Като китаист, неизбежно, още с обучението попих, как да кажа, не точно неприязън, но известно високомерие по отношение на Япония, тъй като виждах реално как множество културни реалии се представят за японски, а всъщност са дошли от Китай.
Случва се да водя китайци като гид и да виждам пътьом и съвсем различните от тях японци – спортни, стегнати, с неизменните фотоапарати и камери. Знам, че те са чужди на моите интереси, тъй като освен всичко изучавах японски език един семестър в СУ и имах възможността непосредствено да преценя за себе си до колко ги харесвам. Знам със сигурност, че не са моят тип хора, знам че трудно бихме се заобичали с различния си манталитет…
Въпреки това ми е много мъчно за всичко, което се случи и се случва с тях. Никой народ не го заслужава, дори и клалите стотици хиляди невинни хора през Втората световна война. Децата не са виновни, обикновените хора не са виновни за зловредните действия на своите правителства. Забравих своята неприязън и неразбиране, забравих за всичко, което ме е смущавало при тях. Забравих, че сме различни и живеем далече един от друг.
Затова, когато днес получих по фейсбук покана да се присъединя към 15-минутната медитация за Япония, реших да постна своите мисли по въпроса.
Нека просто изпратим по една добра мисъл за тези хора, нека бъдем съпричастни според силите си, нека не забравяме, че всичко на света е като скачени съдове – когато някой страда, всички страдат.
Поклон пред жертвите на природните бедствия и кураж за живите…
Я. Ш.
Leave a Reply