Знаете ли, че към края на 2025 г. в Китай има 7 188 официално регистрирани музея? Това означава средно по един музей на всеки 200 000 души.
И броят им продължава да расте. Само през 2025 г. са добавени още 142 музея, а през последното десетилетие се откриват средно над 200 нови музея годишно – или приблизително по един нов музей на всеки два дни.
Мащабът е впечатляващ и по други показатели:
• общата площ на музеите достига 43,9 млн. кв. м;
• колекциите включват около 67,4 млн. експоната и комплекти;
• над 91% от музеите са с безплатен достъп;
• през 2025 г. са организирани около 45 000 изложби и 583 000 образователни дейности;
• музеите са посетени общо 1,56 млрд. пъти за една година.
Китай има и система за оценяване на музеите в три категории – национално първо, второ и трето ниво. Общо 1 660 музея попадат в тези три категории, като 327 са от най-високото – първо национално ниво.
Особено интересно е регионалното разпределение. Провинция Шандун е абсолютният лидер с 855 музея, следвана от Джъдзян – 452, Съчуан – 446, Хънан – 403 и Хъбей – 399. Шандун е на първо място и по брой музеи от най-високата национална категория – 32.
А кои са най-популярните музеи в Китай?
Според класация, публикувана в 2026 Museum Travel Consumption Trends Report, сред десетте най-популярни са:
• Музеят на Забранения град (故宫博物院), Пекин – огромният дворцов комплекс на китайските императори и колекция от над 1,8 млн. културни ценности. Само през 2025 г. е посетен от близо 18 млн. души.
• Националният музей на Китай (中国国家博物馆), Пекин – една от най-важните национални колекции за историята и цивилизацията на Китай.
• Музеят на мавзолея на Цин Шъхуан – Теракотената армия (秦始皇帝陵博物院), Сиан – един от най-разпознаваемите археологически обекти в света.
• Историческият музей на Шаанси (陕西历史博物馆), Сиан – великолепна колекция, представяща особено добре епохите Джоу, Цин, Хан и Тан.
• Музеят в Нанкин (南京博物院) – един от големите и най-влиятелни музеи в страната.
• Музеят Сансиндуей (三星堆博物馆), Съчуан – прочут със загадъчните бронзови находки на древната цивилизация Шу.
• Шанхайският музей (上海博物馆) – една от най-богатите колекции на древнокитайско изкуство.
• Музеят в Суджоу (苏州博物馆) – проектиран от световноизвестния архитект И. М. Пей и съчетаващ модерна архитектура с традиционната естетика на градините в Дзяннан.
• Музеят в Луоян (洛阳博物馆) – историята на една от великите древни столици на Китай, известен особено с бронзовите предмети и керамиката sancai.
• Музеят на провинция Хубей (湖北省博物馆), Ухан – дом на едни от най-известните китайски археологически находки, включително меча на владетеля Гоудзиен и бронзовите камбани на маркиз И от Дзън.
Любопитното е, че музейният бум в Китай е сравнително ново явление. Близо една трета от музеите са построени или реновирани или преместени в нови сгради през последните 10-15 години. Първият обществен музей, създаден от китаец, е Nantong Museum (南通博物苑) през 1905 г., а днес страната вече има над 7 000 музея.
Това показва нещо повече от туристически интерес. В Китай музеите все повече се превръщат в част от образованието, културната политика и начина, по който историческата памет се предава на следващите поколения.
И да – ако човек иска да разбере Китай, понякога един музей разказва повече от много книги. Понякога един музей, е дори една книга. Бях силно впечатлена от музеят на Сундзъ, който е построен върху археологическите разкопки, на които е намерен самия трактат. Там освен всичко свързано с историята на това време, биографията на бащата и сина автори на трактата, предмети намерени в разкопките, може да видите самата книга в безброй варианти – в оригиналния вид на бамбукови слитъци, запазени в епруветки със специални течности, под формата на текстове, картини, стратегически карти, филми, в интерактивен формат с 3Д очила и т.н.
А дали и ние можем да направим такива музеи в България – на Васил Левски, Христо Ботев, Капитан Петко войвода? Или музеи, изградени около произведения като „История славянобългарска“, „Под игото“, „Епопея на забравените“, „Железният светилник“, „Тютюн“?
Не просто експонати зад витрини, а места, които разказват истории, пресъздават епохата и карат историята и литературата да оживеят. Така че, когато децата влязат в музея и после излязат от него, да им се иска да знаят повече, да прочетат книгата, да научат повече за тези хора и за България.
Качвам само малка част от снимките, които направих в музея на Сун Дзъ в град Лини, провинция Шандун. Горещо препоръчвам! Има какво да видим и научим.
Д-р Теодора Пенева