Предполагам всички са забелязвали, че в магазините, ресторантите, банките, с една дума – навсякъде, ние виждаме знакът ￥, обозначаващ китайския юан. Защо именно този символ е започнал да обозначава китайската валута? Какъв смисъл носи? Тези въпроси си зададох и аз един ден. И веднага започнах да търся отговора.
Очевидно е, че този знак напомня на 25-тата буква от латинската азбука Y, която е и първата буква според пинин произношението на „юан” – yuan. Така и се оказа.
През 1955 г. Китайската народна банка за втори път пуска в обращение новите пари (за пръв път пуснати в обращение през 1948 г., за последен, пети – през 1999 г.). Заедно с това въвежда и ￥ за обозначение на юана. За да не се сбърка обаче с второто четене на йероглифа за юан 元 – ya, към Y са добавени още две хоризонтални черти. Въпреки че на практика във всички електронни документи ние виждаме само една хоризонтална черта. Това е свързано с шрифта SimSun, в който символът изглежда така: ￥. Ако се употребява шрифтът MingLiu, знакът ще бъде с две хоризонтални.
P.S. Знакът за юан трябва да се поставя пред сумата, за която се отнася – ￥500 (500 юана)
Информацията любезно е предоставена от Андрей Розвезев
http://www.kitairu.net/rus/articles/rozvezev/28/
Превод: Яна Шишкова
P.S. Независимо от популярната транслитерация „юан”, следва да се знае, че правилното записване на български следва да бъде „юен” (бел. Яна Шишкова)
Преди всичко – поздравления за чудесния сайт.
Не съм съгласен обаче с бележката, че финалът -üan следва да се транскрибира на български като „юен“. Макар и да е факт, че все повече китайци произнасят този финал като [юен] (само че вместо българското съчетание „йу“ в китайски имаме предна тясна лабиална полугласна, съответстваща на гласната ü), традиционното четене на този финал в книжовния китайски е [юан], както свидетелстват редица издания по китайска фонетика. Cещам се за един сигурен и достатъчно авторитетен пример – Джу Ци, когото Яна също познава. Той винаги произнасяше думи като yuan и quan с ясно [a], а не с [e]. (Нещата са различни при финала -ian, където нормата безспорно е [йен].)
Нещо повече – думата юан е отдавнашна заемка и е придобила гражданственост в български именно в тази си форма. В такива случаи не бива да се правят опити да се променя установената практика, дори и в случаи, в които тя не съответства на действителността в езика източник. (Именно затова на български казваме Вашингтон и Лондон, а не „Уошингтън“ и „Лъндън“, които биха били по-близки до английското произношение.)
Поздрави. 😉
Много благодаря. 😉
Почти съм съгласна. Има обаче един момент, който не се отчита, а именно – „ü“ в китайския език не е близко нито по звучане, нито по учленяване на „ю“, а на „и“, като само формата на устните е на широко „у“.
Именно поради това следва да се произнася „е“ в „юен“ (yuan), тъй както е „е“ в „йен“ (yan). Всъщност „ü“ е производно на „и“, а не на „у“. От това следва, че най-точния, от гледна точка на транскрипцията, запис би трябвало да бъде „йуен“, за да се наблегне на родството с „й“ и „и“.
Иначе сричката си е „юен“. За юана обаче, тъй като наистина е известен с това произношение, съм напълно съгласна, че е безсмислено да се настоява на промяна, затова и в текста не съм превеждала като „юен“, а просто съм пояснила с цел изчерпателност.
Не бих обръщала внимание особено на това как даден китаец произнася съответната сричка, просто защото, учейки и в Нанкинския университет и в Пекинския университет за китайски език и култура, установих, че дори професорите, които преподават на учителите по китайски език методика на преподаване на китайското произношение, имат често свой говор или дефект в говора, или изобщо не са от националността „хан“ и произнасят звуците с диалектен привкус.
За вариативността в китайки съм напълно съгласен.
