Въпреки че оригами се свързва с японската култура, то изобщо не е японско изкуство, а китайско.
Възниква през I-II век пр. н. е. в Китай с изнамирането на хартията. Първоначално се правели кутийки, вази, купи. Тайната пренесли в Япония будистки монаси. Жителите на Страната на изгряващото слънце много бързо усвоили изкуството и го превърнали в част от всекидневието си. Фигури от хартия се използвали за декорация и за ритуали.
Тъй като хартията била много рядък и скъп материал, сгъването във формата на животни, птици и растения било привилегия на висшата класа. Само благородниците можели да си позволят да се наслаждават на изкуството, което някой си Какуцо Окакура сравнява с чаената церемония. „…по принцип почитано от несъвършените, то е нежен опит да сътвориш нещо възможно в това невъзможно нещо, което наричаме живот… То е морална геометрия, която определя нашето чувство за пропорция“, пише в „Книга за чая“ Окакура.
Развитието на търговията направило хартията достъпна и за по-нисшите слоеве на обществото.
Първото сведение е от 1797 г. и се казва „Как да направим 1000 жерава“. А първата колекция с диаграма, изобразяващи отделните етапи на сгъването, датира от 1845 г. До 1880 г. оригами се наричало ориката, т.е. упражнения по сгъване. Докато японците се усъвършенствали, Западът не подозирал за чудното изкуство. През VIII век, когато маврите завладели Испания, пренесли майсторското сгъване на хартията на континента. Въпреки че религията им отричала правенето на фигури, мюсюлманите били добри математици и астрономи, възхищаващи се от съотношенията при сгъването на квадратния лист.
След изгонването на маврите през 1492 г. изкуството оцеляло, но не било популярно. То възкръснало в края на XIX век благодарение на философа Мигел де Унамино (1864-1936). Той самият съзрял няколко оригинални модела, сред които горила, чайник и лешояд. През 1902 г. написал хумористично есе „Любов и педагогика“, в предговора на което отделил завидно място на оригами. Последователите на Унамуно разпространили изкуството в Южна Америка.
Не било далеч времето, когато европейците установили, че сгъването на хартията има възпитателен и образователен ефект и било въведено в детските градини. След почитателите на изкуството бил и авторът на „Алиса н страната на чудесата“ Луис Калор, както и великият магьосник Хари Худини.
Източник: Лидия Николова
Leave a Reply