.
Та-та-та-дааам! Говорих китайски!!! На рожденния ден на сина ми 14-ти с един от гостите – китаец, колега на жена ми и та дъ тай тай! Засега мога само аз да водя разговора с неща, които аз знам – колко е голяма къщата ни, колко хора има в семейството му и дали е скъпа колата му! 🙂 Направо го разбих, човекът много се весели – те такива неща май много не се питат, но нейсе, стана лаф! Разбрах, че имат една дума за стар човек и друга за стар предмет (кола на старо в случая). Много съм горд и съм освирепял за китайски като стар кашик за млада булка 🙂 Ако успея да изкарам HSK това лято, ще ви предложа да напишем методика – „Немили-недраги в китайския език“ – от мен неволята, от вас знанието … :-)))
Но от това, което най-много съм горд е, че похвали произношението ми – това, от което най-много се страхувах. Не е прословутата китайска учтивост, защото и една колежка преди няколко месеца (не се познават) го направи. Не мина без голям гаф – казах на жена му „чин уън“, но с такава интонация, че я стреснах малко – бил съм бил поискал целувка – то да не смее да попита човек?!?! 🙂 Голям майтап падна – това китайският може и до 3-та световна да ни докара, ей … 🙂
Надявам се да ви опровергая, че човек не може да го научи сам от първо ниво, но за мен това е 5-ти (и последен!!!) чужд език, все пак