История
Преди 700 000 години в района на Пекин е живял Пекинският питекантроп още наричан синантроп.
През 1027 г. пр. н. е. феодалът Джао от царство Джоу /周封召/ основава Йен /燕/. Построен е като гранично градче, търговски пункт на корейски и монголски племена, китайците от територията на съвременен Шандун и Централен Китай. По време на Воюващите царства се развива до столица на царство Йен.
През 226 г. пр. н. е. император Циншъхуан ди завладява Йен и изгражда град с името Дзи (蓟 jì) на територията на съвременен югоизточен Пекин..
През 756 г. Ан Лушан /安禄山/ се само-обявява за император на Велико Дзи и преименува града на Йендзин (с това име се нарича една от трите най-известни марки китайска бира сега).
През 911 г. Лиу Шоугуан /刘守光/ става император на Велико Дзи и прави Йендзин столица на Империята.
През 938 г. столицата е преместена в Нандзин.
През 1153 г. уан Хайлин от дин. Дзин мести столицата в Йендзин и я нарича Централната столица /中都/.
1215 г. градът е изравнен със земята от монголите. По-късно, през 1272 г., градът е преименуван отново на Великата столица или Даду /大都/, още наречен Ханбалич, “Градът на хановете”.
През 1368 г. е завладян от генералите на Джуюенджан /朱元璋/, първият император от династия Мин. Градът получава ново име – Бейпин /北平府/, “Северно спокойствие”.
През 1403 г. император Юнлъ /永乐/ премества столицата от Нандзин в Бейпин. Градът
получава името Бейдзин, с което е известен и до днес.
През 1407 г. император Юнлъ нарежда построяването на градска стена и ров, дворци и храмът на Небето, където императорът се молел за добра реколта. Смята се, че именно император Юнлъ е архитектът на съвременен Пекин.
През 1644 г. на власт идват манджурците и Бейдзин става столица на Цинската династия. По времето на императорите Канхи и Циенлун се строят множество пагоди, , Летният дворец Ихъюен, манастири. По време на Опиумните войни в средата на ХІХ в. през 1860 г. Забраненият град и редица забележителности са разграбени и разрушени от англо-френските армии.
През 1912 г. е детрониран последният китайски император Бу И. Партийците от Гуоминдан преместват столицата в Нандзин през 1927 г., а на Бейдзин връщат името Бейпин.
През 1937 г. японците окупират Бейпин.
През 1949 г. с официалното встъпване на власт на комунистите Бейдзин става столица на Китайската Народна Република.
Малко факти
Пекин е с площ 16800 км², а с прилежащите си територии е колкото Белгия. Населението му е около 15 млн., дневно туристите са 4 млн. Макар да е един от най-големите градове в света, в Пекин е трудно да се изгубиш. Той е изграден с ориентировка Север-Юг, Изток-Запад, с прави булеварди и улици и квадратни квартали. Центърът е Забраненият град, дом на минските и цинските императори, който се нарича Първи кръг /по-точно квадрат/ със своите високи стени и широк ров. Вторият кръг включва площад Тиенанмън, най-големият площад в света, и радиус около километър около Забраненият град.
Невъзможно е да се объркаш, тъй като по очертанията на Втори кръг под земята е изградено метро. На изток от Втори кръг се намират най-престижните квартали на Пекин. Там е дипломатическият квартал, новите сгради на повечето министерства, богатата улица Уанфудзин с огромните молове и най-голямата книжарница в Китай.
В западната част на Пекин има множество хълмове, в които се гушат великолепни храмове. Пак там е един от най-известните парков Сяншан, Ароматната планина. По на юг от нея е , манастирът, в който са запазени най-прекрасните будистки стенописи в Китай.
В Пекин има пет кръга, подобни на нашето Околовръстно шосе, строи се и шести кръг. Трети, Четвърти и Пети кръг представляват широки булеварди от по шест платна във всяка посока. Макар да са огромни, по всяко време на деня има задръствания. Казват, че всеки ден в Пекин се купуват 1500 нови коли. Заради пренаселеността, заводите, липсата на достатъчно зеленина, прахта и пясъкът, които се изсипват от близката пустиня, в Пекин е почти невъзможно да се види слънцето от смог. Правителството през последните години предприема сериозни мерки във връзка със замърсяването.
Преместени са най-големите предприятия – замърсители. В Пекин само за пет години се е променил пейзажът и от сив град сега навсякъде блести от чистота малки и по-големи паркове, градинки и зелени площи. Напоследък са популярни нови блокове във формата на буква П. Във вътрешната част има стоянки за велосипеди, градина, места за отдих и помещения, като фитнес зали, клубове по интереси и др.
Климатът е доста суров, със студени зими, пясъчни бури и силни ветрове и страхотни жеги през лятото. Понякога, в най-големите юлски горещини, при скупчване на поне малко облаци, военновъздушните сили поръсват облаците със сребърен нитрат и предизвикват дъжд. Горещината в Пекин е особено голяма, тъй като има много повърхности, които допълнително излъчват горещина и повишават температурата. От друга страна, въздухът е изпълнен със ситен прах, който полепва по цялото тяло и действа като горящ въглен на кожата. Близостта на Бохайско море от друга страна прави въздуха влажен и тежък за дишане. Не е чудно, че климатиците са една от най-продаваните стоки в Пекин. Най-приятното време в Пекин е златната есен, която се отличава с мекота и умерени температури.
Водата също е голям проблем за цял Китай. На север от Хуанхъ се строят напоителни системи, тъй като севера е лишен от големи реки. Китайците пият преварена гореща вода. Напоследък все по-популярна е и бутилираната минерална вода. Чаят придава приятен вкус на иначе варовитата вода и я прави по-поносима за пиене. Водата като цяло е по-твърда от нашата, при продължително миене могат да се появят кожни заболявания, косопад, дразнене върху лигавиците. Няма голямо спасение за чужденците. При възникнал проблем обаче е по-добре да се потърси помощта на китайски лекар, тъй като средствата на китайската медицина са изцяло съобразени с климатичните условия и са природосъобразни.
Автор: Яна Шишкова
Leave a Reply