(По “История Востока”, Л. С. Васильев)
През 1046 г. пр. н. е., дин. Шан била свалена от племето Джоу, което дало име и на династията Джоу. Столица на династията бил град Хао (镐), близо до съвременен Сиан. Владетелите й продължили завоевателната политика на Шан и разширили границите на юг и на север. От Шан възприели културата и езика. Първият владетел на Джоу се нарекъл У уан /武王/, баща му бил Уън уан /文王/. След смъртта на У уан на престола са възкачил малкият Чън уан /成王/, регент станал чичо му Джоу гун. Джоу гун се постарал бързо да разпространи културното наследство на Шан върху всички завладяни територии. Построили новата столица Чънджоу /старата била Дзунджоу/, в която се установила по-голяма част от администрацията. Столицата станала и военен център, тъй като там се разквартировали осемте т.н. “ински” армии, които по всяка вероятност са се състояли от професионални ински войници, минали на страната на Джоу. Останалата част от администрацията, други шест армии и самият уан продължили да се намират в старата столица Дзунджоу, т.е. в западните покрайнини. От тук идва и името на периода – Западна Джоу.
За няколко десетки години, джоуските уанове успяли да засилят и легитимират власттта си. Изработена и наложена била концепцията за Мандата на Небето /天命/, което връчва мандата си само на добродетелния управник и детронира недобродетелния. В първите глави на “Шудзин” /“书经“/ се преразглежда управлението на династия Ся през призмата на концепцията за Мандата на Небето. Така според този трактат някога на територията на Китай е съществувала дин. Ся, която имала законното право на власт, но се лишила от това право, тъй като последният уан Дзие не бил добродетелен управник и поради това се лишил от правото да властва. Това е можеби първата в историята на Китай съзнателно създадена и добре обоснована социално-политическа теория, изиграла решаваща роля за признаването на властта на Джоу, като предадена от самото Небе, което се превърнало в главното божество на Китай. Така джоусците не получили властта, защото били по-силни, а защото били по-мъдри и добродетелни от другите.
Защитени от тази идеология, джоусците успяват да изградят ефективна централизирана администрация, опираща се на 14-те армии, разположени в двете столици. Във функциите й било управлението на големи земеделски стопанства на съвместно обработвани големи площи в района, населяван от джоусците; ръководството на занаятите и строителството; обезпечаването на приходите от данъци от неджоуските племена, както и изпълняването на военни, съдебни и др. функции. Обикновено това били наследствени постове, но има данни, че способни хора бързо са успявали да се изкачат по служебната стълбица.
Решаваща за укрепване на властта на Джоу, се оказала отчасти взетата от инците система на наследяване на парцели обработваема земя от аристокрацията, която заменила старата система на регионално-васални отношения. Принципът бил следният: всички територии на Джоу, които не били близо до двете столици, но се намирали под политическото влияние на уана, били разделени на райони, раздавани на джоуски и ински аристократи и особено на членове на императорското семейство за наследствено владеене. По някои източници тези райони са били около 70, като над 50 от тях са били дадени на роднини на владетеля. От онова време до наши дни са се запазили писмени свидетелства върху бронзови таблички на документи, даряващи наследствено владение на даден род. В тези документи се изброяват земите, селищата, племенните групи, ритуалните съдове и др. имущество, което се предоставя на новия стопанин. Заедно с владението, под командването на аристократа, преминавала и малка войска, която гарантирала властта и контролирала подчинените племена.
Администрацията била достатъчна за управляването на общите политически процеси в страната, но основа на властта в провинцията станали онези аристократи, които управлявали периферните райони. Те били тясно свързани с централната власт, зависели от нея и в случай на военен конфликт получавали своевременна помощ. Това разбира се, засилвало властта на вана и засилвало статуса му на “син на Небето” /天子/, както официално се наричали джоуските ванове. Самият ван често посещавал периферните райони, като така ги инспектирал. Това се налагало, поради ниската степен на лоялност, особено в по-отдалечените от столиците райони. Системата на районирането възникнала през ХІ-Х в.пр.н.е. като полезна стъпка към централизирането на властта на вана. Ситуацията обаче скоро се изменила.
Упадъкът на властта на уана и засилване на влиянието на районите
Няколкото десетилетия стабилност, довели до известни трансформации в администрацията на Джоу. След първите силни владетели, на власт дошли нерешителни и слаби владетели, които позволили властта на вана да отслабне, за сметка на властта на джухоу /诸候/ – едрите земевладелци аристократи от районите около столиците. За няколко поколения джухоу се чувствали пълни собственици на земята си, разраствали се клановите връзки, като за век-два населението се превърнало в единен етнос.
Районите били различни – богати, бедни, малки, големи, стратегически и т.н. Постепенно районите се сливали в по-големи и добре-развити, като най-големите воювали помежду си за надмощие. В средата на ІХ в.пр.н.е. Ъ хоу дори се вдигнал на бунт срещу Ли уан. Това разклатило позициите на непопулярния владетел и скоро след това за 14 години на власт били двама регенти гун докато порасне Сюан уан /син на Ли уан/. Сюан уан се опитал да прокара множество реформи с цел централизиране на властта: наложил нова данъчна система; настоявал да се извърши преброяване на населението. За съжаление тези реформи дошли прекалено късно. Сюан уан царувал доста дълго /827-781 г.пр.н.е./, но не бил много мъдър. Вместо да ограничи властта на районите, създал нови – Джън /важен политически в по-късен момент/ и Шън, заради който сина му Ю уан трагично загинал. Ю уан предпочел любимата си наложница пред съпругата си – дъщеря на княза на Шън, който разярен събрал войска и с помощта на варварски племена нахлул в Дзунджоу и детронирал Ю уан.
След този инцидент синът на Ю уан Пин уан бил принуден да пренесе столицата в източната столица Лои, като формално така завършил периодът Западна Джоу. Земите около старата столица Пин уан дал на един от съюзниците и така се сформирало царство Цин. От там след 500 години започва обединението на Китай в единна империя.
Съставител: Я. Шишкова
Leave a Reply