> Яна Шишкова написа „Всъщност „ü“ е производно на „и“, а не на „у“.“
С това обаче не мога да се съглася – ü си е самостойна фонема, отделна както от и, така и от у. За това свидетелстват минимални двойки като -üan/-uan и -üan/-ian. По отношение на учленение [ü] съчетава характеристики, както на на [и], така и на [у] – не можем да кажем, че е „производна“ на една от двете (закръгленост, както при [у], предно положение, както при [и]; и трите са еднакво тесни):
[у] – тясна, задна, закръглена (лабиална)
[и] – тясна, предна, незакръглена
[ü] – тясна, предна, закръглена
Що се отнася до това дали „сричката си е юен“, някои фонетики я транскрибират като [юан], а други като [юен]. Аз лично казвам [юен], но традиционното четене е [юан], и мисля, че именно то следва да се ползва при транскрипция на български (така както транскрибираме wan като „уан“, в съответствие с традиционното четене, а не „ван“, както е в разговорната практика.)
Поздрави,
J. G. 🙂
Джон, но наистина не знам откъде черпите информация за това. Защото има една общоприета система засега, според която си се чете „юен“. За какви фонетики говорите, може ли линк или пример?
С доц. Лиу Гуанхуей, която ни преподаваше методика на преподаването фонетика и китайско произношение, сме коментирали близостта на ü до „и“. Ако може да се опише къде стои в устата, първо се произнася на усмивка „и“, бавно се свиват устните на широко „у“, като през цялото време се произнася „и“. Това е звукът.
Във всички учебници, освен това, когато се преподават произношенията на „а“, при финалите „-ian“ и „-üan“ изрично се записва с международната транскрипция един и същи знак, нещо като обърнато З. Така че ако „-ian“ се произнася „йен“, „üan“ няма как да се произнася „юан“, това ще противоречи на логиката и всички тестове, направени във фонетичните лаборатории.
Иначе за характеристиките на ü не споря, а само за конкретния финал „юан“. Просто няма такъв на китайски 😉 Никой китаец няма да произнесе yuan като „юан“.
Вярно е, че Лиу Гуанхуей, както и много други китайци, го произнася с [e] (или по-точно с обърнато 3). Но не е вярно, че „никой китаец няма да произнесе yuan като юан“. Доста го произнасят така. Ще цитирам помагала/фонетики, които го транскрибират с [a] (за разлика от -ian), но това ще стане след десетина дена (защото не съм си вкъщи).
(Що се отнася до -ian обаче, там наистина едва ли има китаец, който да не го произнася [йен].)
Нека поясня нещо, за да не се размива темата. Сигурен съм, че съществуват и двете четения – [юан] и [юен] (както на практика, така и във фонетични описания). Мисля, че [юан] е традиционното книжовно четене и, ако това е така, считам, че българската транскрипция следва да е „юан“.
Остава да проверя дали съм прав, че именно [юан] е традиционното четене (както казах, по-нататък), и ако се окаже, че не съм, с удоволствие ще призная това. 🙂
За финалът -iu със сигурност има няколко произношения – „иу“ и „йоу“ и др. Но за „юен“ си настоявам 😉 Ако намерите китаец, който да казва юан с „а“ или китайско (българско) фонетично помагало, където в международната транскрипция да е записано с друг знак, освен обърнато З, черпя шоколад и ще си преосмисля методиката на преподаване 😉
Ще цитирам помагало, където yuan е транскрибирано с [a], китаецът, който го произнася именно така е Джу Ци (но знам и други) и ще приема шоколада. :)) (Приемът на шоколада от моя страна най-вероятно ще се състои около 22 август.)
Това обаче в никакъв случай не налага „преосмисляне на методиката на преподаване“, защото [юен] действително е по-разпространеното четене (поне в Пекин). 😉
Ако може и да го купите, ще го платя. Мисля да пиша на тази тема така или иначе.
Струва ми се, че сме колеги, но тайнствеността привлича 😉
До 22 август тогава!