Глобализация и инфлация
В последните години в глобален аспект инфлацията е по-стабилна и по-ниска, отколкото в предходни периоди. Нейната чувствителност намалява към измерители на икономическото развитие, от една страна, както и към нарастване на разходите за производствени фактори, от друга. Най-често разпространеното обяснение за това е, че паричната политика е станала по-ефективна, стреми се да реагира изпреварващо. Усилията на централните банки са насочени предимно към контрол на инфлацията, подпомагани от институционални реформи, които осигуряват както независимост, така и доверие в действията им.
Това обяснение е възприето от Borio и Filardo, но те разкриват допълващи фактори, които са свързани с глобализацията и спомагат за по-доб_ро обяснение на поведението на инфлацията. Според тях преобладаващите модели за инфлацията разчитат прекалено много на променливи, свързани с конкретна страна, и те се опитват да дадат гледната точка от глобална перспектива, като последователно представят и двата подхода.
Подход на базата на отделна страна
Този подход се основава на три ключови характеристики. Първата е, че инфлацията в дадена страна се влияе в най-голяма степен от наличието на свръхтърсене в тази страна. Второ, при включването на канал за влияние по линия на работните заплати той се разглежда единствено като функция на съответните специфични за икономиката на страната условия (например растеж на производителността). Трето, влиянието на външния свят се обяснява напълно по линия на ефектите, свързани с валутния курс, както и от цените на вноса.
При този подход се прави разграничение между местни и международни стоки, които се разглеждат със слаба степен на взаимно заместване. Същото се отнася и за степента на заместване между местни и чуждестранни трудови ресурси, като мобилността на този фактор се ограничава само в рамките на дадена икономика.
Глобален подход
Този подход разглежда стоките, произведени в различни страни, като близки заместители. Освен това пазарите на производствени фактори се приемат за добре интегрирани в глобален мащаб. Това е свързано с възможността за преместване на капитали и технологии от една страна в друга. По този начин връзката между вътрешното търсене и инфлацията не е толкова силна. Ниското търсене на дадена стока на местния пазар може да бъде компенсирано от високо търсене на същата стока в друга страна.
От друга страна, местните заплати, както и тяхната връзка с местните цени ще зависят от условията, свързани с предлагането в глобален аспект. В този случай цените на вноса няма да бъдат достатъчен измерител на международните условия при даден валутен курс.
Необходимо ли е противопоставяне на подходите
Авторите подчертават, че подходите се допълват взаимно, като всеки допринася за обяснение на инфлацията. Границите на отделните страни имат значение за цените на стоките и услугите и тяхното свободно движение. Добре известно е разграничението на търгуем и нетъргуем сектор. При това заменяемостта на търгуемите стоки между страните се разглежда като по-висока, отколкото между търгуемите и нетъргуемите стоки в рамките на една страна. Това разделение се използва за обяснение на поведението на цените за страна с малка и отворена икономика, която не може да повлияе на цените на международните пазари. То стои и в основата на т.нар. ефект на Баласа-Самуелсон.
Границите на страните имат по-голямо значение за мобилността на труд, отколкото на капитал. Мобилността на труд между страните е под влияние на културни, законови и регулаторни фактори. Все пак трансферът на финансов капитал, управленски и технологични умения е по-ограничен между страните, отколкото в рамките на една страна. В последните години се наблюдава отслабване на ограниченията пред факторната мобилност.
Напредването в областта на комуникационните технологии спомогна за по-доброто географско позициониране на производството и разделянето на процеса на компоненти, които да се реализират глобално и по-ефикасно. Това се отнася не само за стоките, но и за услугите. По този начин влиянието както на физическата, така и на политическата география намаля. Тази промяна е съпроводена от дългосрочно нарастване на производствения потенциал на глобалната икономика. Възможностите за глобално използване на производствените ресурси се увеличиха след въвеждането на пазарни принципи в икономиките на Китай и страните от бившия Съветски съюз.
Фактът, че Китай няма плаващ валутен курс спрямо щатския долар, означава, че динамиката на цените на търгуемите стоки може да бъде пренесена по-директно навсякъде, без да изпада под влиянието на буфер, какъвто са плаващите курсове, и да доведе до по-ниска инфлация. Глобалното предлагане на производствени фактори често не е напълно отчетено при вземането на решения относно паричната политика и инфлацията се оказва надценена.
Заплатите в развитите страни нарастват с доста по-умерени темпове под заплахата от преместване на производства към страни с по-евтин труд, както и под влияние на имиграцията. От друга страна, се наблюдава и по-добра организация на производствения процес. Надбавката за печалба в цените намалява, като се увеличава еластичността на търсенето. Тези фактори са изполвани от авторите при разработването на глобалния подход към инфлацията.
Изводи
Авторите правят няколко основни извода за връзката между глобализация и инфлация, като разглеждат както развити, така и страни с нововъзникващи пазари.
Намалява чувствителността на инфлацията към отклонението на местния БВП от неговото потенциално ниво (output gap). Използването на измерители за глобалния икономически растеж, както и за глобалните ценови равнища и глобалните разходи за труд на единица продукция чувствително подобряват обяснението на инфлацията. Резултатите от изследването не губят своята статистическа значимост при включването в модела на традиционни фактори като цени на петрола, цени на вноса и местни разходи за труд на единица продукция.
Тези резултати имат значение за икономическата политика, тъй като изискват добро познаване, следене и отчитане на глобалните фактори в процеса на вземане на решения.
Borio C., and A. Filardo (2007), „Globalization and inflation: New cross-country evidence on the global determinants of domestic inflation“, BIS Working Papers, No. 227
Автор: Петър ЧОБАНОВ
(Петър Чобанов е изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози към Министерството на финансите)
Leave a Reply